Според Панайот Ляков, депутат от "Демократи за силна България", единствената роля на приетия в четвърътк на първо четене проектозакон за меценатството  е да служи за предизборна агитация. С нескопосания текст се създава "културно лото за хазартните босове", казва народният представител. Г-н Ляков не е съвсем прав. Вярно е, че законът е нескопосан, че не е минал през бюджетната комисия и че Министерството на финансите е против приемането му сега и в този вид. След като и БСП каза "не", вносителите от "Новото време" са наясно, че проектът им отива в кошчето, а реализацията на идеята остава за следващия парламент.

Така целият напън дойде само като потвърждение, че в политиката нововремци никога не са проявявали финес, меко казано. Акцията им може да е агитация, но не пред избирателите, а пред онези заможни българи с колекции от произведения на изкуството, на които завижда дори председателят на Националния исторически музей Божидар Димитров. За един от тези колекционери съвсем открито се говори, че има собствена "парламентарна група" от 21 човека. Нищо не пречи хората като него да си имат свои депутати и в следващия парламент. Проблемът на сегашните е, че може да не попаднат в тази група и създават впечатление, че ударно и може би донякъде по самоинициатива довършват мандата. Само дето не става точно така. Защото законът за меценатството в тази държава не е "културен", а "финансов" и, за съжаление, има много повече общо с прането на пари и данъчната амнистия, отколкото със спасяване на националното наследство и интелектуалното богатство.