Кризата обедини Варна и София в проекта "Европейска столица на културата"

Кризата обедини Варна и София в проекта "Европейска столица на културата"

Фестивалният и конгресен център във Варна отдавна е загубил функциите си на културно средище.
Фестивалният и конгресен център във Варна отдавна е загубил функциите си на културно средище.
Специално композиран "арт влак" ще пропътува в началото на пролетта на 2012 г. разстоянието от София до Варна, в подкрепа на общата кандидатура на Варна и София за Европейска столица на културата през 2019 година. Това съобщи преди дни авторът на идеята, варненският авангардист Георги Пехливанов – Интрото.
Проектът предвижда влакът да бъде композиран 7 вагона, с които ще пътуват творци от Варна и София, работещи в областта на живописта, скулптурата, видеото арта, инсталацията и пърформанса.
По думите на Пехливанов влакът ще спира на всяка от по-големите гари по трасето между София и Варна, а през това време в рамките на 10-15 минути, пътници от чакалните ще могат да разгледат изложбите, уредени в купетата и коридорите на влака и ще бъдат запознавани с идеята за издигането на единната кандидатура на Варна и София за Европейска столица на културата през 2019 г.
"Мястото на изкуството през 21-и век вече не е само в галериите и музеите, то трябва да отиде сред обикновените хора, някои от формите на модерното изкуство спокойно могат да бъдат експонирани дори и в чакалните на жп гарите ни", казва Пехливанов.
Идеята му предвижда с влака да пътуват изявени творци, интелектуалци, хора на изкуството, както и представители на бизнеса от София и Варна. Всички те ще бъдат поканени да станат членове на Инициативния комитет за издигането на съвместната кандидатура на Варна и София.
Конкуренцията
В началото на 2006 г. Европейският парламент разгледа дълъг списък с кандидатурите на градове, претендиращи, че могат поне за година да се превърнат в "Европейска столица на културата". Тогава България все още не беше член на ЕС, но в листата на чакащите, според регламента и процедурата, определени от Съвета на Европа, тя бе прикрепена към една от старите страни-членки на съюза Италия. Последва вълна от ентусиазъм, която подреди в конкурентни позиции Варна, София, Пловдив, Велико Търново и Бургас.
Варна заяви официално амбициите си за столица на културата в Европа ще през 2005 г. а идеята бе доразвита като част от предизборната кампания на настоящия кмет на града Кирил Йорданов през 2007г. Според разпространената тогава информация, проучване на възможностите на града, проведено тогава сред представители на бизнеса, политици и специалисти в различни културни области е показало, че Варна има потенциала да се нареди сред други градове като Бергамо, Талин, Истанбул и др. участвали до този момент в проекта. Още тогава идеята прозвуча твърде екстравагантно на фона на скромния културен бюджет и амортизирана база във Варна. Сега, четири години по-късно обаче, амбицията изглежда все по-трудно защитима.
Столица или провинция?
Разглеждането на българските кандидатури ще стане през 2013 г. Тогава Европейската комисия ще трябва да избере един от българските градове, заявили амбицията си да станат Европейска столица на културата. Основният проблем, който струпва тъмни облаци над хоризонта обаче е непрекъснато свиващия се общински бюджет за култура. Така още през 2010 г., когато по инициатива на комисията по култура към Общинския съвет, Варна трябваше да е домакин на Годината на европейската култура, за осъществяването на проекта бяха отделени едва 3 млн. лв. На фона на мегапроекта "европейска столица на културата", подобна тенденция звучи обезкуражаващо.
Само 24 месеца, преди кандидатурата на Варна да бъде подложена на гласуване в ЕК градът изглежда по-скоро закотвен в позицията си на културна провинция. Варна има само една представителна художествена галерия, при това с упорито затихващи функции. Градът разполага с един единствен драматичен и един куклен театър. Библиотеката, операта и филхармонията нямат собствени бази, а общинският център за съвременно изкуство бе превърнат в хотел по силата на концесионен договор за 35 години.
Единственият музей, разполагащ с подходяща по обем и местоположение сграда е Регионалният исторически. Останалите 10 са пръснати в непривлекателни части на града и са труднодостъпни за автобусите, с които се организират туристически обиколки. Идеята за построяване на нова концертна зала беше многократно коментирана в ОбС на града , но по-скоро като част от различни политически ПР кампании, оставащи винаги без развитие. В рамките на една от тях бившият председател на съвета Борислав Гуцанов стигна до там, че обяви варненското пристанище като място за строителството на новата оперна зала във Варна. Така градът трябвало да заприлича на Сидни. В същото време ориенталската комерсиализация на двата основни културни центъра - Фестивалният комплекс и Дворецът на културата и спорта продължават да катализират усещането за амбиции без покритие.
"Малкото на брой проучвания за състоянието и потребностите в културната сфера във Варна дават тревожни сигнали, заяви преди време галеристката и авторка на авангардни арт проекти Дора Дончева. Инфраструктурата плаче за помощ. Професионалните гилдии се раздират от дребнави дрязги. Афишът прелива от отчайваща халтура с редки революцийки. Защо едно малко градче в Южен Тирол, Мерано, с население като в Дългопол може да има перфектна културна инфраструктура, доказан авторитет на център и динамичен, стойностен културен живот, а Варна, "най-добрият град за живеене" - не?", попита тя.
Идеи, родени от кризата
По данни на общинската администрация във Варна програмата за подготовката на града за кандидатстване като Европейска столица на културата през 2013г. възлиза на рекордните за духовната сфера 50 млн. лева. В същото време бюджетите за развитие на културата и финансиране на международните фестивали непрекъснато намаляват. През последните години средствата за Международен музикален фестивал "Варненско лято", Международния майски хоров конкурс, фолклорния фестивал, Международния джаз фестивал и др. бяха драстично редуцирани. При намалялата готовност на спонсорите да финансират културните проекти в града опасността някои от традиционните културни събития за Варна изобщо да не се проведат в следващите години стана напълно реална.
В същото време с допълнителни над 120 хил. лв. бяха финансирани инициативи със съмнителна стойност като руско-българския проект "Слово и образ", градското литературно списание "Простори", културните празници "Албена – Варна", организирани от активиста на БСП Иван Гранитски и т.н. Успоредно с това от бюджета за подготовка на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата отпаднаха изработването на проект за лого, интернет страница и др.
В същото време кандидатурата на София, появила се най-късно в листата на конкурентите за европейска столица на културата у нас продължава да набира височина. "През 2013 г. един български и един италиански град ще бъдат определени за паралелни културни столици. От наша страна това може да бъдат Варна или Пловдив например, но доколкото усещам настроенията, ще бъде София", съобщи в края на миналата година заместник-кметът по култура в столицата Христо Ангеличин.
Сега Георги Пехливанов обяснява идеята си за обща кандидатура на Варна и София за Европейска столица на културата с продължаващата световна криза и финансова нестабилност. "При това положение единственото правилно решение е градовете София и Варна да излязат с обща кандидатура за Европейска столица на културата, казва той. Така ще бъде спестен сериозен финасов ресурс, ще се спре и безсмисленото и разнопосочно пилеене на пари за две скъпи рекламни кампании", твърди той.