Меломан
Hang on Little Tomato
Heinz Records/Naпve, 2004
уърлд поп
****
Най-накрая, след петгодишно очакване, мечтата на мнозина меломани се сбъдна - Pink Martini издадоха нов албум - Hang On Little Tomato! Дебютният им албум Sympathique отдавна влезе в списъка с „островните" дискове, които бихме взели с нас, вместо да речем, телефонния указател на Бевърли хилс. Основният проблем с предходния албум беше, че едва ли могат да се намерят 600 000 необитаеми острова - защото точно в такъв впечатляващ тираж достигна Sympathique.
Новият албум уверено следва същата посока и за последните 4 месеца 100 000 диска имат нови собственици. Могат ли толкова много хора да грешат? Могат, разбира се (достатъчно е да си спомним някои провеждани у нас песенни евроконкурси!). Тук обаче опасност от грешки няма - музикантите, събрали се около пианиста Томас Лодърдейл и певицата Чайна Форбс, интерпретират с една необичайна лекота и скрито намигване парчета с подчертана европейска и латино ориентация, а Чайна Форбс сменя поредица от езици (италиански, френски, испански, хърватски и японски), за да попаднем в едно почти околосветско музикално пътешествие!
Тази американска група от щата Орегон наистина ни кара да променим стереотипите си за презокеанската поп индустрия (особено след появата на Нора Джоунс например), при това по един наистина позитивен начин!
Eli Goulart e Banda do Mato
45°
Unique, 2003
самба/боса
***(*)
Ели Жулар е един бразилски музикант избрал за своя родина Германия, но музикалната си кариерата той започва в Бразилия на 17 години като китарист и композитор, а музикалните влияния в неговите работи варират от MPB (музика популар бразилера) през боса и самба до джаз поп и фънк. Вече в Дюселдорф Ели събира около себе си музиканти, инспирирани от бразилския звук, и не след дълго се ражда групата, наречена Banda Do Mato (група от джунглата).
Дебютът е през 2001 г. с Bicho Do Mato (Unique), а музикалните влияния изграждат фузия от бразилски стилове, в които откриваме както мейнстрийм боса и самба, така и алтернативното маракату нордестиньо. Настоящият албум е продуциран от Артур Майа - басиста на Жилберту Жил, записан е в Рио по време на карнавала 2003 и в него присъстват мнозина топмузиканти от столицата на самбата, работили със звезди като Каетано Велозо, Антонио Карлуш Жобим, Мариша Монте. Това е звукът на Бразилия днес - съвсем актуален, искрен и много убедителен.
Ali Farka Toure
Red and Green (2CD)
World Circuit/Дюкян Меломан, 2004
****
Али Фарка Туре е музикант от Африка, за когото големите в музикалния бизнес не пестят суперлативи и сравнения от сорта на „африканския Джон Лий Хукър", издават по-скоро непознаване на музикалната култура на номадите от Сахела, отколкото липсата на ентусиазъм и искреност на чувствата. Действително медитативната музика, типична за този регион, доста напомня за делтата на Мисисипи, но всеки, изкушен от екзотичната красота на тази гигантска дзенбудистка градина, наречена Сахара, знае колко различни в културно отношение са двата региона.
Али Фарка става популярен след колаборацията с Рей Кудър, наречена Talking Timbuktu и донесла "Грами" и глобална популярност на авторите (при това през далечната 1994, доста преди пазарния хит "Буена виста"). „Откритият" от западния музикален бизнес малийски китарист обаче никога не се е колебаел къде е центърът на света и до ден днешен, след 7 издадени в Европа албума, продължава да живее в селцето Няфунке, на брега на река Нигер. Единствената разлика е тази, че парите от продажбите на записи са инвестирани в трактори и водни помпи и стотици хиляди фенове от цял свят знаят точно къде се намира това малко малийско селце. Настоящето издание съдържа два стари албума, датиращи от 1984 и 1988 г., издадени навремето на винил и превърнали се отдавна в дискографска рядкост.
В албумите се пее за несправедливостите в света, за злоупотребата с алкохол и онази вечна история за любовта - в една от песните ще чуем историята на беден младеж, влюбен в дъщерята на богати родители. Сухите семпли акорди на китарата са наситени с емоция и обич и са изпълнени с послания от свят, в който всичко е все още истинско!
Caetano Veloso: A Foreign Sound
Universal/Вирджиния рекърдс, 2004
Уърлд/поп
***
Прекрасният бразилски певец Каетано Велозо изненадва мнозина с A Foreign Sound - един албум с англоезични песни. На пръв поглед доста странно начинание. Но Каетано Велозо от ранна възраст храни топли чувства към американската култура и винаги е искал да запише албум със стандарти. Вдъхновяван през 50-те от работата на Жоао Жилберто, който по онова време покорява американските класики, днес забележителният певец решава да направи още по трудна крачка и освен пиеси на Ървин Бърлин, Коул Портър и Джордж Гершуин да включи и нетипични за своя репертоар парчета като Come as You Are на "Нирвана", It's Alright, Ma (I'm Only Bleeding) на Боб Дилън и If It's Magic на Стиви Уондър.
Но онова, което прави албума топъл, чувствен и хомогенен, е лиричният вокал на Велозо. Всяка една песен е преобразена с перфектния аранжимент на Жак Мореленбаум и звучи като специално написана за Велозо. Разбира се, съществуват и някои странни изключения като акапелната Love For Sale и Cry Me A River, които звучат нелепо изпълнени от мъж. Неочакван, но хубав диск в кариерата на Каетано Велозо.