Саркис Папазян - президент, и Ивелин Иванов, маркетингов директор на "Пулсар" пред "Дневник"

"Пулсар" е един от малкото легални разпространители на развлекателен софтуер в България. От октомври 2000 г. компанията е член на БУЛАКТ (Българска асоциация за борба с незаконното използване на защитени аудиовизуални произведения). Наскоро фирмата предприе лицензиране на компютърните зали за игра. "Пулсар" е официален представител за България на Electronic Arts, Havas interactive, Codemasters, Virgin Interactive (Interplay), Infogrames, Ubi Soft и Take 2 Interactive. Скоро ще представи на българския пазар новата игра Serious Sam.

Какво е отношението на издателите, с които работите, към българския пазар за развлекателен софтуер? Ивелин Иванов: Всеки от тях е изразил категоричен интерес българският пазар да бъде развиван, както и да се взимат реални мерки срещу софтуерното пиратство. Скоро ще представим на българския пазар новата игра Serious Sam. Освен че я внасяме едновременно с европейската й премиера, постигнахме значително по-ниска цена и напълно безплатен лиценз за използване от компютърните клубове. Самият факт, че ни позволиха това, означава, че България е третирана от издателите наравно с която и да е друга европейска страна.

Каква е правната основа на предприетото от вас лицензиране? И.И.: Поради липса на информация и практика собствениците на компютърни клубове възприемат погрешно идеята. Проблемът идва оттам, че развлекателният софтуер е създаден изцяло за домашно ползване от т.нар end users (крайни потребители). В договора за ползване от крайни потребители (end users license agreement) изрично е отбелязано, че продуктът е предназначен само за игра в домашни условия. Това не означава, че комерсиална употреба е невъзможна, а че е необходимо изричното съгласие на издателите за това. Имаме такъв лиценз от Electronic Arts и Havas interactive, в чийто каталози са 80-90% от игрите, които въобще се играят в компютърните клубове.

Саркис Папазян: Това, което постигнахме, е разрешение да лицензираме софтуера на издателите за комерсиална употреба у нас. Въпреки желанието ни договорите да бъдат безплатни, издателите изискват плащането на такса. Лицензионната такса излиза приблизително по 1 лв. на ден, което е поносимо. Желанието на клубовете е да не плащат нищо, но лицензите пък им дават необходимата защита и легалност на бизнеса. Това е и най-важното, което сме постигнали - ние даваме възможност на клубовете да работят легално.

Откога имате права за лицензиране на клубовете? И.И.: От началото на ноември миналата година. Проблемът е, че започнаха всевъзможни спекулации, че лицензирането не е необходимо и на запад става по-лесно. Условията, които предлагаме, са много по-изгодни, отколкото на запад - в началото говорехме за лицензионни такси от две-три хиляди долара, които са непосилни дори за най-големите зали в България, докато в момента таксата е около 400 лв. годишно.

Колко клуба сте лицензирали до момента? С.П.: Около 100, като повечето са големи клубове с над 30 компютъра. Много зали с 10-15 машини купуват оригиналния софтуер, но се колебаят за лицензите. Предполагам, че някои от тях също ще пожелаят да сключат договори.

Какви мерки предприемате срещу пиратството? И.И.: "Пулсар" членува в БУЛАКТ, която доказа ефективността си. Немислимо е, че пиратският пазар ще изчезне. Най-добрият начин за противодействие не са наказателните мерки, а предлагането на качествен продукт на достъпна цена. Важното е потребителите да могат да избират между оригиналната игра и некачествения, но малко по-евтин пиратски продукт. С.П. Цялата ни кампания беше базирана на това, че предлагаме на клубовете да легализират дейността си. Не сме упражнявали никаква принуда към никого. Организирахме и среща с представители на компютърни клубове, НСБОП и Икономическа полиция. Присъстваше и представител на "Александра видео", който предложи на клубовете възможност да легализират възпроизвеждането на DVD филми. За каква инвестиция трябва да е готов един клуб, за да се лицензира при вас? С.П.: По наши изчисления инвестицията е не повече от 3-4% от инвестицията за хардуер на един клуб. Лицензионна такса се плаща при подписване на договора и важи за конкретен клуб на даден адрес, независимо от броя на компютрите. Лицензионният договор се сключва за една година и важи за всички игри на съответния издател.