Жития

Тези книги рядко са леки са четене. Още по-рядко пък биха били препоръчани за четене от деца. В случая книгата на Ивона Тачева "Жития на светии" е едно изключение. Тя е написана специално за деца - историите са кратки и разбираеми, езикът е поетичен и историите наистина предполагат потапяне във времето.

Ивона Тачева е преразказала житията, така че да бъдат интересни за възможно най-широка публика. А това не е никак лека работа. Издател е манастир "Св. Вмчк Георги Зограф".

 

Хайку

Пролетта, разбира се, е любимият сезон за почитателите на хайку стиховете. Разцъфнали вишни, слънце, кротки пейзажи и прозрения за света. Като този стих на Норико: "В уличката/пролетна луна/докосва покривите." Поетите тук занимават с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - растящото листо, изгрева, цветето, върху което каца пчела. Преводът и съставителството са на Братислав Иванов, а заглавието е дело на издателство "Изток-Запад". Това е книга за ценители.

 

Европейците

В "Европейците" Хенри Джеймс се опитва да направи своя избор между Стария свят и Новия свят. Той изпраща Юджиния и Феликс, обеднели европейски авантюристи, в пуританска Нова Англия, да търсят късмета си. Двамата се установяват при богатите си бостънски братовчеди. Няма какво да губят, но може би ще спечелят нещо - например брак, който ще ги направи американски граждани. Но в тази елегантна комедия на нравите от миналото нищо не е такова, каквото изглежда. Заглавието е на "Сиела".

 

Правопис

"Правописни и пунктуационни норми" на Иван Инев дава основни теоретични правила, изключения и препоръки във връзка с правописа и пунктуацията на българския език. Хубавото е, че в помагалото не е включена само суха теория, но то е създадено на базата на дългогодишни наблюдения върху типични грешки, допускани от учениците. При това са търсени отговори на най-често задаваните въпроси в областта на правописа и пунктуацията. Заглавието е на "Скорпио Ви".

 

Книгата на Джо

Според критиката Джонатан Тропър е оригинален глас в новата американска литература, който напомня на Дж. Д. Селинджър и Пат Конрой. В "Книгата на Джо" той подхваща историята за младия писател Джо Гофман, който изненадано наблюдава как първият му роман се превръща в бестселър. В него той пише доста откровено за родния си град и когато след време се завръща там, се оказва, че писателската слава не значи нищо, когато си загубил приятелите си. Това е остроумен разказ за приятелството и правото на втори шанс. Заглавието е на "Обсидиан".