Лъчезар Богданов, Industry Watch: Президентът има визия, но амбициите са ниски. Трябва да иска само най-доброто
След като положи клетва пред парламента тази сутрин, Росен Плевнелиев произнесе и първата си реч като президент. В 37-минутното слово той припомни какви ще са приоритети му през мандата и постави силен фокус върху икономически проблеми и цели.
"Дневник" потърси икономисти да коментират речта на президента. Ето мнението на Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch:
Няколко неща ми направиха впечатление:
Първо, това, което ми хареса, е, че има някаква визия, която включва забогатяване на българите, растеж, промяна на ситуацията, стремеж за догонване. Това, което не ми допада в същия контекст е, че имаме ниски амбиции. Трябва да правим реформи, които да ни пратят на първо място. Пътят ще е дълъг, но не може целта да е "Нека сме средни в Европа", нека сме в 50-ката. Защо не сме Хонконг, Нова Зеландия – това е възможно, тези страни са го постигнали за едно десетилетие. В този смисъл това, че няма да станем първи като резултат, не трябва да ни спира да осъществяваме политики, които да целят да ни пратят на първо място – на принципа "прави най-доброто, пък каквото стане".
Мисля, че така трябва да се прави политиката – най-доброто електронно правителство, най-добрата администрация, най-ниските данъци и т.н. да се стремим да правим нещата най-добре.
Няколко неща, които ми се струват странни:
Хубаво е да има различни цели, но трябва да е пределно ясно кое след кое идва. Санирането на панелките няма да ни превърне в богата държава. Обратно, ако станем богата държава, това ще позволи на хората да си санират панелките. Същото е и за енергийната ефективност. Трябва да започне да расте брутният ни продукт, и постепенно да изтласкаме по-ниско енергийно ефективните производства. Когато страните са си намалявали енергоемкостта, това е ставало с увеличение на БВП, а не с намаляване на разхода на енергия.
На първо място са реформите, които позволяват просперитет и растеж, и след тях идват някои други резултати. Хубаво е тази логика да се лансира. Не може на едно ниво да бъде цел привличане на чуждестранни инвеститори, и на същото ниво цел да е саниране на панелки. Важно е да ги имат тези причинно-следствени връзки предвид всички, които слушат президента.
Нормална реч, не беше кризисна реч. Нямаше драматизъм и мисля, че отговаря на реалността. Доста политици говорят, все едно сме в тотална криза, в каквато сме били 90 – 91 г. или 96-97г. Президентът Стоянов прие властта в съвсем друга от сегашната обстановка, при все че сега има икономическа криза в света и т.н. хубаво е да се прави тази разлика, защото има някои политици, които всяват голям драматизъм. Хареса ми това, че Плевнелиев не ни изненада с драматизъм – това беше добър знак. Той не говори фантасмагории, за да създава около себе си някаква аура на спасител или месия в някаква криза.
На въпроса какви са възможностите на президента да влияе на икономическата политика Богданов коментира:
Има няколко възможности: Косвено, чрез квотите в различни органи. Това не е малко, макар че има дългосрочен ефект. В следващите 5 години Плевнелиев ще има влияние в това и съответно това може да бъде използвано от него като лост срещу изпълнителната власт, тоест: "Ако вие искате да подкрепя вашите кандидатури и да сложа човек, който харесвате, трябва вие да направите нещо, което аз искам."
Другата възможност е да спира поне временно законопроекти в НС. Това не е много, но не е и малко.