Представяме ви десет стремежа за промяна на установения ред, които бяха наложителни, но не постигнаха целта си или въобще не се случиха в България през 2011 година.
Любомир е на прага на завършването на НАТФИЗ, но вече е режисьор на предаването за младежка култура БунтART (БНТ1). Представяме ви неговата гледна точка: десет стремежа за промяна на установения ред, които бяха наложителни, но не постигнаха целта си или въобще не се случиха през 2011 година.
10. Изрисуването на паметника на Съветската армия
Въпреки, че е най-добрата и смислена провокация за последните години, това беше и доказателство, че комерсиализацията на изкуството най-лесно го унищожава. Хиляди клавиатури написаха ‘ъндърграунд’, ‘българският Банкси’, ‘световно ниво’... и с несъзнавано вдъхновение медиите направиха чалга от една добра творба. Посланието се изгуби и на преден план изникнаха въпроси като "кой боядиса монумента?" и "изкуство ли са графитите?". Последователи нямаше, други акции също. И се оказа е, че един оцветен войник модерно изкуство не прави.
9. Изваждането на Бербатов от финала на Шампионската лига
Какво трябваше да се случи? Скандал! Бербатов трябваше да се махне от Юнайтед и да заиграе в нещо като Нюкасъл. Там да покаже, че е лудо влюбен в играта, че е сърцат талант, а не пионка. Скоро щеше да се превърне в символ на модерния футболист, който иска с всяка изява да краси и променя футбола. Какво се случи? Бербатов даде пресконференция, на която се извини, че не е бил на терена срещу Барселона. И доказа, че модерният футболист е просто пионка.
8. Рожденният ден на Доби
В началото на пролетта за близо два дни 20 000 души се обединиха около идеята да отидат непоканени на рожден ден. Първото българско meme... но и свидетелство, че социалната мрежа може да обедини българите около някаква кауза. Вярно, не е окупация на Уолстрийт или сваляне на диктатор, но все е нещо. Едно масово парти без организатори и вход щеше да покаже, че българинът иска да консумира хипи годините си през 21 век. За жалост, Дружбенският Уудсток се състоя с едва 100 души участници и доказа, че даже и едно парти не можем да направим като хората.
7. Палежът на автомобили
Както казва художникът Расим - "В България живеем в арт-инсталация и е трудно нещо да ни шокира". Ако горящите автомобили бяха смело творческо решение на пенсионери и майки с колички, на които им е писнало от неправилно паркирани коли върху тротоарите, този вид изкуство бързо щеше да стане национален проблем. И накрая от някое министерство щяха да въздъхнат и да кажат " Май, май ще трябва да ги построим подземните гаражи". Застрахователните дружества щяха да си отдъхнат, а хората щяха да паркират спокойно автомобилите си. "Новите пиратки" обаче са нещо друго... какво обаче - деструктивна провокирация, породена от неизчистени сметки или пироманска лудост?
6. Българското кино
Все по-масово и все по-безмислено. Копиране на чужди стилове и желание за комерсиален успех на всяка цена. Единственият филм, които можеше да е оригинален, мащабен и да изненада по-качествената европейска публика бе "Островът" на Камен Калев. Този филм трябваше да се превърне в символ на алтернативното кино, да се разпознава като "Българската вълна" и да намери своята публика през годините, но желанието хем да е арт хаус, хем да е комерсиален продукт провали потенциала му. Все пак е похвална смелостта на авторите.
5. Стачката на железничарите
Най-тъжният протест на годината. Хората имаха причината, желанието и единността да възроптаят и да поискат това, което им се полага. Организацията им бе на ниво, удържаха на думата си и спряха влаковете. Хаосът, който очакваха, обаче, не се получи. Обществото не се трогна, пътниците се прехвърлиха към друг вид транспорт. Преди пет години учителите просълзиха България и всеки им съчустваше. Около железничарите се създаде негативно социално отношение. Подписаха споразумения, но май резултатът е, че изгърмяха и последния си патрон.
4. Българската музика
В една своеобразна "криза на средната възраст на чалгата", нейните сили започнаха да отслабват. Дойде сякаш време всички стилове в музиката да се възродят от пепелта и да ударят в силиконовото сърце на поп-фолка. Статуквото трябваше да се промени и ако всички "звезди" от музикални формати се бяха обединили и запееха друга песен, може би масовият слушател щеше да започне да поклаща ритмично глава, а не само ханш. Много е наложителен този бунт срещу пошлото и профанското, но имперската хегемония най-вероятно ще продължи до края на света (т.е. - тази година).
3. Протест срещу горивата
Да оставим настрана, че протестът бе напълно безсмислен, защото една "световна" стока няма как изведнъж да стане по-евина у нас. Обаче, да надуеш ушите на всички с плановете да блокираш движението и после никой да не се появи (защото всички са на работа), си е жалко. Революция зад клавиатурите не се прави. Действията трябваше да стигнат до крайност, най-малкото за да могат управляващите да вземат насериозно следващите, които ще поскат да стачкуват.
2. Светльо Витков президент
Музикантът трябваше да обърне политическият живот с главата надолу и да стане символ на това, че "политика = шоубизнес". Той щеше да поведе армията на недоволните гласоподаватели и да покаже, че ако някой ще ги лъже, то нека поне и да ги забавлява. Трябваше да провокира и унижава конкурентите си в стил "Борат" и да покаже истинските лица зад фалшивите усмивки. Можеше, примерно, да си продаде гласа за 30 лв пред някоя камера и да скандализира публиката поне малко. Оказа се, че Светльо Витков просто е имал желание за добър PR.
1. Катуница
Българин убива млада българка. Мирни протести. Ром убива млад българин. Национални безредици. Проблемът е глаголът, а не подлогът. Бунтът беше неизбежен, но причината трябваше да бъде липсата на сигурност в обществото, а не омразата към етноса. Какъв е смисълът да се протестира срещу ромите? Българите имат нужда от защита и спокойствие. Протестът трябва да е срещу тези, които не го осигуряват. Парковете трябва да се заключват вечер, улиците трябва да са осветени, полицията трябва да е символ на сигурност, а не на корупция. Случилото се в Катуница бе един бунт с добра реализация, но с погрешна идея.