Ден преди края на мандата на Георги Първанов ви предлагаме разходка назад във времето и с карикатурите на Иван Кутузов, посветени на президента. Освен "големия шлем", споменаването на Първанов извиква асоциации като "архитект на тройната коалиция", с папката "Гоце", импийчмънт и с един архар. С какво още ще запомним поведението му през десетте години, в които Първанов беше държавен глава?
Ден преди края на мандата на Георги Първанов ви предлагаме разходка назад във времето и с карикатурите на Иван Кутузов, посветени на президента. Освен "големия шлем", споменаването на Първанов извиква асоциации като "архитект на тройната коалиция", с папката "Гоце", импийчмънт и с един архар. С какво още ще запомним поведението му през десетте години, в които Първанов беше държавен глава?
Тази карикатура е публикувана във в. "Дневник" на 05 юли 2011 г., заедно с текст на Любомир Топалов "Кому е нужен президент?".
През март 2011 г. президентът Първанов лансира идеите си за реформа в образованието. Карикатурата е публикувана заедно с текста на Бойко Пенчев "Образованието: идеи и заклинания".
Ето откъс от него: "И Първанов продължава на старата струна – "национален консенсус", "Висш учебен съвет, в който да участват видни просветни и обществени дейци..." и т.н. Неговите "идеи" не формулират проблеми и пътища за решаването им, а търсят одобрението на консервативната част от обществото, уморена от "реформи". И така от идеи се превръщат в популистки заклинания."
"Това може би е работа за човек, който ще може да ни представя не такива, каквито се страхуваме, че може да се окажем, а такива, каквито би ни се искало да бъдем."
Карикатурата на Иван Кутузов е към текст на Юлиян Попов от 9 ноември 2010 г. със заглавие "Кой да стане президент?"
"Хайде отначало: А, Б, В... за да не се стига до Г", написа журналистът от "Дневник" Спас Спасов в началото на ноември 2010 година по повод лансирания политически проект на президента.
Ето откъс: "Нито ред, нито знак от мен", каза Първанов в момента, когато бе принуден да признае, за съществуването на т.нар. папка Гоце в архива на ДС. Само 18 месеца по-късно от разсекретеното му агентурно дело стана ясно точно обратното. И още - че е приел сътрудничеството за тайните служби на Живков "с готовност и разбиране". Каквито и усилия да полага с подобно CV, Първанов няма как да избяга нито от имиджа на идеологическата си ретроградност, нито от същинската си принадлежност към миналото. Не към бъдещето! Потвърждава го и ретушът на първите щрихи от новия му политически проект".
"Ако бардът Маринов беше пенсионер", написа журналистът Спас Спасов в началото на септември 2010 година:
"С 319 ордена "Стара планина" за един пълен и втори още недовършен мандат президентът Първанов успя за срине авторитета на отличието. Наред с наистина достойни българи с него бяха закичени и цял куп спорни фигури от прехода, свързани най-често освен със съмнителен бизнес и с бившата Държавна сигурност.
Така най-високото отличие в България, учредено за "изключителни заслуги", най-напред поевтиня заради високия си тираж, а след това загуби и от блясъка си заради факта, че послужи за обществена легитимация на хора с неясна и противоречива слава".
Карикатурата е публикувана във в. "Дневник", заедно с анализа "Първановият дворец и Станишевата колиба". Александър Маринов, доцент по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски", наблюдава политическата активизацията на Първанов в последните дни на юни месец, 2010 година.
"Проблемът на социалистите е, че построяването на "новия политически дворец" на Георги Първанов минава и не може да не мине през разрушаването на "старата социалистическа партийна колиба". Независимо къде се ситуира проектът "Първанов" – срещу ГЕРБ (както се очертава и е по-логично) или "редом до Бойко Борисов" (както го съветват някои), той по дефиниция е взаимноизключващ се с идеята за силна и влиятелна БСП", пише той.
"Иначе казано, Първанов отново е в кампания (по видимо изнервения Бойко Борисов) и оттук нататък ще действа все по-настъпателно, за да се заяви като алтернатива с осезаемо присъствие и дългосрочна перспектива.... Фактът, че Първанов отглежда проекта си на държавни разноски, нямаше да е чак толкова проблематичен (същото правеше и Бойко Борисов като столичен кмет), ако той не ни "спасяваше" вече девета година като държавен глава, следвайки предимно персоналния си дневен ред."
Авторът е Любослава Русева, датата - 6 юни 2010 година.
Скандалът между президента и финансовия министър Симеон Дянков от началото на март 2010 г. предизвика поредица коментари и анализи и на страниците на "Дневник". Тази карикатура е публикувана в края на март, заедно с анализа на Стефан Попов, след като ГЕРБ поиска да сезира Конституционния съд за нарушените граждански права на вицепремиера Дянков, чиито разговор с Първанов бил неправомерно записан от президентската институция. 
Още един текст по същата тема - "Зенитен залп по къртица" на Александър Маринов. "Трябва да се отчита, че рязкото активизиране на "Дондуков" 2 неслучайно съвпадна с изразени намерения от правителството и лично от Дянков за разкриване на тайните мрежи на мръсните пари и мръсната власт в България. Заплахите на Първанов за изваждане на "икономическите досиета на прехода" и за разкриване "кой какви банки има" бяха превантивни мерки срещу подобна насока на борбата с българската мафия.... В края на краищата едно от най-неприятните неща за къртицата е да я извадиш на светло.", пише той на 11 март 2010 г. 
"Първанов на дъното", написа Любослава Русева в първите дни на март 2010 г., щом избухна скандалът между президента и вицепремиера.
"Виждали сме, разбира се, този автопортрет и преди. Гледаме го вече девета година. За пръв път обаче той е така брутално разсъблечен дори от преструвката за приличие. Стигнал дъното на собствената си политическа (а защо не и човешка?) деградация, той направо крещи: вреден съм, вреден съм, вреден…
"Първанов отдавна няма право на "последен опит" за изпълзяване от дупката. Но той няма и никакво намерение да излиза от нея. Въпросът е кога Киркор и Гарабед ще го извадят оттам. Или просто ще си тръгнат от тази нелепа държава."
На 4 февруари 1997 г. лидерът на социалистите Георги Първанов и Николай Добрев - вътрешен министър в оставка, натоварен със задачата да състави и оглави втория кабинет на провалилата се БСП, връщат мандата след продължителни и масови граждански протести.
Каква е версията на Георги Първанов по този момент в историята е темата на анализа на Любослава Русева "Помирение с лъжата", публикуван на 11 февруари 2010 г. в "Дневник"
Карикатурата илюстрира анализа "А държавата, глупчо?" на Любослава Русева от 24 ноември 2009 година.
"Впрочем трябва да сме много признателни на онези, които внушиха на президента, че трябва да нахлува през ден в полезрението ни със статии, изказвания и участия в шоу програми. Така Първанов не само затвърждава съмненията относно това дали политическите и човешките му качества съответстват на поста, който заема, но по същество започва да играе срещу себе си."
"Наимпийчване* на положението", констатира Любослава Русева.
Анализът й, публикуван на 11 ноември 2009 година, започва така: "Разбира се, че Първанов няма да бъде свален. И не е това целта на пушилката, озаглавена "започване на процедура по импийчмънт". Замисълът е съвсем прозрачен, да не кажа чак обидно елементарен: - президентът трябваше да бъде принуден да се сниши, защото в момента се явява единствената опозиция, разполагаща с реален ресурс, - а и поредното зрелище удобно ще отклони вниманието от много по-съществените скандали като тези с ДАНС или Висшия съдебен съвет."
"Не е само нахалство", написа Любослава Русева в "Дневник" на 9 септември 2009 година, а Иван Кутузов нарисува тази карикатура към текста й.
Поводът - публикацията на Първанов "В енергийната стратегия и политика са нужни прагматизъм и лидерство".
"От статията става ясно, че срещата Борисов - Путин е предизвикала ревността на българския президент и е отключила страха му докога и дали въобще ще задържи позицията си на ключов фактор в отношенията ни с Русия", пише Русева.
В началото на февруари 2009 година Огнян Минчев коментира позицията на президента по ситуацията в Българската православна църква.
Поводът - решението на съда в Страсбург по казуса.
"Българският президент Георги Първанов призова новия руски патриарх Кирил да вземе отношение по решението на съда в Страсбург, което се отнася до ситуацията в Българската православна църква (БПЦ)." Ако вярваме дословно на това съобщение, президентът на България - страна членка на ЕС, се е обърнал с молба към главата на Руската православна църква за защита на независимата Българска православна църква от решенията на Европейския съд в Страсбург", пише той.Тази карикатура на Иван Кутузов беше публикувана заедно с текста на Любослава Русева "Отвъд предизвикателствата, зад мероприятието" 20 януари 2009 година.
Ето началото на текста: "Тези дни си мисля за Цветан Драгичев. Къде ли е сега, с какво ли се занимава? Ей такива неща. Но най-много си мисля защо Цветан Драгичев не влезе в политиката.
"Навремето този колоритен образ, на когото викахме Цецо Мероприятието, непрекъснато бягаше от училище. Нямаше го с месеци. И тъкмо когато напълно забравяхме, че Цветан Драгичев съществува, той се появяваше внезапно. Нахълтваше в час зачервен и запъхтян и още от вратата заявяваше високо: "Драги комсомолци, време е за нова инициатива по линия на културно-масовите мероприятия. Предлагам преосмисляне на постулати, пренареждане на приоритети, преформулиране на цели, задачи и политики."
През 2008 година името на Първанов трайно беше свързано с незаконен или поне ненавременен отстрел на диви животни.
Още в началото на март същата година името му се появи в публикация за лов край Симитли ден след пожара във Влака София - Кардам, при който загинаха девет души. Тогава от пресслужбата му не потвърдиха, но и не отрекоха той да е ловувал в деня на национален траур.
Тази карикатура на Иван Кутузов беше публикувана заедно с текст на Веселин Стойнев "И ловец съм, и президент съм".
Поведението на държавния глава Георги Първанов покрай местните избори през 2007 година е темата на карикатурата на Иван Кутузов и на анализа на Петя Владимирова "Интриги вляво с (не)предизвестен ефект", публикувани в "Дневник" на 12 септември същата година.
"Това е опитът на Първанов да си запази и в бъдещето място на важен фактор в оперативната политика чрез еманципация от своята партия и намиране на други, "автономни" възможности. Само времето ще покаже каква цена ще плати левицата за желанието на президента да си гарантира политическо бъдеще, различно от това на добре платен лектор в дискусионни клубове", коментира Петя Владимирова влиянието на Първанов в изборната кампания и подредбата на листите.
"В края на март на Пампорово президентът Първанов събрал близки свои съветници, политолози и социолози, за да ги пита как да се държи до края на втория си мандат, така че да остане в политиката и след 2011 г. Близките съветници, политолози и социолози дълго умували в един четиризвезден хотел и накрая стигнали до идеята, че е най-добре държавният глава да си основе социалдемократическа партия".
Така започва текстът на Любослава Русева "Да ви имаме проблемите, другарко...", публикуван на 12 април 2007 година в "Дневник".
А ето и края на текста й: "И така, как Първанов да си осигури политическо бъдеще? Как да оцелее като политик? Отговорът между другото е прост: когато някога все пак наистина започне и да прави политика. Това в Пампорово не е. Снишаването - също. Те са само обикновен егоизъм и малко нещо като безсрамие. Но, както казваше Иванчо: - Да ви имаме проблемите, другарко..."
Карикатурата на Иван Кутузов е публикувана в края на януари 2007 г., след като България е станала член на Европейския съюз. Темата - "Спецслужбите като политически заложници". Журналистът Христо Христов напомня, че специални служби все така работят без закон, че в този сектор нищо не се е променило и изглежда няма и да се промени.
И сега, в началото на 2010 година, службите продължават да работят без устройствени закони, а новоизбраният президент Росен Плевнелиев заявява като приоритет изработването на нормативна база за работата им.
"Много ми се ще, уважаеми госпожи и господа и от парламента, и от МС, да направим най-сетне тази прословута независима служба за борба с корупцията или, ако тази идея не ви харесва, измислете нещо друго. ките етажи на властта."
Този призив на президента Първанов в речта при встъпването във втория му мандат е поводът за анализа на Любослава Русева "Първанов vs. корупцията - един приятелски мач".
Текстът, заедно с карикатурата на Иван Кутузов, са публикувани в "Дневник" на 23 януари 2007 година.
"Не са прави онези, които твърдят, че в словото си пред парламента при встъпването си във втори мандат президентът говори само баналности. Напротив, той каза нещо, което може да се сравни с изумителната по своята откровеност реплика на унгарския премиер Ференц Дюрчани "Лъгахме от сутрин до вечер"…", пише още Любослава Русева.
"Въпреки внушителния си обем от 45 минути словото на Георги Първанов при полагането на клетва пред Народното събрание на 19 януари не е много по-богато на съдържание от словото му по същия повод на същата дата преди пет години.
"Нещо повече, президентът дори сам обозначи безидейността на втория си мандат в няколко опорни пункта, където следва да се очакват идеи, каквито обаче той не предлага".
Това гласи анализът на Веселин Стойчев по повод встъпването във втори президентски мандат на Георги Първанов.
"Идва ли времето на политическите самозванци", попита журналистът Петър Карабоев по повод президентските избори от 2006 година.
На тях Първанов спечели втория си мандат на балотаж срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров.
"За първи път на балотаж на изборите за президент ще застанат не представителите на лява и дясна формация, а на управляващата коалиция и на протестиращите граждани, без да могат да бъдат дефинирани с идеологически категории" - това пише Петя Владимирова на 23 октомври 2006 година по повод балотажа на президентските избори. 
Намесата на Георги Първанов в преговорите за енергийните проекти продължи и през двата му мандата. Карикатурата на Иван Кутузов по текста "Икономика" на нефтопроводите на Лъчезар Богданов от Industry Watch.
Анализът, публикуван в началото на септември 2006 година е по повод срещата на президентите на Русия Владимир Путин и на България Георги Първанов и премиерът на Гърция Костас Караманлис за строежа петролопровода "Бургас-Александруполис".
Признанието на Георги Първанов за папката Гоце предизвика продължителен дебат и най-разнообразни коментари. Ето мнението на Христо Христов, публикувано в "Дневник" на 25 юни 2006 г.. 
Влечението на президента Георги Първанов към темите, свързани с националното единство и патриотичните ценности, си пролича много пъти през 10-те му години на поста.
Тази карикатурата на Иван Кутузов беше публикувана в "Дневник" в началото на март 2006 г. заедно с анализа на журналиста Пламен Асенов "Президентът и змеят на национализма".
Отношенията между Бойко Борисов, Сергей Станишев и Георги Първанов към март 2006 г.
"Борисов - поредният антисистемен проект", гласи анализът на Петя Владимирова, след като тогавашният кмет на София Борисов обяви намерение да гради партия.
