Мирослав Борисов е роден на 22 август 1956 г. в София. През 1991 г. завършва висше образование в УНСС - София, специалност "Счетоводство и контрол". Веднага след завършването си работи като главен счетоводител в "Мосстрой", поделение "Бербеж". От 1993-1996 г. е старши инспектор в БНБ, а от 1996 до 2000 г. е гл. счетоводител на "Кремиковци". От 2000 г. започва работа в "Нева холдинг" като мениджър "Корпоративни финанси". Година по-късно става финансов мениджър в "Промет" АД. От месец май 2002 г. е изпълнителен директор на "Промет стийл" АД.

В: Г-н Борисов, наскоро "Промет стийл" получи комплексно разрешително за предотвратяване и контрол на замърсяването съгласно Закона за опазване на околната среда. Какво следва от това?

- От това следва, че отговаряме на всички европейски стандарти и че сме екологично чисто предприятие, което работи в синхрон с нормите, по които работят предприятията на страните - членки на Европейския съюз. "Промет" е първото предприятие от черната металургия, което получи такова разрешително. Другите предприятия от отрасъла също кандидатстват, но все още не са получили документа.

Около 90% от продукцията ни е за износ, като над 80% от износа е съсредоточен в САЩ. Там изискванията са завишени. Продукцията трябва да притежава много сертификати, които да доказват, че е качествена и екологично чиста. Ние получаваме от Търговско-промишлената палата озонов сертификат, че стоката ни е чиста.

Всеки един елемент от арматурата, която изнасяме, носи белега на завода. На самото желязо е написано, че производител е "Промет"-България, и марката на стоманата.

Във връзка с това разрешително, което вече получихме, предстои сертификацията по ISO 14001. Ние имаме вече ISO - 9001, предстои до началото на 2005 г. да се сертифицираме по ISO - 2001 и по ISO - 14 001, което е първата стъпка към знака за качество.

Въпреки че е отпреди 15 години, оборудването е сравнително ново в технологично отношение и дава пълните възможности за излаз на американския пазар - а това означава и съответствие със стандарта ASTM, предстои усвояването на DIN стандарта, имаме TUF сертификати за някои от продуктите си. Надяваме се тази тенденция да продължи и "Промет" да стане един от водещите заводи на Балканския полуостров.

В: Отчитате един голям обем на производство през последните месеци. Как ще се развива в бъдеще металургичният комбинат, какви са плановете на собствениците му?

- Когато е бил построен, заводът е бил най-модерният завод на Балканския полуостров. А за 15 години той е произвел 1 млн. тона продукция, т.е. през тези 15 години заводът практически не е работил.

От началото на 2004 година до момента сме произвели около 190 хил. тона стоманени изделия. За сравнение бих казал, че през цялата изминала 2003 г. произведохме 128 хил. тона готова продукция. През 2002 г. произведената продукция е 50 хил. тона, а през 2001 г. - 108 хил. тона. До края на тази година очакваме да произведем над 350 хил. тона. Това на практика означава натоварване на около 60% от възможностите на завода. Колкото до това как ще продължи да се развива комбинатът - развитието е предопределено от инвестиционната програма, приета от акционерите на фирмата.

Наложително е изграждането на пещ за непрекъснато леене на стоманата, с което цикълът на завода ще бъде завършен. Плановете предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Предстои също така през 2006 г. да бъде изградена допълнителна линия за производство на катанка. Това ще даде възможност изцяло да бъде запълнен капацитетът на завода, който е 800 хил. тона годишно. Инвестициите за тези мощности са осигурени изцяло от акционерите. Те са от порядъка на 40-50 млн. долара.

В: На кои компании ще разчитате за новото строителство?

- "Промет стийл" ще проведе международен конкурс. Има вече оферти от турската компания "Измир Делир Челик", от австрийската "Фьост Алпине", чакаме оферти евентуално и от други компании. Когато приключи събирането на оферти през септември 2004 година, Надзорният съвет на дружеството ще реши коя от компаниите ще поеме не само проектирането, но и изпълнението на проекта на завода за стоманодобив. За тогава е насрочено и акционерното събрание на дружеството.

В: Когато новите производства заработят, откъде ще си доставяте суровина?

- Една част ще бъде от вътрешния пазар - така нареченият скрап, а другата част - от внос, най-вече от Украйна. В момента скрапа, който се добива в България, е недостатъчен за трите завода - "Кремиковци", "Стомана" и "Промет". Но все пак те са разположени в различни региони на страната. Ние ще ползваме скрап от региона на Бургас. Освен това при нас също отпада технологичен скрап в процеса на производството. Когато производството бъде увеличено и достигне капацитета, който имат производствените мощности, скрапът от собствени мощности ще е около 3 хил. тона месечно. Още около 10 хил. тона не е проблем да купуваме от вътрешния пазар, а останалото под формата на гъбесто желязо, палети е т.н. ще внасяме от Украйна.

На същия принцип работят пещите в "Кремиковци" и "Стомана" - Перник.

В: Мощности като вашите има ли и в другите съседни държави?

- Вече има в Гърция такива мощности групировката "Виохалко", собственик и на "Стомана индустри", има в Турция и с по-малки мощности - в Сърбия. За Македония, Сърбия, Гърция ние изнасяме приблизително 10 хил. тона готова продукция на месец. Но тези пазари не са ни приоритет.

В: Кои са вашите контрагенти на външния и вътрешния пазар?

- "Америка СМС", "Арселор", "Манесман", "Тисен", "Фьост-Алпине". Сред по-големите български търговски фирми е "Металснаб", за доставка на заготовките работим добре със "Стомана индустри". Продукцията се изнася основно през пристанище Бургас. В момента сме вторият товародател на бургаския порт и нямаме никакви неиздължени суми към него. Средномесечно оттук минават по 70 хил. тона внос и износ. Предстои увеличаване на количеството. От началото на годината сме доставили над 400 хил. тона заготовка и сме изнесли около 170 хил. тона продукция през порта.

В: Какви са финансовите резултати, дружеството реализира ли вече печалба?

- Печалбата на "Промет стийл" АД за шестмесечието е около 2.8 млн. лева и тя отиде изцяло за погасяването на стари дългове. За миналата година сме на загуба от около 4.5 млн. лева. През 2004 година изчитаме изцяло да покрием загубата.

Подобрихме организацията на работа. През 2003 година започнахме работа от второто шестмесечие. Ние внасяме основно от няколко украински завода, но оттам доставките на заготовки не бяха регулярни. Обемите, които се произведоха предвид капацитета на завода и разходите не бяха достатъчни за излизането на положителен резултат. При това ние сме завод, който няма пълен производствен цикъл. Имаме само прокатна част. Купуваме заготовката, преработваме я и тогава създаваме готовия продукт.

Всичко зависеше в крайна сметка от пазара в България и Украйна.

Освен това в момента цените са изключително благоприятни и за трите дружества от черната металургия. Такива цени от години не е имало. За различните изделия цените са различни, но средната цена, при която ние в момента работим, е от порядъка на 480-510 долара за тон при износ.

Цените се определят от стойността на цената на заготовката, която преработваме. Аналогично е положението при "Кремиковци" и "Стомана". При тях цените дори са по-високи, защото гамата, която тези два завода произвеждат, изисква допълнителна обработка. Те имат една степен на обработка повече от нас.

В: Имате ли конкуренция за вътрешния пазар?

- В България няма металургичен завод, който може да конкурира "Промет". Нито един от останалите структуроопределящи заводи в черната металургия - "Кремиковци" и "Стомана", не се конкурират помежду си.

В: А защо не можете да задоволявате потребностите на по-малките потребители на вътрешния пазар?

- Ние можем изцяло да ги задоволим, но вътрешният пазар все още не може да задоволи нашите потребности. Той поема около 15 хил. тона на месец общо от всички продукти от нашата гама и с целия внос, който други фирми правят основно от Украйна и Гърция. А нашето производство е от 25-35 хил. тона месечно.

В: Вероятно продължавате да ползвате банкови кредити?

- Непрекъснато ползваме банкови кредити. Няма работещо предприятие, което да не ползва кредити. В момента оборотът от 45 хил. тона готова продукция (по 480 долара това са 16 млн. долара на месец) минават през чужди банки, тъй като дълговете, които имахме, не създаваха добри условия за работа с българските банки.

В: Предприятието и новите му собственици наследиха големи дългове. Смятате ли, че държавата би следвало да направи някои облекчения за инвеститори от такъв мащаб?

- Би следвало да се преразгледа инвестиционната програма. Защото тя е създадена в период, когато предприятието е приватизирано. Но в този период акционерите направиха толкова много инвестиции, че изведоха предприятието на световния пазар. Тези инвестиции надхвърлят многократно предвидените.

Общите инвестиции, които предстои да бъдат направени през последните две години, ще бъдат от порядъка на 50 млн. долара, като на практика ще бъдат изградени две нови предприятия. Едното ще завърши изцяло прокатната част на завода и ще увеличи производителността с 400 хил. тона и добивната част - от порядъка на 600-700 хил. тона. Много малко са обектите в държавата, които ще имат такава инвестиция. Държавата би следвало да създаде допълнителни облекчения за инвеститорите, като се извършат промени във фискалната политика.

При активи на "Промет", оценени за 30-40 млн. евро, буди недоумение оценката, която Агенцията за държавни вземания направи на предприятието от порядъка на 2.5 млн. лева.

Ние вече изплатихме 5.2 млн. лева от задълженията към държавата, но директно на НОИ, а не чрез Агенцията за държавни вземания.

Амбициите на дружеството са дълговете на завода да бъдат изцяло изплатени до края на първото шестмесечие на 2005 година.