Западните университети стават все по-атрактивни и достъпни за българските младежи. Около това мнение се обединиха представителите на над 10 международни висши училища от Великобритания, Франция, Италия, Холандия, които взеха участие в първото за тази година изложение на чуждите университети у нас. Напоследък расте ентусиазмът на студентите от Източна Европа към университетите във Великобритания, констатира проф. Джеф Ноткът от английския университет Лутън (Luton University). Колегата му от Европейския институт по дизайн Антонио Венечи обясни, че от две години насам в института кандидатстват най-много чуждестранни студенти от България, Русия и Турция.

Тази тенденция поставя сериозни предизвикателства пред българските висши училища. Младежите в България намаляват с всяка изминала година заради демографските проблеми, а в същото време все повече от тях заминават да учат в чужбина. Това създава опасност академичните зали в страната постепенно да опустеят.

----------

Демографските тенденции показват, че студентите застрашително намаляват. Ако в средата на 90-те години в университетите са се обучавали повече от 270 хил. души, то през учебната 2003-2004 г. те вече са 228 хил. Академичните среди многократно изразяваха притеснението си от намаляващия брой на студентите. Висшите учебни заведения (ВУЗ) се надпреварват да ги привличат. Другото предизвикателство е засилващата се конкуренция от чуждите университети. Ако доскоро образованието в чужбина беше скъпо и непосилно за голяма част от семействата, то сега чуждите училища стават все по-достъпни. Това ще се забележи още повече когато страната ни стане пълноправен член на Европейския съюз. Тогава там

таксите ще са по-ниски за българите

а и се очаква семейните доходи в България да се увеличат. Заплахата за местните университети е, че ще загубят студентите си, а с това ще намалеят и бюджетите им за издръжка. В момента системата за финансиране на висшето образование е подчинена на принципа парите да се отпускат според броя на студентите. Колкото по-малко студенти имат висшите училища, толкова по-малко бюджетни средства ще получават. Колкото по-малко пари получават, толкова по-малко ще инвестират в доброто качество на преподаване и така ще губят студенти. Порочният кръг поставя една-единствена възможност пред висшите училища - да намерят инструментите, които да повишат поне малко конкурентността им.

Вече се усещат първите опити на някои университети да осъвременят програмите си и да търсят възможността да си запазят студентите. Това се отнася дори и за най-старите университети, при които решенията за промяна се взимат по-бавно. Вече почти всички обявиха началото на кандидат-студентската си кампания и новостите, които са предвидили. Тази година университетите

масово въвеждат предварителни приемни изпити

Досега това беше практика в повечето частни и в някои от по-малките държавни училища. В Нов български университет (НБУ) например приемната кампания е разделена на няколко етапа и нови попълнения се записват четири-пет пъти в годината. Някои частни университети и колежи организират приемни тестове всяка седмица от пролетта до есента.

Тази година на подобна стъпка се решиха и академии като Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) и Техническият университет в София (ТУ). СУ ще даде възможност на кандидатите с история и география да се явят два пъти на изпит - през май и по време на редовната сесия през юли. ТУ пък ще проведе генерална репетиция на най-масовия си приемен изпит - по математика, както и по чуждите езици. В тази връзка зам.-ректорът на Техническия университет доц. Румен Пранчов обяви, че вузовете правят и ще правят всичко възможно, за да привличат повече студенти. Предварителните изпити са подходящ начин за това. Така университетите си гарантират запълване на част от местата още през пролетта и на практика изпреварват конкурентите си.

Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов пък обясни, че по този начин висшите училища прибират кандидатите, които са се провалили на предишната сесия. Според него има връзка между страха на университетите от намаляващите студенти и опита да си запълнят бройките. УНСС обаче няма намерение да въвежда предварителни изпити. На последната кампания седем души се бореха за едно място, посочи Борисов.

Друга тенденция е стремежът на някои университети да

засилват връзката си с компаниите

Този въпрос беше дискутиран дълго от представители на академичните среди, от работодателите и от политиците. Изтъкваше се пропастта между академичното обучение и липсата на връзка с практическото приложение на наученото. Преди седмици най-накрая се подписа споразумение между Съвета на ректорите и работодателите, представени от Българската международна бизнес асоциация (БИБА). В документа вузовете се съгласиха да канят фирми на заседанията на академичните си съвети и да съгласуват образователната си политика с тях.

Подобна промяна обаче трябва да се регламентира с нормативен акт. Зам.-министърът на образованието проф. Камен Велев вече обяви, че се готви нов Закон за висшето образование, в който се предвижда създаването на т.нар. академични сенати или настоятелства. Именно в тях трябва да бъдат включени представителите на бизнеса. В същото време обаче в академичните среди се коментира, че времето до изборите е прекалено кратко, за да бъде приет нов нормативен акт.

Въпрос на добро желание на ректорите е да засилят връзката с фирмите, коментира Саша Безуханова, представител на БИБА и генерален директор на "Хюлет Пакард" за България. Нещата трябва да се регламентират и със закон, но той не е единствената предпоставка за сътрудничеството. Но важното е, че колелото вече е завъртяно.

По думите на председателя на ректорската организация - проф. Йорданка Кузманова, все още е рано да се забележат реалните резултати от подписания меморандум и да се посочи кои университети вече активно сътрудничат с бизнеса. Въпреки това вече има някои, които работят в тази посока.

Преди дни ТУ обяви, че до края на годината в университета ще бъде създадено академично настоятелство, в което да се включат представители на бизнеса. Промени в това отношение прави и Русенският университет. Проф. Пеньо Пенев, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, съобщи, че засега не се е обсъждала идеята за участие на бизнеса в заседанията на университета, но тази възможност е твърде вероятна. Той добави, че засега няма да се въвеждат предварителни изпити за прием.

Когато представители на университетите започнат да участват в заседанията на борда на директорите на компаниите, тогава и ние ще поканим бизнеса на нашите заседания, категоричен е ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов. Процесът трябва да е двустранен и ние може да сме от полза за фирмите при повишаването на квалификацията на техните служители, добави той.

В СУ засега не се е обсъждала идеята за създаването на академично настоятелство, което да помага при управлението на университета, посочи зам.-ректорът доц. Димитър Гюров.

Университетите трябва да търсят партньорство отвън, казва Дъдли Блосъм от Висшето бизнес училище в София, което е филиал на Американския университет в България. В това отношение също се забелязват някои положителни примери като

програми на чужд език

Стопанският факултет на СУ от няколко години има тесни връзки с университети от Франция и Германия и голяма част от курсовете се водят от чужди лектори. В края на обучението си студентите получават и чужда диплома. Техническият университет също се стреми да обогатява чуждоезиковите си програми и поддържа тясно сътрудничество с германски университети. Голяма част от студентите в катедрата по немски език карат стаж в Германия, а някои програми се разработват със съдействието на чужди университети. В УНСС пък от тази година преподават двама американски професори. Целта е да се задържат повече студенти в България.