В началото беше Кашпировски. След него се появи звездата на „популиста с китара", както наскоро един журналист сполучливо определи Жорж Ганчев. След това зазвуча натрапчивият въпрос: "Защо Костов не ги посочи и изгони?" Накрая се появи и царят. Заговори се за месианизъм.

Нима са толкова наивни хората? Да не залагаме на това. По-вълнуваща е идеята за достойнството и мъдростта на човека. А и обясненията за положението, при което вместо да се опиташ да намериш лек за собствените си трудности, предпочиташ неясната харизма на нечий лидер, са на повърхността: труден диалог между „горе" и „долу"; липса на начини за контрол и смяна на корумпираните „отдолу", недостатъчни доходи и възможности да избираш и живееш собствения си живот. Причините също са ясни. В предходния ни живот партията-държава ефективно ни беше разделила на управляващи и управлявани. Мъдростта и истината течаха само отгоре надолу. Различията между хората, доколкото ги имаше, бяха използвани единствено, за да ни противопоставят: граждани на селяни, работници на интелигенти, месари на лекари и т.н.

Какво обаче да правят днес хората, които не искат живота им да зависи от една личност, дори и тя да е най-неподкупната, мъдрата и знатната. Които искат да са полезни и да печелят от професията си, без да стават партийни членове? Как да предотвратим връхлитащите ни нови месии и последствията от неразумния избор на другите?

Алтернатива на безличната и далечна политика е включването в нея на различни разкази за случващото се. Днешният ден, видян през очите на жените, ще разкаже за една "политика с човешко лице". От същия порядък са и разказите на различните поколения - противопоставянето е неуместно - всеки акцентира върху специфични проблеми. Младите говорят за трудното начало на трудова биография при ширещи се непрозрачни мрежи от връзки, за липсващия им практически опит (една трета от младите безработни никога не са работили). Старите са ангажирани с въпроса как да организират старините си с мизерни пенсии, изчезнали пенсионни фондове и все още бедни новосъздадени, без да тежат на своите деца. От същия порядък е и разказът на етносите.

От регионални срещи през март с жени от цялата страна най-дълбоко в мен остана споменът за една туркиня. Тя е баба, на 44 г., не защото изглежда стара, а защото има внуче на 3 години. Синът й заминал наскоро да учи в чужбина. На Изток. "Пътува дълго. Четири дни. Докато се обади ... Умрях. Разбираш ли?" Разбирам. Синът ми се готви да учи в чужбина. На Запад. Ще могат ли да се разберат нашите синове след пет години, както ние се познахме и разбрахме?

Най-безсмисленото нещо, което чух на тези срещи е, че мъжете се грижат за глобалното. И като го решат ще повикат жените. Аз питам: "Достатъчно ли е глобално дали децата ни ще пожелаят да се върнат? Дали тези, които остават ще ги приемат? Дали децата на турци и българи ще учат в общи университети? Ще попитам политиците, мислят ли за майките на следващия набор войници, когато обещават безусловна подкрепа на приятелски страни? Тези въпроси само маркират един друг дневен ред, който обикновено обсъждаме у дома и с приятели и не знаем как да го включим в официалния.

Жените са пример за това, че са в състояние да привнесат продуктивно различие в политиката. Ето как е обрисуван сумарният мъжко-женски образ на политика в социологически анкети: на женските качества стремеж за усъвършенстване, отстъпчивост, комуникативност и готовност за компромиси се противопоставят твърдост, липса на такт, самоувереност, устойчивост и войнственост у мъжете. Мъжете са видени като глобални и несъобразяващи се с житейските подробности, докато жените се очаква и в политиката да бъдат съпричастни и отговорни за съдбата на децата и семейството, детайлни и лоялни, способни да признаят собствените си грешки, миролюбиви, интуитивни и жертвени. Има още един комплекс от качества, отличаващи жените от мъжете - той включва качествата находчивост и изобретателност, но не в техническата област, а в човешките отношения и общуване. Именно този комплекс позволява търсенето на повече изходи от една ситуация и допринася за по-ниската степен на агресивност сред жените. Женското начало често убягва на строги дефиниции. Винаги обаче безпогрешно го разпознаваме, когато допринася към реализирането в живота на ценности като съпричастност и солидарност, многообразие и нюансираност, когато балансира липсата на усет и разбирателство между говорещите.

Полът е признат отдавна като значим за политическия дневен ред в страните, в които еманципацията е отвоюван "отдолу" чрез самоорганизиране, а не проведен "отгоре" чрез мероприятия и директиви проект. На Запад подходът, прилаган от женските организации в течение на десетилетия, води до последователното вграждане на тяхната гледна точка в цялостния обществен проект. Симеон ІІ включи жените още в първото си публично послание като важна за формацията си група, не защото "цял живот е учил за цар", а защото се е формирал като личност в западната част на Европа, където равнопоставеност, избор и договорени отношения имат смисъл и навън, и вкъщи.

Отговорът на критичния въпрос: "Как жените променят политиката?" е и в балансираното женско-мъжко присъствие в политиката, и в толерантността и признаването на многообразието на гледните точки поведение, но и в съдържателните аспекти на отстояваната политика. От всяка уважаваща себе си политическа сила в страната се очаква не само да включи в листите си достатъчен брой жени с доказана професионална компетентност, но и да формулира своя политика към жените. Тя трябва да отговори на следните въпроси:

1. Понятието за пропорционална справедливост изисква провеждането на корекционна политика при установяването на значим дисбаланс между представителството на една група сред населението и на привилегированите позиции. Жените съставляват 51% от населението, но са 11.2% от депутатите в 38 НС, жените-кметици на общини след последните местни избори в страната са 8.8%, а общинските съветнички са 23.5%. За сравнение жените в парламентите на Швеция са 40.4%, а на Австрия - 26.2. Как би изглеждала корекционната политика, като се има предвид, че жените в парламентарно-представените сили съставляват съответно 25% в СДС, 15% в БСП, 30% за БЕЛ? За ДПС данни по същия показател са трудно установими.

2. Жените раждат живота и очакват ясния ангажимент на политиците с отглеждането на децата. Някои партии побързаха и облепиха града с плакати, обещаващи размер на детските надбавки от 30 лв. От партиите обаче се очаква не да обещават, а да формулират ясна политика, разграничаваща доходи от помощи. Данъчни преференции за семейства с деца или увеличени помощи, респективно увеличени данъци? Гарантиране на нови работни места и растящи доходи, независимо от отрасъла и пола, или растящи социални ангажименти респективно продължаваща зависимост от държавата?

3. В малките градове много жени издържат семействата, а мъжете са без работа. Често тази ситуация се отнася повече за ромите, отколкото за българите. В новооткриващи се малки шивашки и консервни цехове се предпочитат жени. Условията на труд и заплащане са често оставени без контрол отвън. Профсъюзите рядко се насочват към тях. Мъжките отрасли представляват по-голяма ударна сила спрямо правителството. Как изглежда обещанието за сигурност спрямо младите жени, с които трудов договор се сключва с нежелание и по изключение, заради избора им да бъдат майки?

Жените могат да внесат свежа струя в политиката, алтернатива на мечтите за нови бащи на народа. Една съдържателно различна политика, която чува и признава и най-тихите, и най-еретично дръзките гласове. Първите - защото вероятно сигнализират за бедстващо положение, което всички можем да подобрим. Вторите - защото без неочакваното и новото е невъзможно развитието.