Иван Савов е управляващ партньор на германската сертификационна компания "Муди интернешънъл" за Централна и Източна Европа. Офисът в София, който издава германските сертификати за качество, работи от 2000 г. и отговаря за стратегията в региона. Получаването на сертификат за качество не е задължително условие, но е препоръчително, тъй като документът дава предимство на износителите за разширяване на пазарите. Повод за разговора с Иван Савов е новината, че Европейският съюз ще намали митата за редица преработени хранителни стоки от България.

- - - - - - - -

B: Европейският съюз дава на България все по-големи преференции при вноса на хранителни стоки, но дали компаниите ще се възползват от тях, при положение че нямат нужните сертификати?

- Темата за готовността на българския бизнес при възприемане на европейските и международни стандарти за качество става все по-актуална, особено заради предстоящото присъединяване на страната към ЕС. Това в никакъв случай не е мода, а необходимост, за която сертифициращите агенции трябва да подготвят бизнеса.

Ще дам за пример ситуацията в Полша, където само три месеца след влизането в общността фирмите се изправиха пред сериозен проблем - евростандартите. Въпреки че страната премина през същия подготвителен период, през който в момента върви България при одитирането на предприятието от хранителния сектор, се оказва, че редица фирми не отговарят на европейските изисквания. Преди присъединяването полските инспектиращи органи са отсяли 1300 от близо 000 предприятия в хранително-вкусовата промишленост. След повторна проверка на европейските експерти обаче, извършена за последните три месеца, този брой наново бил редуциран. Закрити са още 400 фирми, които според европейските инспектори не спазвали нормите за безопасност.

Изводът е неизбежен - привеждането на производството към европейските стандарти не е механичен процес, затова и българските мениджъри още отсега трябва да организират работата си стриктно по европейските изисквания. В противен случай същият студен душ ще се излее и върху тях.

B: Защо едва 1000 компании имат системи за управление на качеството?

- Проблемът е, че в последните 10 години, когато сертифицирането е било широко разпространено навсякъде по света, в България е имало само един-два сертификационни органа, които са работели в областта на машиностроенето. Липсвала е информация за същността на сертифицирането и повечето мениджъри са го свързвали единствено с изискванията за прецизност при изработването на технически и машиностроителни изделия. Останалите области като търговия, услуги са оставали извън полезрението на бизнеса.

Когато българското представителство на германската сертификационна компания "Муди интернешънъл" започна работа в България през 2000 г., първата ни работа беше да образоваме играчите на пазара. По онова време в страната бяха издадени едва 290 сертификата. Изоставането беше изумително, българските фирми бяха по-назад дори от албанските и македонските, които имаха около 400 сертифицирани компании.

Постепенно хората разбраха смисъла на сертифицирането - че то означава добро управление, а не въвеждане на стандарти за продуктите. В момента над 1000 фирми и организации работят по европейските стандарти. Този процес означава перфектно управление не само в частния бизнес, но и в сферата на публичната администрация, на услугите и т.н.

Последните четири години нашата фирма навлезе активно в секторите здравеопазване, публична администрация и др. По европейски системи за управление вече работят болницата "Св. Екатерина" в София, шест общини в страната, сред които Велико Търново, Пазарджик, Кърджали. Сертификацията не е знак за перфектност, а за стремеж към перфектност в работата и управлението в различните сектори. Не е достатъчно само да сложиш лъскаво гише по програмата "обслужване на едно гише", а да управляваш процесите и зад гишето, така че клиентът да получи бързо и качествено обслужване. Мениджърите разбраха, че сертифицирането е регулаторен механизъм, който гарантира качеството и безопасността и трябва да се прилага навсякъде.

B: Ще успеят ли българските производители през следващите две години да получат необходимите им сертификати?

- Процесът на сертифициране не е никак лесен, затова предприемачите много активно трябва започнат да въвеждат системите за управление на качеството. Ако за малките фирми процедурата по сертифициране продължава шест месеца, за големите фирми отнема две години.

Няма износител, който да не се е убедил, че докато премахва митническите бариери за българските фирми, ЕС продължава да издига нетарифни ограничения (т.нар. спецификации), които са далеч по-непреодолима пречка. Дори в генезиса за създаване на международните спецификации стои именно този инструмент - прилагането на международните и европейски стандарти за качество, които гарантират и безопасност за потребителите.

По наша поръчка в момента се провежда социологическо проучване сред бизнеса, което открои интересни изводи, свързани с психологията на българина. Нагласата му при възприемането на новото винаги е да изчака до последно, преди да се увери, че трябва да го приложи. Хората не вярваха, че сертифицирането ще стане задължително и все си мислеха, че ще им се размине по някакъв начин. Едва когато държавните инспекции започнаха да закриват фирмите, този процес се отпуши. И най-важното е, че веднъж получили сертифкатите, българските предприемачи работят стриктно по тях и не снижават нивото на управление. От всичките над 250 клиенти, с които ние работим, досега само един клиент поиска прекратяване на сертификата поради фалит. Това означава, че под един процент са мениджърите, които нямат съзнанието, че трябва да работят стриктно и да се развиват. Затова съм оптимист по отношение на прилагането на добрите европейски практики от българските предприемачи.

B: Имате ли информация какво принуждава българските мениджъри да въвеждат ИСО 9001?

- Мотивацията е различна. Въпреки очакванията, че намирането на нови партньори в ЕС е основният фактор, който тласка фирмите към сертифицирането, едва 40% от бизнесмените посочват тази причина като предпоставка да се подготвят за тези процедури. Най-много са бизнесмените, които го правят, за да подобрят управлението си - да овладеят разходите си, да имат постоянен мониторинг върху процесите, да успеят да се разтоварят като ръководители, делегирайки права върху подчинените си. Едва 15% от запитаните казват, че въвеждат сертификатите, защото това е задължително условие да просъществуват. Те не се ръководят от пазарния натиск, а от вътрешната мотивация да управляват по начин, който колегите им по света го правят. Това е тенденция от последните три-четири години и се отнася не само за конкретни бизнесмени, но и за цели браншови организации. Философията на управлението е овладяна и хората са склонни да следват мениджъри, които умеят да прокарват фирмата и през критични ситуации. Един мой професор казваше - ако до седмата година като предприемач не успееш, откажи се и започни работа другаде като подчинен. Не само при хората, но и в бизнеса седмата година е критична - до седем години компанията се формира и израства.

B: Липсата на модерно оборудване и нови технологии не пречи ли на компаниите да получат необходимия сертификат?

- Мит е да се смята, че въвеждането на системите за управление са свързани с драстично технологично обновление. Според мен е крайно непрофесионално да се манипулира обществеността с информации от рода, че внедряването на сертификатите изисквало между 50 хил. и 500 хил. лв. за сертифициране и въвеждане на нови технологии. За някои случаи е необходимо да се въведат минимални изисквания, но стандартите не притискат по отношение на технологиите.

Ще перифразирам една максима от дзен будизма - промяната трябва да дойде отвътре. Качеството много повече е продукт на мисленето и подхода на хората, отколкото на технологиите. Така че с отношението си за прецизност при повторяемостта на процесите мениджърите могат да постигнат много, дори и със стара технология. Никъде в стандартите няма изискване, че трябва да имаш най-модерно оборудване и съвършени технологии. Достатъчно е да разполагаш с техника и инфраструктура, така че, произвеждайки определен продукт, той да отговаря на изискванията на клиентите.

Разбира се, основно изискване е машините и съоръженията да не замърсяват околната среда, защото производствата трябва да са в пълно съответствие с изискванията за екологично производство. Стандартът иска да се промени мисленето на хората и да се постигне непрекъснат механизъм за наблюдение на технологичните процеси.

/B>

- Големият проблем е капацитетът на сертифициращите агенции. Благодарение на добрата организация и планиране "Муди интернешънъл" обучи над 200 одитори, които работят с фирмите. Останалите организации обаче не разполагат с толкова много експерти. Дори и нови сертификационни фирми да навлязат на пазара, предвижданията до 2007 г. са около 5000 български фирми, общини и организации да получат необходимите сертификати.

За да може този процес да се отпуши, очакваме държавата да заеме по-отговорна позиция по отношение на разяснителната работа. В преговорния процес са договорени редица изисквания, които ще бъдат изпълнявани от бизнеса, но той няма информация за тях. Хората непрекъснато ни звънят с въпроси какво трябва да направят в секторите, които работят. Ние не сме длъжни да вършим тази работа, защото това е отговорност на държавата, но го правим. Допитваме се до служителите в съответните министерства и ведомства, четем директивите и правим обратната връзка с клиентите за нормативните изисквания.

Друг проблем за фирмите е и мудността при акредитацията на лабораториите. За да работи една фирма и да продава продукта, в много случаи трябва да разполага с акредитирана лаборатория. Тази дейност се извършва от Българската служба по акредитация, но е недопустимо процедурите за акредитация да се продължават между 12 и 18 месеца. Фирмите спешно се нуждаят от законова регламентация на акредитационния процес, която да гарантира правомерно, качествено и навременно акредитационно обслужване. В момента се подготвя проект на закон за акредитацията, чието приемане е крайно необходимо. В противен случай фирмите ще продължат да работят в несъответствие с нормативните изисквания, както са принудени да правят и сега.