Пророческите визии за бъдещето на човечеството и страховете, че то ще бъде превзето и обладано от силата на изкуствените интелекти, отдавна обитават страниците на литературата, а с осезаемото усъвършенстване на специалните ефекти в киното - и киноалманасите. Историите за добри или лоши роботи, които действат наравно с хората в не чак толкова необозримото бъдеще, са толкова многобройни и разнообразни, че всеки прочит би трябвало да е отделно и самостойно събитие.

Може би именно тази презумпция превърна "Аз, роботът" (I, Robot) с участието на Уил Смит ("Денят на независимостта", "Този див, див Запад") в абсолютен фаворит на зрителите за изминалия уикенд.

Филмът с подмамващото заглавие, идентично с това на едноименната книга на Айзък Азимов, обра овациите на детската публика и заклетите почитатели на всичките серии на "Терминатор". За предпочитащите четене обаче историята не покрива очакванията им. Което е напълно естествено, защото човешката фантазия, развихрила се след поглъщането на написани размисли, не познава границите на киноекрана.

За онези, които още се чудят какво всъщност се разказва в "Аз, роботът", е достатъчно да знаят, че сюжетът следва клишетата на екшън жанра и в редки и почти незабележими случаи се опитва да бъде по-различен.

За успеха на тези опити би могъл да се изкаже само аудиторията. Иначе филмът се върти около светогледа на детектива от чикагската полиция Дел Спунър (Смит). Действието се развива в 2035 г. Спунър е различен от околните с ярко изразената си ненавист към роботите, които стават все по-разпространени във всекидневието. Един ден детективът получава златния житейски шанс да докаже тезата си, че от роботите не може да се очаква нищо добро. Роботофобът Спунър с готовност се захваща да разследва убийството на д-р Майлс Хогънмилър, работещ в компанията "Ю Ес Роботикс" (U.S. Robotics). Основният заподозрян е роботът Сони, който помага на доктора. Детективът не може да приеме, че Сони би нарушил Законите на роботиката - да прави всичко, за да спасява хората, да следва заповеди, освен ако те не противоречат на първото правило и да се грижи за себе си, освен ако това не е в разрез с предишните две постановки.

Естествено никой не вярва, че Сони би дръзнал да прекрачи свещените правила и Дел Спунър се оказва напълно сам в опитите си да докаже, че роботите вече са ги прекрачили и може би дори вече са превзели човешкия живот до степен, в която хората са напълно зависими от тях.

Единственият, който подкрепя Спунър, е д-р Сюзън Калвин, специалист по роботска психология. Дали ще успеят да се справят с предизвикателството, ще разберете само ако гледате "Аз, роботът". Успокоението за онези, които биха напуснали салона неудовлетворени, е, че филмът няма претенцията да бъде нищо повече от лятно кинозабавление.

Същата "амбиция" си е поставило и другото премиерно заглавие в американския боксофис - A Cinderella Story. Филмът е толкова приказен, че е сполучлив единствено за все още наивната част от тийнейджърската аудитория. От друга страна, обаче модернизирането на приказката за Пепеляшка и пренасянето й в наши дни е толкова преекспонирано, че поредният дубликат на историята може да бъде приет напълно спокойно и дори с искрено лятно удоволствие.