Писателят Захари Карабашлиев: Героите ми търсят симетрията в един хаотичен свят
В края на 2011 г. Захари Карабашлиев издаде "Симетрия", четвъртата си си книга след романа "18 % сиво", по чиято екранизация работят братя Чучкови ("Тилт"), сборника с разкази "Кратка история на самолета" и изданието с драматургия и диалози "Откат".
Живеещият в Сан Диего писател е автор и на две пиеси – отличената с "Аскеер" "Неделя вечер" и провокиралата двуполюсни мнения "Откат". През 2010 г. пише детската книжка "Приказка" в съавторство със съпругата си Силвия Карабашлиева. Той продължава работата си по екранизацията на "18 % сиво", а междувременно крои и нови планове в драматургията, около които на този етап той предпочита да не говори.
Захари Карабашлиев разказва повече около написването на сборника "Симетрия" , предстоящият филм по романа си пред "Дневник" и за първи път около другия си кино проект, в който е обвързан режисьора на "Дзифт" Явор Гърдев.
"Симетрия" събира 13 разказа. Напълно нови ли са или са писани в по-голям период от време?
- Има, мисля, два разказа, които са публикувани преди. Другите са нови.
Докато "18 % сиво" беше възприет много позитивно, към първия сборник с разкази "Кратка история на самолета" мненията бяха по-разнопосочни. Как смятате, че ще се възприеме "Симетрия", до какви хора ще стигне?
- Всъщност "18% сиво" бе приет разнопосочно (най-вече заради езика в някои сцени), а "Кратка история на самолета" позитивно и от критика, и от читатели (с награди и на журито на "Хеликон" и читателите на Хеликон).
"Симетрия" ще стигне до тези читатели, до които трябва да стигне. Не можем да предвиждаме тези неща и слава богу – аз вярвам в суверенитета на всяка книга.
Много от героите в сборника са често в криза, колебливи, понякога заети със съвсем други неща – всеки сякаш търси собствената "симетрия" в живота си без да става ясно дали може да я постигне. Беше ли умишлено събирането на подобен тип персонажи?
- Вие току-що описахте състоянието на повечето персонажи, които харесвам в западноевропейската, американската и руската литератури взети заедно, от времето на Сервантес до наши дни.
Героите ми търсят симетрия в един на пръв поглед хаотичен свят. Дали е било умишлено събирането им в тази книга – разбира се.
Има ли за Вас разлика между започването на роман и започването на серия от разкази?
- Всеки свой разказ започвам като роман и го третирам като такъв. Енергията, която изразходвам за това е значителна, процеса на редактиране – безмилостен. В кратката форма на разказа няма място за много грешки. Всъщност, да се пишат разкази е просто непрактично и много от писателите избират да не го правят именно по тази причина. Но пък има толкова истории, които могат да бъдат споделени със света единствено по този начин.
В интервю си за "Дневник" Явор Гърдев каза, че работи по филм по Ваш оригинален сценарий, в който сюжетът е свързан с генетиката и технологиите, които позволяват пренасяне на информация от един човек към друг. Това звучи доста авангардно за българско кино - как се вмества жанрово вашата идея?
- Жанрово, сценарият е е най-общо казано sci fi трилър, който се развива не в Космоса или, да речем в 2185-та година, а в наши дни. Американец предприемач-технократ създава транснационална мрежа от учени, нано-технолози и компютърни специалисти с клон в България, за да разработи програмата CONTRА (CONsciousness TRAnsfer) за размяна на съзнание между индивиди. Усложненията настъпват, когато един бивш наемник във Френския Чуждестранен Легион, сега военноинвалид, убеждава брат си, ръководител на програмата в България, да го допусне в експеримента и съзнанието на воина се пренася в чуждо тяло, в чужда страна и с хора, които го преследват по незнайни причини.
Споделих идеята, по която действам от доста време с Явор на една от срещите ни в Ню Йорк и се оказа, че той също работи по сходен в естетическо, етическо, политическо и метафизическо измерение проект, само че свързан с генетика.
Обединихме усилията си и действаме в синхрон, към момента на ниво сценарий. Изграждаме визуална антиутопия както с мощен трилър-елемент, така и със задълбочен поглед върху предполагаемите проблеми и предизвикателства, които биха се случили на човешкото същество след евентуален трансфер на съзнание от живо тяло в друго живо тяло, един вълнуващ коментар върху съвременното "човешко състояние"/"human condition".
А на какъв етап е екранизацията на "18 % Сиво" от братя Чучкови?
- Начален.
Вие сте автор и на сценария към филма. Беше ли странно усещането да преработвате сюжета, пред какви трудности се изправихте?
- Трудностите са в това да "преведеш" 85 000 думи в кино-наратив от максимум 110 страници. Някои романи са по-трудни за адаптация от други. "18% сиво" е предизвикателство, защото е изграден в две условни плоскости – Тук/Сега и Там/Преди. Има сцени както от България, така и от различни части на Америка и логистиката на всичко това е сериозна работа.
На структурно ниво е построен като road movie, което е улеснение да бъде "видян" и изживян като филм – много от отзивите на читателите ми са именно такива. Писането на сценарий е свързано със сериозно "рязане" и това е болезнено занимание, ако гледаш на произведението си като надпис на Хан Омуртаг – издялано от камък и непроменимо. Но, ако си вършиш работата професионално и с дистанция е всъщност забавно – имаш шанса да играеш отново с материала.
В миналото сте били DJ и радиоводещ. Какъв би бил мечтаният саундтрак към "18% Сиво"?
- Trentemoeller, Трент Резнър, Жо Дасен, El Coyotes, едно парче на Миленита, Йохан Себастиян Бах, Massive Attack, нещо от втория албум на Judas Priest, ранен Iron Maiden, такива неща... Или просто цял саундтрак на Майк Патън :)
На блога си публикувахте ваш имейл с въпроси до Меглена Кунева. Ще перифразирам един от въпросите и ще го задам към Вас: идеалист ли сте и какво различно от другите в българската литература давате?
- Идеалист съм. Какво различно давам? Давам 100% от себе си – нямам представа дали това е различно.
Кои са книгите-събития за вас през 2011 г. и кои заглавия препрочетохте?
- Книга-събитие през 2011-та за мен бяха думи, писани преди деветнадесет века от един човек нямащ нищо общо нито с мен, нито с времето, в което живея – говоря за последният английски превод на размислите на Марк Аврелий. (The emperor's handbook: a new translation of the Meditations by Marcus Aurelius (Emperor of Rome), C. Scot Hicks, David V. Hicks.) Имах трудна година и мъдростта и стоицизма на този отдавна мъртъв император ме докоснаха по необясним начин. Неведоми са пътищата на словото.
Препрочетох на английски разказите на Чехов, Исак Бабел, "Анна Каренина", Заратустра на Ницше, вечния Борхес и приказките на Братя Грим...
Ще запомня годината и с едно от най-докосващите есета, които съм чел – "Farther Away" в The New Yorker. В него Джонатан Франзен пише за своя мъртъв приятел, писателят Дейвид Фостър Уолъс, за "Робинзон Крузо" на Уилям Дефо и въобще за изкуството на романа с една прецизна и ерудирана откровеност.