Политици, армейски генерали, боксьори и застаряващи поп звезди могат се справят с това. Успешните завръщания обаче определено са рядкост, когато става дума за света на футболните треньори. Наскоро Клаудио Раниери беше изгонен от "Валенсия" - само осем месеца след като го приветстваха като завръщащ се герой. "Не можеш да откажеш на сърцето си, беше обяснението на Раниери за неговото завръщане. Чудесно е да съм отново у дома." Решението му беше разбираемо. Италианецът изведе "Валенсия" до първия трофей за клуба след 20-годишна пауза, след като отборът спечели купата на страната през 1999 г., и беше признат като основоположник на последвалото класиране за два поредни финала в Шампионската лига.

Времената обаче се промениха. Успехите на Рафаел Бенитес, който изведе клуба до две шампионски титли и спечелване на Купата на УЕФА, създадоха толкова големи очаквания, че всяко подхлъзване за отбора на Раниери беше посрещано с яростно нетърпение. Дори и бегъл поглед в историята би накарал Раниери да се усъмни в мъдростта на своето решение да се завърне. Джон Тошак например никога не успя да повтори триумфите от първия си престой в "Реал Сосиедад" в края на 80-те години, когато изведе баския отбор до победа в турнира за Купата на Испания и второ място в шампионата. Вторият му престой в началото на 90-те не беше неуспешен, но третият завърши с дълбоко разочарование, след като беше уволнен заради смъкването на отбора в зоната на изпадащите през 2001 г.

Бившият играч на "Ливърпул" имаше и злощастно завръщане в "Реал" (Мадрид). Той изведе "Реал" до титлата в Испания през 1989 г. в един паметен сезон, в който неговият отбор отбеляза рекордните 107 гола, и клубът отново го повика в края на 90-те да въведе дисциплина в т.нар. отбор "Ферари" от богати играчи. Тошак успя да избута отбора да второ място в първенството само за да бъде отпратен скоро след това, след като звездите в отбора показаха възмущението си от неговия непочтителен подход в отношенията с хората. В друга епоха Тошак не би имал особени проблеми заради изявлението, че неговата баба би пазила по-добре вратата от Албано Бизари или заради изискването хърватският нападател Давор Шукер да обръща по-малко внимание на известната си приятелка Ана Обрегон. Но в този момент играчите бяха на власт в "Реал" и когато той отказа да даде обет за мълчание пред медиите, беше изгонен. Феновете в Уелс трябва да се молят Тошак да има повече късмет като треньор на техния национален отбор. Той застава на поста за втори път - първия път подаде оставка само след един мач.

Радомир Антич показа подобна склонност да върви по собствените си стъпки. Той трябваше да намери по-добро решение от завръщането в напрегнатата нагорещена обстановка на "Атлетико" (Мадрид), след като изведе отбора до единствения му дубъл от титла и купа на страната през 1996 г. Неговият трети престой завърши унизително, след като не успя да предотврати изпадането на клуба във втора дивизия за пръв път след 66 години. Като човек, който не се учи от грешките си, след това той се присъедини отново към първия си клуб "Овиедо" и също го завлече надолу. Способността на Антич за преценка очевидно беше разклатена и той взе странното решение да заложи в стремежа за спасяване на отбора на закупения през зимата и намиращ се в слаба форма английски нападател Стан Колимор, който почти не игра, преди да обяви края на кариерата си.

Ако при някои треньори чувствата надделяват над разума, други се опитват да довършат започнатото. Бившият играч на "Реал" Хосе Антонио Камачо получи първия си шанс да тренира бившия си отбор през 1998 г. Той обаче се предаде само след 23 дни заради скандал с договорите на неговия екип. Неговият втори престой завърши с друг фарс, след като той подаде оставка само след три шампионатни мача с твърдението, че не може да извлече най-доброто от "галактическите" играчи на клуба. Ако завръщането на Камачо на "Бернабеу" не беше особено забавно, то решението на Луис ван Гал да отиде отново на "Камп Ноу" беше абсурдно. Въпреки че изведе "Барселона" до две шампионски титли и победа в турнира за купата на страната в края на 90-те, холандецът изкара тежък период в клуба. Като се има предвид пороят от критики, който беше отправен към него при последния му престой, никой не вярваше, че той ще посмее да се върне. Той обаче го направи с твърдението, че се е поучил от грешките си, ще убеди скептичните фенове и ще възкреси каталунския гигант. Спад във формата в средата на сезона извади отново на повърхността всички стари проблеми и след кратка отчаяна съпротива Ван Гал се предаде.

Подобни истории се повтарят в цяла Европа. Фабио Капело и Ариго Саки се оказаха отново привлечени от "Милан" в опит да повторят изключителния си успех в клуба. И двамата се провалиха. Греъм Тейлър се опита да поднови славните си дни в "Уотфорд" и "Астън Вила", но успехът му се изплъзна и в двата случая. Същото се случи с Хауърд Кендъл, когато той се върна в "Евертън". Има и изключения като аржентинския треньор Карлос Бианки, който имаше два успешни престоя в "Бока хуниорс". И все пак, ако любимият ви клуб вярва, че решението на неговите проблеми е да назначи бивш треньор, това обикновено означава, че е време да започнете да изпадате в паника.