"Трябва да си много креативен, за да внесеш смисъл в президентската институция и от речта на Росен Плевнелиев не останах с впечатлението, че е по-креативен от предшественика си Георги Първанов.

Изненадва приемствеността с Първанов - първо, по темата за енергетиката, неясно защо. Но и в силата, с която Плевнелиев иска да присъства в политическия живот. Както Първанов, който беше много чувствителен, когато парламентът го прескачаше. Президентската институция не е създадена да има законодателна инициатива и тази чувствителност към Народното събрание е изненадваща, особено във времена, когато не очакваме тежки катаклизми, а държавата работи в нормален бизнес режим.

Речта на Плевнелиев беше по-скоро хаотична, "за всекиго по нещо". Например посланията за подобряване на бизнес средата - нещо, за което се говори поне от 15 години. Президентът трудно може да направи нещо конкретно в тази посока, но все пак това е още един глас в подкрепа.

Същото важи и за обещанията за социално инженерство - всяка партия се опитва да обясни на народа си как ще създава работни места и ще подобрява благосъстоянието. Като заложи на активната позиция на държавата в определени сектори и в привличането на инвестиции Плевнелиев донякъде изпадна в противоречие със заявената в същата реч либерална позиция, че "политиците не правят пари". Идва логичният въпрос - ако държавата не знае къде да инвестира, то как ще определи качествените инвеститори, които да подкрепя? Нищо особено не чух в тази реч.