1870 година. Мрачните подземия на Парижката опера са обитавани от странно същество, за което се носят страховити легенди. То е истинският владетел на разкошната сграда, жрецът на музикалния храм, то подбира репертоара, изпълнителите, танцьорите, има винаги запазена ложа (в която никога не влиза), получава дори заплата... Само дето никой нивга не го е виждал - затова го наричат Фантома от операта. Единствено ръководителката на балетната трупа мадам Жири се е докосвала до истината. Но тя е толкова зловеща, че никой друг не бива да я узнае. Още по-малко пък да я види!

За такива ужасии разказва романът на французина Гастон Леру „Фантомът от операта" (1911), екранизиран за първи път още в 1916. По него Андрю Лойд Уебър (композиторът на „Исус Христос Суперзвезда", „Котките", „Евита") написва мюзикъл, показан най-напред през 1986 на лондонска сцена.

Режисьорът Джоуел Шумахер ("Батман и Робин", "Батман завинаги") пък го превръща във филм - пищен, ярък, крещящ със своите декори и костюми, с впечатляващата си хореография, с многото си маски и грим... Но най-вече със своите благозвучие и мелодичност. Защото филмът „Фантомът от операта" е поклон пред музиката. И пиршество за слуха. Чудесни са и актьорите: Еми Росъм (младата хористка Кристин, за която Фантома е „ангел на музиката"), Миранда Ричардсън (Жири), Мини Драйвър (капризната примадона Карлота), Патрик Уилсън (влюбеният в Кристин виконт Раул де Шани) и Джерард Бътлър (Фантома - чудовище, мечтаещо за красота и хармония).

В основата на филма „Панаир на суетата" също лежи литературна творба - класическият едноименен роман на Уилям Текери (1811 - 1863). Величана като „най-интелигентната и забавна критика на обществото от ХІХ век", книгата проследява живота на Беки Шарп - един от най-прочутите женски образи, създаван някога („прототипа" на знаменитата Скарлет ОХара от „Отнесени от вихъра"). Привлекателната, остроумна, забавна, страстна, пресметлива и коварна Беки е дъщеря на мизерстващ английски художник и френска кабаретна актриса. Това не й пречи да потегли на поход към върховете на висшето лондонско общество, за да се озовава (редом със съпруга си) в редиците на войските, опитващи се да спрат Наполеон... „Войната в еднаква степен облага с данък и мъжете, и жените - пише Текери - само че от едните взема кръв, а от другите - сълзи."

Любопитното тук е, че режисьорка на филма е завършилата Харвард индийка Мира Наир („Кама Сутра", „Сватба по време на мусони"), чийто подход към типично английската литература в случая е съчетание от традиционното и модерното (с щипка ориентализъм за подправка - като еротичния танц, с който Беки покорява краля).

И в „Панаир на суетата" впечатлява актьорската банда, включваща американката Рийз Уидърспун (Беки), Боб Хоскинс (сър Пит Кроули, първия покровител на Беки, при когото тя започва като гувернантка), Гейбриъл Бърн (маркиз Стейн, последния могъщ покровител на Беки), Джеймс Пюрфой (Кроули, съпруга на Беки)...