Току-що отминалата политическа криза доведе до напрежение и  сред социолозите, които след няколко експресни проучвания, направени  в дните на най-големия натиск над правителството, взаимно се укориха в непрофесионализъм и изкривяване на данни. Тогава Юрий Асланов от "Афис" обвини в манипулации Мира Янова (МБМД) заради нейно проучване, показващо изравнен рейтинг на НДСВ с БСП в големите градове. Инициативата за срещата на социологическите агенции е на "Маркет линкс" и още в петък те се договорили да приемат обща харта за толерантност и спазване на професионалните стандарти в работата им.

Социологическата агенция "Маркет линкс" работи  от 2001 г. и извършва проучвания на пазара и на общественото мнение. Според директора й Румяна Бъчварова обвиненията към социолозите са несправедливи, тъй като те измерват нагласите на хората, а не поведението им в изборния ден, което може да претърпи изненадваща промяна.

 ----------------------------

В: Какво предизвика напрежението на социологическия пазар, госпожо Бъчварова?

- Винаги има трудности да се уловят реалните процеси, които текат на електорално равнище. Вдясно например има малки партии, които в момента имат ниска подкрепа, варираща в границите на статистическата грешка. От друга страна, оставам с усещането, макар че не ми се ще да вярвам, че има съзнателно провокиране на нагласа, че социолозите са хора, които лъжат обществеността. Дискредитацията на социолозите не е в интерес на социологията, но още по-малко е в интерес на гражданското общество. Дискредитацията на социологията е в интерес точно на тези, които искат да спекулират с общественото мнение, макар че уж в негово име обвиняват социолозите. От трета страна, имаше няколко случая, в които публикуваните данни изглеждаха спорни. Така се стигна до общото мнение сред социолозите, че трябва да проведем един професионален разговор и да видим какви гаранции можем да дадем, така че да осигурим на обществеността обективна и надеждна социологическа информация.

В: Колко са социологическите агенции, които активно работят в политическия маркетинг?

- Не са малко, около седем активно работят. Но в публичното пространство  присъстват не само като агенции за проучване, а и чрез коментаторите си. В "Галъп" например работи Живко Георгиев, който е един от уважаваните коментатори.

В: Как е структуриран социологическият пазар - какви типове проучвания се поръчват, от какви типове клиенти и в какво съотношение?

- Особеност на българския пазар е, че агенциите не са тясно профилирани в отделни видове проучвания или в отделни сфери. Има агенции, които действат само в областта на маркетинговите проучвания и потребителското поведение. Има и такива и те са повече, които  работят както в сферата на маркетинговите проучвания, така и в проучването на общественото мнение, каквато и е нашата агенция.  В бъдещото развитие на пазара вероятно ще има повече и по-малко специализирани агенции.

В: Имат ли агенциите финансова независимост, за да гарантират обективност на проучванията си?

- По линия на финансирането  може да се предполага някаква зависимост, но аз мисля, че няма сериозен социолог и агенция, които срещу цената на едно, две или пет проучвания да нарушат основни професионални правила. Обективността се гарантира от методите, които се прилагат, от професионализма на изследователите, от начина на представяне на резултатите. Ако някой очаква, че, заплащайки за проучването, ще получи резултати, каквито на него биха му харесвали, просто се лъже.

В: Каква сума трябва да плати една политическа партия, за да научи  каква подкрепа има?

- Цената се определя в зависимост от продължителността, сложността и обхвата на интервюто. На фона на общата европейска и световна практика нашите цени са доста ниски.

В: Около 5-6 хиляди евро?

- Да, това е приблизителна, средна цена.

В: Спазват ли социолозите задължителната хигиена в отношенията си с политическите партии, за да има независимост на проучванията, или и на вашия пазар както навсякъде има спорни играчи?

- Моите впечатления показват, че що се отнася до производството на данни, трудностите на всички агенции са едни и същи, начините, по които ги преодоляваме, понякога се различават. Ако има съмнения за истинността на един или друг резултат, той се появява при тълкуването им. Данните показват приблизително едни и същи съотношения и тенденции. Оттук нататък тълкуванията, начинът на публикуване дават възможност да се правят спекулации или някой да подозира, че се правят спекулации. Аз мисля, че проблемът не е в това, че социологическите агенции спекулират с данните, а че съществува съмнение, че го правят.

В: Политическите партии интересуват ли се от мнението на избирателите за други проблеми извън това за кого ще гласуват?

- Безспорно най-голям интерес партиите проявяват към техните електорални позиции, те искат да знаят къде стоят в общата "класация". Но моите впечатления са, че политическите партии вече започват да се интересуват не само от отношението към тях, а и от мнението на избирателите по различни въпроси - за общата атмосфера, за основните проблеми на обществото и различните групи. Тоест все повече политическите партии се интересуват от начина на мислене на хората.

В: Интересуват ли се партиите от комуникационните канали, по които посланията им стигат до избирателите?

- Това са друг тип проучвания. Когато се провеждат кампании, се правят качествени проучвания, тестват се предварително материали и послания. Тази дейност все още не е толкова широка.

В: Има ли маркетингов подход при социологическото проучване на избирателите, както например при търговските дружества - те проучват пазар и възможности на продуктите, вие - електорат и възможности на посланията?

- Проучването на пазара и проучването на общественото мнение са две отделни посоки, в които се развиват научните методи, но те взаимно си влияят. Методите, използвани в маркетинговите проучвания, понякога са много полезни в изследването на общественото мнение, защото те са доста добре пробирани, за да могат да осигурят максимално надеждна информация. Проучванията на общественото мнение пък дават възможност за точна верификация на данните. Тоест това, което ние измерваме и прогнозираме, на практика се проверява от самите изборни резултати. Мисля, че положителният опит в едната сфера помага за развитието на дейностите в другата сфера.

В: Вярно ли е, че агенциите работят с едни и същи анкетьори - на "Галъп"?

- Има критика към работата "на терена" и към мрежите от интервюиращи, които агенциите ползват. България е малка и хората, които могат да изпълняват тази дейност, не са чак толкова много. Възможно е да има припокриване на анкетьорските мрежи, но мисля, че те са вече добре обучени, за да осъществяват професионално тази дейност. Това не е проблем по същество, той има само организационни аспекти. Проблемът е друг: хората, които отговарят на нашите въпроси, трудно формулират мнение, понякога не са достатъчно искрени и това е процес, който ние по-трудно овладяваме.

В: Как се определят извадките, които анкетирате?

- Има агенции, които работят с адресни извадки, други - по метода на квота, трети чрез подбор по улиците. Нашата агенция работи с адресна извадка от избирателните списъци, това ни гарантира, че във всяко проучване участват различни хора, които са подбрани случайно.

В: Надеждни ли са експресните проучвания?

- Общественото мнение отразява общия информационен поток в дадения момент. Реалните промени се регистрират малко по-късно, когато хората са имали време да ги обмислят. При експресните проучвания хващаме общия полъх на настроенията, които впоследствие могат да се променят. Освен спазването на професионалните стандарти е необходимо този, който използва данните, да го прави коректно.

В: А какво е професионалното обяснение на това, че понякога социолозите "не познавате", например не улучихте кой ще стане президент през 2001 г.?

- В конкретния случай не познахме, защото не бяха направени междинни проучвания между двата тура на изборите. Общественото мнение е динамична величина. Няма такава научна методика, чрез която да се прогнозира със стопроцентова гаранция поведението на хората. Ние в момента регистрираме нагласата за определено поведение. А когато избирателите стигнат до урните, това вече е поведение. И е много възможно точно тогава те да променят своите предварителни нагласи. Чудесен пример за това са последните президентски избори в САЩ, когато до самото навечерие на вота предварителните проучвания показваха превес за Кери. Анализът на американските социолози на този факт е, че хората в последния момент, въпреки че харесват повече единия кандидат, са преценили и решили да гласуват за другия кандидат. Това явление е характерно за електоралното поведение и в този смисъл е необходима коректност и към нашата работа.

 

*директор на социологическа агенция "Маркет линкс"

 

 

 

 

 

-- No virus found in this incoming message.Checked by AVG Anti-Virus.Version: 7.0.300 / Virus Database: 266.5.1 - Release Date: 27.2.2005 г.