Балканското кино отбелязва нов връх
"На Балканите има свежа енергия за правене на филми", казва пред "Ню Йорк таймс" Мила Турайлич, автор на документалния сръбски филм "Киното на комунизма". Той спечели наградата за най-добър документален филм на Международния филмфест в Чикаго. В него Турайлич разказва историята на"златните години" за филмовата индустрия в Югославия - периода между 1950 и 1980 г. Режисьорът вярва, че най-добрите моменти за балканското кино предстоят.
Може би е рано да се твърди, че има нова вълна кино на Западните Балкани, пише "Ню Йорк Таймс" (Първата вълна "Novi Film" е през 60-те години в Югославия). Голяма група от млади и талантливи режисьори от региона обаче оказва въздействие върху международната филмова сцена. Редица заглавия от бившия съюз отбелязаха значителен успех през годината на филмови фестивали, както в страни от бившия блок, така и извън тях.
Световни звезди избраха региона,
за да снимат филмите си. Анджелина Джоли направи режисьорския си дебют с филма " В земя на кръв и мед", който разказва за войната в Босна през 90-те. Филмът на Ралф Файнс "Coriolanus" е сниман в Белград. И двете заглавия са сериозни претенденти за Оскар. Пенелопе Круз също посети Балканите, за да снима филма "Venuto al Mondo" в Босна, докато Джон Кюсак участва в екранизацията по "Гарванът" на Едгар Алан По, сниман в Сърбия.
"Предвид всичко това, следващите няколко години в региона ще бъдат интересни", обобщи Албърт Видершпийл, директор на филмовия фестивал в Хамбург.
През 60-те години на миналия век се снимат филми като "Деветият кръг" (1960), "Три" (1965) и "Битката на Неретва" (1969) – и трите номинирани за Оскар в категория "Най-добър чуждестранен филм" . По същото време в Югославия се снимат и филми като "Изборът на Софи" и "Процесът".
След войната през 90-те обаче филмовата индустрия в региона е унищожена и чуждестранни режисьори спират да идват в Югославия. Изключения са филмът на Емир Кустурица "Ъндърграунд" и "Ничия земя" на Денис Танович , който спечели Оскар за най-добър чуждестранен филм през 2001 г.
Днес благодарение на относителната стабилност на страните от бивша Югославия днес и насочването им към Европейския съюз,
филмовата индустрия отново е в разцвет
не само по отношение на броя на филмите, но и по отношение на разглежданите в тях теми.
Все пак има редица проблеми в някой от страните заради логистика и бюрокрация. Босна например няма стратегия за привличане на чуждестранни творци. Това стана очевидно през миналата година, когато Анджелина Джоли пожела да снима филм в страната. Разрешителното й да снима в Сараево беше отнето, когато се разбра, че филмът разказва за любовната история между сръбски надзирател и мюсюлманка от военен лагер. Това подбуди сериозна полемика. В крайна сметка по-голямата част от филма беше заснет в Унгария, а няколко сцени – в Босна.