Кризата действа като ускорител на новото и следователно като разобличител на старото.

Миналата седмица със своите студенти направих упражнение, което правя от над десетилетие. Разделям ги на три измислени партии – партия на справедливостта, партия на свободния бизнес и зелена партия; и им съобщавам основното, в което вярват техните партии. Първата например вярва в държавна икономика и помощ за бедните, втората – в частна икономика и помощ за предприемчивите и пр. После ги карам да пишат програмни документи, да правят плакати и диплянки и накрая – да се сблъскат в публичен дебат. Публиката отсъжда с гласуване кой печели.

Досега резултатът е бил винаги предвидим. Печелеше лявата партия, втора бе дясната, а зелените изобщо не се класираха. Сега обаче се получи същинска революция. Спечелиха зелените, а останалите се класираха по равно втори.

Нещо се е променило, казах си, погледнах отново материалите им и ми просветна. Те не са ново поколение, защото са малки – а защото наистина са нови.

Предишните поколения винаги превеждаха измислените от мен партии на езика на българската реалност. В техните ръце партията на справедливостта ставаше цивилизован вариант на БСП; партията на бизнеса се оказваше крайно либерален вариант на СДС/ДСБ; а зелените изобщо не знаеха какво правят. Левите винаги печелеха, защото в българските условия е много по-лесно да привлечеш подкрепа, като проповядваш равенство и държавен контрол, отколкото каквото и да било друго.

Оня ден студентите направиха нещо напълно различно – преведоха партиите си на езика на света. Лявата партия се оказа смес между лейбъристите на Тони Блеър и шведската Пиратска партия. Дясната партия бе моделирана върху либералконсервативната идеология на Дейвид Камерън с мощна екологична струя; за пръв път дясна партия не написа програма, основана върху допускането за неизчерпаемост на природните ресурси. Зелените пък по нищо не се различаваха от истинските зелени, заседаващи в Европарламента.

Разказвам това не поради общофилософски съображения. Имам политически повод:

(досега партниращи си, макар неохотно) по повод забраната върху добива на шистов газ. Нито сините, нито зелените имат каквато и да било връзка с тази забрана – тя е политическа игра лично на премиера; но именно те се изпокараха поради нея. Според сините техните събратя зелените са подкупени от "Газпром" и затова са против шистовия газ.

Зелените в България* са едни от малкото в Европа, които мислят за себе си като за десни. Но във въздуха вече витае въпросът за раздяла със старата десница. Защото тя, както и старата левица, е замръзнала някъде в 50-те години и не иска да мръдне оттам.

Левицата в лицето на БСП си стои в 1953 година – в Сталиновата система, основана на феодалния принцип за господството на група избрани върху цялото общество и неговите ресурси. Затова елитът на БСП се отнася с България като с бащин имот – за справка - стотиците милиони, изчезнали покрай АЕЦ "Белене", опита на Георги Първанов да подари на руснаците българската газопреносна мрежа и пр.

Десните пък, когато започнат да ти обясняват нещо, звучат като американски републиканци отпреди епохата на Кенеди. Затваряш очи и ги виждаш – живеещи в черно-белия телевизор чичковци, наконтени с меки шапки, пури и тиранти, вярващи в ниските данъци и свободния пазар и борещи се срещу съветската опасност.

Партии от 1959 г. се борят с партия от 1953 г. Къде тук съм представен аз? Да не говорим за моите студенти.

Архаичността на българската десница е изразена в някои базисни неща, в които тя вярва по повод икономиката, геополитиката и екологията.

но не и за българската десница. Напълно дерегулираната икономика, в която вярват българските сини, породи сегашната криза преди цели 4 години. Причината е проста: свободната икономика обслужва обществения интерес само когато е поставена в изключително здрава правова среда. Това се е случвало за определен период само на няколко места – предимно в Англия и Америка, т.е. в рамките на национални държави. Когато свободната икономика стане глобална, тя престава да се натъква на границите на закона, защото ефективни световни закони няма. Една и съща фирма, имаща прилично поведение в Англия, демонстрира хищническа алчност в Африка, където не е укротявана от законови спирачки.

Постепенно глобалната свободна икономика става толкова силна, че може да преодолява върховенството на закона в отделни страни. В този момент невидимата ръка на пазара започва да обслужва не обществения интерес, а тясна върхушка от свои хора. Дори в Англия горният 0.1% преди десет години притежавал под 2% от цялото богатство, днес къта цели 6 на сто. От епохата на Адам Смит се връщаме към олигархиите в антична Гърция.

Това е ясно от 4 години, но българските десни не са направили никакви изводи от случващото се. Продължават да препоръчват дерегулация и свободен пазар, макар единствено държавната намеса да спаси САЩ и Европа от пълна катастрофа.

В чисто политическо отношение архаиката на българските десни е не по-малко видима. Мисли се с категориите игра с нулев резултат – ако едно нещо е добре за Джон, значи е зле за Фьодор и обратно. Оттук е например неясното отношение към АЕЦ "Белене" на част от десницата. Щом е руско – значи е лошо. А ако беше американско?

В Белене е опасно да се слага каквато и да било АЕЦ, та била тя и най-американската. Това, че проектът е руски, е утежняващо вината обстоятелство, а не единствената причина да не искаме това съоръжение.

В областта на екологията нещата са най-драматични. Десницата продължава да мисли, че природните ресурси са неизчерпаеми. Оттук идва откровено подигравателното им отношение към днешните тревоги за състоянието на природната среда. Те не вярват в промяната на климата, в затоплянето и в подобни неща. Съдбата на пингвините ги оставя напълно равнодушни, макар всекиму да е ясно: ако утре пингвините изчезнат, вдругиден изчезват човеците, десни или не.

Зелените ходят на десни протести, защото са против Путин, руското проникване, комунизма, БСП и пр. Десните обаче не идват на зелените протести срещу откровените бандити, изсичащи горите, отравящи реките и заливащи Черноморието с бетон. Въпросните бандити са предимно свързани със среди на БСП, но се оказва, че не намират отпор от страна на десните.

Играта с нулев резултат и пренебрежението към природната среда се събраха в едно, за да произведат огромния скандал около забраната на шистовия газ – нещо, с което зелените нямат нищо общо.

Русия трябва да бъде държана настрана от България и това е очевидно за всеки нормален човек. Но

Да схващаш шистовия газ като единствена алтернатива на "Газпром" – това си е чиста сталинска екстензивна икономика. Ще рече: ако ни потрябва нещо повече от онова, което имаме, да го одерем от природата или от населението.

Проблемът отново е много по-мащабен, отколкото архаичната десница си представя. Въпросът с енергийната независимост е въпрос, отнасящ се до независимостта на гражданите от държавни и частни монополи, независимо дали те са руски, американски или нигерийски. Докато сме закачени за монополните доставчици на топлина и светлина – ще сме енергийно зависими.

И също така ме интересува да имам перспектива за топло и светло и отвъд момента, в който петролът и газта ще започнат да свършват. Този момент ще настъпи не за някакви хипотетични идни поколения с бледа кожа, удължени глави, хилави рамене и дълги пръсти. Моментът ще удари моето поколение точно тогава, когато започнем да се пенсионираме. Моментът е утре и когато той дойде, тогава ще видим що е енергийна зависимост – как заради намаляващите ресурси ще ни дерат като гергьовски агнета.

форсирана политика за енергийна ефективност

Каквато между другото е записана в цяла камара от документи на ЕС (управляван от десни партии).

Това обаче се струва особено смешно на архаичната българска десница, макар отдавна да е политика на правителствата на Англия, Германия, Дания, Холандия, да не говорим за скандинавските страни. Там мислят интензивно като за XXI век; тук се мисли екстензивно като за средата на XX в.

Каква е енергийната политика, която ми предлагат българските десни? Убеждават ме, че е за мое добро едни монополи да ми дерат природата, за да могат сетне други монополи да ме дерат мен. БСП не предлага ли абсолютно същото?

Десните не умеят да видят нещата от подобна гледна точка, защото, бидейки в черно-белия телевизор, не разбират неща, които намирам за очевидни. Като например: за какъв дявол ни е АЕЦ "Белене", та бил той и американски, след като ако си приведем домовете в енергийноефективен вид, ще спестим толкова ток, колкото ще дава мирният атом? Или: трябва ли ни шистов газ, ако вместо всяка година, страната да гори в пожари от подпалени стърнища, просто не приберем въпросната слама и не я обърнем в биогаз?

За архаичната десница обаче перките и слънчевите батерии са най-голямата смешка на света, а да точиш последните резерви на газ от последните шисти – това е сериозна политика. За моите студенти обаче няма нищо по-смешно от точенето на последния газ и нищо по-разумно от перките и батериите.

Кой е прав? Чие е бъдещето?

Да се консултираме с водещия десен философ и бивш гуру на Маргарет Тачър – Роджър Скрутън. По-десен няма накъде. Та преди две седмици Скрутън издаде книгата "Зелена философия", в която обосновава очевидното: че

Нещо повече – винаги са били, макар често да не са се разпознавали като такива.

Десните и екологичните идеи са родени като части от един и същи политически пакет още в трудовете на бащата на консерватизма Едмънд Бърк. Едно от най-известните му съждения, публикувано по времето на Френската революция, гласи: "Обществото е договор между миналото, настоящето и онези, които още не са се родили."

Ще рече: обществото не съществува само за да обслужва сега живите поколения. В неговата конструкция трябва да са залегнали ценностите на мъртвите предци, както и интересите на още неродените. А интересът на неродените не е да получат в наследство разрушена природа, из която да бродят болни и гладни в търсене на отдавна изядени ресурси.

Така изглежда истинското дясно мислене. За моите студенти тези неща са очевидни. Българските десни също могат да влязат в XXI век само ако незабавно започнат да залягат над Скрутън, Тачър и Бърк. Ако ли пък решат да останат в черно-белия телевизор, проблемът ще си е чисто техен.