Макар и на пръв поглед далечна от българската реалност, поредицата от скандали около фатално вредните последици от употребата на популярните на Запад обезболяващи като "Виокс" (Vioxx), "Бекстра" (Bextra) и "Целебрекс" (Celebrex) провокира медици и пациенти към дебат за ефективността и сигурността на подобни продукти. Само за един месец американската Агенция за контрол на храните и лекарствата временно спря продажбата на въпросните лекарства за остри артритни болки и организира дискусия относно страничните им ефекти. Установено бе, че всяка година от приема им умират поне 17 000 души, а 130 000 са на ръба на смъртта, въпреки че за тези медикаменти се смяташе, че не водят до тежки стомашно-чревни реакции. Остана обаче въпросът възможно ли е да се създаде наистина ефикасно обезболяващо с минимум странични ефекти, след като най-съвременните се оказват не само неблагонадеждни, но и опасни.

Учените са убедени, че решение има. Проблемът е първо да се установи кой е причинителят на болката. Според общоприетото обяснение човек изпитва болка, когато нервите му изпращат импулси до централния мозък, за да "съобщят" за нараняване или стрес. Въпреки че алтернативните методи, като акупунктура, йога и медитация стават все по-популярни, мнозинството все още се придържа към добрия стар аналгетик. Обикновено хората търсят сами решение, като се насочват към най-широко рекламираните медикаменти. Пациентите с хронични болки се осланят на лекарите си, като последните се стремят да предписват според така наречената стълбична система на Световната здравна организация. Според нея на дъното са леките лекарства (като аспирин, ибупрофен и парацетамол), следват медикаментите за по-продължителна или засилваща се болка, в които има наличие на опиати (кодеин или дихидрокодеин), а на върха на стълбицата, за нетърпима болка, са морфинът и фентанилът.

Въпреки че в много области на медицината непрекъснато се правят важни открития и разработки, панацея за борба с болката все още не се съзира на хоризонта. В материал, посветен на болкоуспокояващите, в пика на скандала с изтеглените от пазара лекарства в. "Ню Йорк таймс" посочи, че тази мярка отваря нова пазарна ниша, но и очакванията към бъдещото откритие ще бъдат огромни с оглед на ефективността и безопасността. Именно с оглед на тези изисквания учените търсят отговор на въпроса за произхода на болката на молекулярно ниво, за да се създадат лекарства, които да блокират определени части от механизма на "съобщаване" на болката, като в същото време се избягват страничните ефекти. Някои търсят решението във вече съществуващите лекарства, стремейки се да ги подобрят и доразвият. Информационните агенции вече съобщиха за три подобни изследвания, две в САЩ и едно във Франция. Отвъд Атлантика експертите се надяват да успеят да подсилят познатите антидепресанти за потискане на болките в кръста, а техни колеги отново в САЩ тестват комбинация от опиат и лекарства с противоположно действие за изграждане на обща търпимост към по-ниския "регистър" на болката. Във Франция пък се разработва лекарство, което, веднъж попаднало в организма, се разпада на напроксен и химикал, отделящ азотен оксид. Последният е “стар познайник” на човешкото тяло, тъй като играе в него множество функции, сред които и тази да разширява кръвоносните съдове. Според първоначалните изследвания въпросното лекарство може да се окаже още "по-нежно” към стомашно-чревната и сърдечно-съдовата система от добилите печална известност нестероидни обезболяващи, в групата на които попадат разкритикуваните "Виокс", "Бекстра" и "Целебрекс".

Други изследователи залагат на връщането към природата. Те експериментират с всичко - от пчелен мед през марихуана, никотин, рибени и охлювни токсини до люти чушки. Едно подобно лекарство, анонсирано като "първият нов аналгетик от две десетилетия насам", е синтетична версия на токсин, използван от океанските охлюви за парализиране на жертвата. Медикаментът пречи на предаването на сигнала за болка към нервите, блокирайки каналите, по които калциевите йони влизат в нервните клетки. Твърди се, че лекарството е 1000 пъти по-силно от морфина. За да се ограничат страничните ефекти, като аритмия и халюцинации, то се инжектира директно в течността около гръбначния стълб с помощта на катетър и имплантирана помпа. Въпреки уверенията в ограничените случаи на проява на странични ефекти обаче медикаментът най-вероятно ще си остане приложим само в случаите на наистина нетърпима болка, при която нито един друг аналгетик не успява да помогне. Друг токсин, към който поглеждат фармацевтите, е този от фугу, вид риба, смятана за един от най-опасните японски деликатеси. Твърди се, че ефектът му при локална анестезия е поразителен. Лютите чушки също се оказват добри обезболяващи. Особено основната им съставка капсаицин, от която изтръпва устата и настъпва усещане за парене при ядене на люто. Капсаицинът вече се проучва като съставна част на лепенки за местно обезболяване. С негова помощ мястото, където болката е особено интензивна, се лишава от чувствителност, а болковите сензори са временно блокирани. Смята се, че действието на въпросният елемент остава и след сваляне на лепенката и е идеално средство както в този, така и във вариант на таблетка, за ускоряване на възстановяването на пациенти след оперативна намеса.

Ползите от марихуаната са може би едни от най-широко дебатираните. Въпросът дали да се разреши на болни от рак да прибягват до нея дълго време занимаваше западните общества. Според някои учени определени елементи на марихуаната може да се превърнат в основа на един бъдещ аналгетик. Една - и всъщност главната - от тези съставки е разновидност на киселината тетрахидроканабинол. Експертите твърдят, че в него не се съдържа психоактивна съставка, която толкова плаши наблюдателите и която кара мнозинството да предупреждава от опасностите от пристрастяване към опиатните обезболяващи. Друг "скандален" аналгетик е никотинът. Тази опасна съставка на тютюна обаче вече се изследва като леко обезболяващо, действащо върху същите рецептори като при пушене, но без да предизвиква опасното пристрастяване. Мнозина експерти обаче продължават да вдигат рамене пред тези открития и опити. Причината е, че според тях болката, била тя еднократна или хронична, действителна или психосоматична, може да се преодолее само с комбинирано лечение. Именно такова се прилага при раковите заболявания, отбелязват те, а болката е колкото сигнал за болест, толкова и болест сама по себе си.

--------------

Видове обезболяващи:

АспиринКак действа - редуцира болката и треската и е особено ефикасен за моментна болка като главоболие от стрес, болки в ставите и грипни симпоми.

Кой да го избягва - хора с язва, защото дразни стомаха, хора с астма, бременни жени, лица под 16 години, сърдечно болни.

Странични ефекти - констипация, гадене, шум в ушите. При предозиране се забелязва потене и загуба на слух.

Ибупрофен

Как действа - нестероиден, противовъзпалителен медикамент, използван за хроничен артрит, хронични болки, мигрена и зъбобол. Не дразни толкова силно стомаха и се предписва като нурофен.

Кой да го избягва - лица, приемащи други лекарства за ревматичен артрит, хора със сърдечни заболявания или високо кръвно налягане.

Странични ефекти - подобни на аспирина, но не разяжда стомаха при краткосрочна употреба. При предозиране предизвиква гадене, сънливост и вертиго.

Парацетамол

Как действа - също като аспирина парацетамолът се бори с треската и болката, но за разлика от аспирина и ибупрофена, не предизвиква алергични реакции.

Кой да го избягва - подходящ е за всички, дори за бременни жени, въпреки че не е препоръчителен за дълъг период от време.

Странични ефекти - малко, но при предозиране вреди на черния дроб.

Опиати

Как действа - организмът естествено облекчава болката, изпускайки опиатни ендорфини и енцефалини. Опиатите спомагат за този процес. Морфинът и метадонът обаче се предписват от лекар, а по-слабите като кодеиновия фосфат и нурофен плюс се продават свободно.

Кой да го избягва - няма ограничение за употребата им, стига да са изписани от лекар.

Странични ефекти - сънливост и констипация