*Никога петролът не е бил толкова скъп, колкото днес. Защо? На този въпрос се опитва да отговори репортерът на германския седмичник "Ди цайт" (част от издателския концерн "Георг фон Холцбринк") Райнер Луйкен, който проследява пътя на един литър петрол от извора в Кувейт през Суецкия канал и Ротердам до една бензиностанция в град Веселинг, край Кьолн. Журналистът разказва за спирките от това пътуване и разкрива колосалното оскъпяване с 19 000% на черното злато от Близкия изток до Европа.

--------------------------

Пристигаме във Веселинг, един безутешен град-сателит. В рафинерията, някогашно нацистко съоръжение за втечняване на кафяви въглища за бензин за Вермахта, няколко бункера днес все още напомнят за кафявото минало. В рафинерията и в сродната й фабрика в Годорф, северно от Веселинг, "Шел" дестилира по 16 млн. суров петрол годишно, или почти една шеста от общата консумация в Германия. Теренът с площ от два квадратни километра се простира от автомагистрала А555 до брега на Рейн. Той оставя впечатление за известна запуснатост, а само от време на време работници с каски преминават на велосипеди по почти безлюдните улици на завода. Навсякъде са избуяли плевели. Много тръби и цистерни са покрити с ръжда.

Предприятието е дотолкова автоматизирано, че 48 работници могат да направляват основните функции на осемте производствени инсталации. Те са само с трима повече от противопожарната команда в рафинерията. Стоят пред шарени екрани, на които наблюдават какво става в резервоарите и тръбопроводите пред тях и управляват електронно задвижваните клапи и вентили. В момента рафинерията жъне печалби, както никога досега. За един месец от лятото на 2004 тя е спечелила почти колкото за цялата 2003 година. Цените на продуктите й са скочили още по-бързо от тези на суровия петрол. САЩ и Китай, двете страни, които не разполагат с достатъчно свои рафинерии, за да покрият нуждите си, купуват, колкото могат.

От петрола обаче не се вижда и следа. Нашият литър е потънал някъде в дестилационните колони, хидравличните помпи, инсталациите за пречистване от сяра... "Дивата смес от различни вещества", както го нарича един от мениджърите, приютени в тухлени бараки, се превръща чрез твърде загадъчен за лаика процес във втечнен газ, газьол, средно тежък и тежък петрол. От газьола и междинните дестилати излизат гориво, петрол за битови и промишлени нужди и самолетен бензин. Това не трае повече от няколко минути. Докато се обърнеш, и петролът е станал на бензин. Другите съставки се превръщат в "ценни продукти за продажба" като нафта, бензол и пропилен.

И отново става чудо. На една бензиностанция на "Шел" пред вратите на рафинерията нашият литър от Бурган струва вече 1.12 цента като бензин. Изведнъж той е наддал с почти едно евро, или по-точно 95 цента, и е увеличил стойността си над шест пъти. Според "Шел" това не е по вина на компанията. Този път увеличението идва основно от федералното правителство. Наистина, не толкова силно, колкото държавата Кувейт, но все пак достатъчно. Данъците съставляват 75% от крайната цена. Потребителят плаща 6% процента за транспорт, дистрибуция и капиталово олихвяване. Едва 19% отразяват производствените разходи. След тази калкулация за "Шел" остават 4.24 цента на литър. В рафинерията литърът е наддал с почти 20%.

На всеки две минути от портал ІХ на рафинерията във Веселинг излиза по една цистерна. На повечето камиони не пише "Шел", а "Арал" (Aral), "Джет Коноко" (Jet Conoco) или "Ессо" (Esso). Бензинът навсякъде е един и същ. Компаниите за минерални масла наричат това размяна. В Бавария например почти на всяка колонка се налива бензин на "Ессо" от Инголщат. Около Веселинг всяка бензиностанция продава "Шел" независимо в какви фирмени цветове е оцветена, което, от друга страна, е доста разумно. Така се намаляват разходите за транспорт.

Само една трета от нашия кувейтски литър захранва като бензин или дизел автомобили, камиони и автобуси. Тази третина например стига да придвижи само 6 км един "Мерцедес дизел" С класа с кубатура на двигателя от 220 куб.м, най-спестовната лимузина от Щутгарт. При скорост от 120 км/ч. тя се изгаря за 3 минути.

Втората третина от нашия литър се изразходва в индустрията, често за нуждите на електроцентралите. Всъщност петролът не е особено подходящ за целта. Затова и в общото производство на електроенергия той играе малка роля. В основна степен отива за задвижване на всякакъв вид колела, от ръчните колела (маховици) в стоманодобива до трактора на екологичната селскостопанска ферма. По принцип през есента търсенето се увеличава, тъй като хората си поръчват гориво за отопление през зимата. Те закупуват 18.5% от нашия литър. Шест процента отиват като керосин за авиокомпаниите или пък се изнасят от рафинерията като странични продукти, например въглероден двуокис или сяра.

Петролните компании се опитват да вдигнат още крайната цена с помощта на залагащи на емоцията средства. Пред бензиностанция на "Шел" се веят знамена, които хвалят някакъв нов дизел. Той струва с 35 цента повече от обикновения. Със скъпия "сироп" хората от маркетинга искали да обслужат "една многообещаваща ниша на пазара". В бензиностанцията във Веселинг една от продавачките на касата носи тениска, на която се виждат емблемите на "Шел" и "Ферари". На въпроса дали особено скъпият дизел се продава добре, тя колебливо отговоря: "Ами... да". А дали наистина е по-добър? Момичето загадъчно отвръща: "Това знае всеки сам. Едни смятат, че колата им върви по-тихо, други, че могат повече да изцедят от моторите, трети - че той оптимизира разхода." Следователно е преди всичко представа? "Затова казвам да, всеки трябва сам да знае."

Ден 37. В бюрото на ръководителя Юрген Керт в нефтохимическото предприятие "Базел" (Basell) срещаме за последен път нашия литър петрол от Бурган във видима, ако и едва разпознаваема форма. Сега той е бял като сняг, не мирише на нищо и има формата на малки топчици. "Чист продукт от природата", възхищава се Керт. "Вътре няма нищо друго освен въглерод и водород."

Химикът наблюдава чисти вериги от молекули, които излизат на пазара под търговските марки "Луполен" (Lupolen), "Моплен" (Moplen) и "Хостален" (Hostalen). Посетителят губи ориентацията в безкрайна и направлявана от невидима ръка фабрична инсталация, в която има 610 км тръбопроводи, 22 км улици, 12 км железопътни линии. Милион и 760 хиляди тона на година, които се изсипват от монументалните резервоари в колоната камиони, която не секва.

"Базел" е съвместно дружество на "Шел" и германския химически гигант BASF. Тъй като в момента рафинираните продукти са доста скъпи, предприятието сега е на загуба. Естественият въпрос, който се поражда, е защо "Шел" не подкрепя близката си нефтохимическа компания с ценови отстъпки. Но в света на бизнеса така не се прави. Печалбите от рафинерията отиват изцяло в баланса на "Шел". А загубите си от "Базел" петролният гигант си дели с BASF.

Ако се разходи човек по пазара във Веселинг и се огледа какво е станало от белите топчици, ще открие голямо богатство. В музикалните магазини - CD, в оптиките - очила. Месарят Осенау, традиционен занаятчия, слага своя лебервурст в изкуствено було, и то, казва той, "е от пластмаса, направена от петрол". Хранителният пазар предлага на промоция поредица от петролни продукти. "Геролщайнер васер" (марка газирана минерална вода - бел.ред.), германска "Гауда" (вид холандско сирене - бел.ред.) и пилешки кълки. Пилетата се тъпкани с фураж, който ако не бе наторяван с изкуствена тор, нямаше да се произвежда толкова изгодно. Сиренето е запечатано в извлечен от петрола восък. Въглеродният диоксид в "изворната" вода "Геролщайнер" е доставен от рафинерията във Веселинг.

На въпроса колко петрол продава аптекарят Йозеф Рау сваля от лавицата една бутилка бензин и гърне вазелин. Мехлемът за устни, добит от петрол, вече не се продава. Той вредял повече, отколкото помагал. Сетне Рау сяда на компютъра си и установява, че неговата аптека всъщност е един вид бензиностанция.

В компютъра си той може да види всичките 330 000 медикамента. Всеки от тях се състои от активно вещество и многобройни помощни вещества, които осигуряват или трайността и точността на дозировката, или желаното временно и местно разтваряне на таблетката в организма. При прегледа на помощните вещества Рау констатира отново и отново: "Това без съмнение е петрол, това вероятно е от петрол и това също."

Той намира само две лекарства, в които със сигурност няма ни следа от нашия литър от извор 473 в Кувейт: аспирин и тогал.