Главният прокурор замина тайно за Москва, за да се върне демонстративно като царски вестоносец

"Няма дипломатически гаф във факта, че главният прокурор донесе оригинала на поздравителния адрес от президента Путин до победителите в изборите. Обикновено тези послания се изпращат първо по факс, а оригиналът се предава в първия удобен случай чрез официален представител на държавата", обясни зам.-министърът на външните работи Василий Такев.

В петък сутринта говорителят на главния прокурор Николай Марков набързо организира безпрецедентно журналистическо посрещане на Никола Филчев при завръщането му от Москва. Прокурорът, който замина тайно и който се слави с неприязънта си към публичните изяви, държеше журналистите да го посрещнат на летището, за да каже: "Нося писмо от президента на Русия Владимир Путин до царя." И за повече загадъчност: "Не знам какво пише там. Писмото е в чантата ми. Предаде ми го главният прокурор на Русия Владимир Устинов. Вероятно това е израз на уважение към българската прокуратура".

Ефектът беше постигнат - десетки камери и микрофони запечатаха думите на главния прокурор. Той не каза нито дума за разговорите с руския си колега и с мълчанието си даде почва за подозрения, че е летял до Русия едва ли не с царска дипломатическа мисия.

Малко по-късно същия ден говорителката на царското движение Цветелина Узунова, обясни, че Филчев всъщност е донесъл оригинала на поздравителен факс от Путин, който пристигнал малко след изборите.

Филчев държи да се говори, че е близък с царя

От всичко, казано дотук, излиза, че не е важно какво има в писмото, не е важно и самото писмо, а може би случайният факт, че главният прокурор се оказа негов приносител. От което той направи медийно събитие, без да има нещо против контактите му със Симеон II да бъдат щедро коментирани и преекспонирани така, че произведат нужния ефект.

Преди да замине за Москва, Филчев се срещна с лидера на НДСВ три пъти за по-малко от месец. Последната среща бе във Врана, откъдето главният прокурор тръгна за самолета към Русия.

Показното му завръщане се случи ден след като стана известно, че институцията която Филчев ръководи - Върховна касационна прокуратура, е повдигнала обвинение срещу все още действащия министър на здравеопазването. На въпросите за разследването срещу Илко Семерджиев прокурорът отговори с фраза, която вече е изричал по друг повод: "Кой е тоя министър Семерджиев? На здравеопазването ли? Не съм в течение."

Естествено е след всичко това да възникне въпросът дали Филчев вече се обръща срещу тези, които го избраха за главен прокурор, и дали по този начин не иска да се застрахова при новите управляващи.

Макар и със седемгодишен мандат столът на главния прокурор не е непоклатим. Враговете на най-силния човек в републиката отдавна разработват сценарии как предсрочно да бъде прекратен мандатът му. Ако това се окаже цел и на новото мнозинство в парламента, в крайна сметка Филчев има за какво да се тревожи.

Един от сценариите, който е обсъждан в юридическите среди, е изборът на главния прокукор от Висшия съдебен съвет (ВСС) през февруари 1999 г. да бъде оспорен. В тогавашния състав на ВСС влизаха следователите Ангел Александров и Румен Георгиев. Техният избор като членове на съвета обаче беше отменен от Конституционния съд и двамата напуснаха.

Казусът дали решенията на ВСС, взети с гласовете на Александров и Георгиев, са легитимни, беше многократно повдиган от юристи. Междувременно обаче бе сформиран новият ВСС, а проблемът - забравен. Ако днес Конституционният съд бъде сезиран за избора на главния прокурор, то казусът с двамата следователи може да свърши работа.

Прокурорът - политик

Втората причина Филчев да се сближи с бъдещите управляващи, е възможността да получи най-после правомощията, които отдавна иска и да се облече в още по-голяма власт.

Въпреки топлата връзка Йордан Соколов - Никола Филчев, СДС в последния момент се отказа да промени закона за съдебната власт в частта му за прокуратурата. Проектът бе изтеглен минути преди да бъде гласуван и главният прокурор остана разочарован.

Недоверието между СДС и главния прокурор започна с аферата с подслушването на апартамента на Филчев. Ясен знак, че той вече не е човекът на СДС, дойде от мълчанието на Иван Костов по случая. Единственият, който защити главния прокурор, бе президентът Петър Стоянов.

Още от епохата на Иван Татарчев е ясно, че главният прокурор е безсилен, ако няма политическа подкрепа. Неслучайно заради Татарчев бяха ограничени голяма част от правомощията на обвинителите. Именно тях Филчев се опита да си върне, но не успя. С изявлението си на летището в петък той декларира, че може да носи повече власт, отколкото му е отредил законът. За това той най-вероятно ще потърси ново лоби от юристи в парламента, като най-вероятно все още може да разчита на подкрепата и на досегашната си "депутатска група" (макар и в намален състав) около Йордан Соколов и Димитър Абаджиев.

Именно от силна съдебна власт се нуждае новото управление. И от верни изпълнители. На пръв поглед Симеон и Никола Филчев изглеждат единомишленици - и двамата са радетели за новия морал. Строг и честен главен прокурор е необходимият символ на новото време на НДСВ.

Филчев разбра, че 43% гласуваха не само за царя, но и против престъпността и корупцията. Той хвана вълната на народните надежди и се окичи с идеалите на движението - на мен Путин и царят ми имат доверие, значи съм чист.

На НДСВ пък им е нужен не просто послушен главен прокурор, а "опитомен" Филчев. Защото той има достатъчно време и власт да извади наяве тъмната страна на мнозина царски хора. Пример как биха се развили нещата, ако прокурорът и движението не се сработят, е делото срещу приятеля на Симеон проф. Александър Чирков.

Малцина си спомнят, че срещу известния кардиолог все още има следствено дело за злоупотреби. Проверка на "Дневник" в следствието установи, че папката срещу Чирков е била изпратена за мнение във Върховната касационна прокуратура. Оттогава движение по нея няма. Първата среща между Симеон и Филчев бе на коктейла по случай отварянето на новата болница на проф. Чирков. Кардиохирургът далеч не е единственият в царското движение, който може да стане "клиент" на прокуратурата.

А какво дава срещу това?

Петъчното завръщане на Филчев от Москва носи още едно послание. Той е символът на закона и ако той демонстративно подкрепя новите управляващи, може би поне на първо време няма да се занимава с тях.

Все пак в западните медии се появиха не една и две публикации, в които се намеква за това, че зад контактите на Симеон II има какво да се рови.

Първият скандал избухна, когато в сайта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР) се появи публикация (зад която не стоеше банката и която беше опровергана по-късно), където се твърдеше: "В България се завръща един монарх в изгнание, но с него ще дойдат и мръсните пари на руската мафия:"

Преди седмица авторитетното немско издание "Шпигел" отново се съсредоточи около Симеон II. Авторът на материала Валтер Майер твърди, че много неща около царя навявали на мисълта, че той и хората му ще помогнат за пробив на изтласканите руски интереси в България. Майер подкрепя твърденията си, припомняйки добрите отношения между Симеон и собственика на Мултигруп Илия Павлов, както и подкрепата на царското семейство за спонсорирания от руския бизнесмен Майкъл Чорни ФК "Левски". И тези твърдения твърдения станаха обект на коментари и опровергаване от страна на зам.-министъра на външните работи на Русия Александър Авдеев.

Колкото въздушни да изглеждат подобни обвинения, ако главният прокукор е зложелателен, той би могъл да ги превърне в проблем за всеки, към когото са насочени. Ако се съди от публичните знаци на Филчев обаче, за него подобен казус на съществува.

Нещо повече - ако Симеон II наистина смята да предприеме кампания за амнистия на "изтеклите от България мръсни пари", както го посъветва руският професор Владимир Квинт, за това също е необходима поне моралната подкрепа на главния прокурор. Срещу какво би бил склонен да я даде?

Дежа вю

- 1992 г. - Шести адвокатски колектив влиза във властта чрез премиера Филип Димитров

- 2001 г. - Ръководството на Юридическия факултет на СУ влиза във властта чрез проф. Огнян Герджиков, доц. Пламен Панайотов, проф. Георги Петканов

- 1992 г. - Неизвестният адвокат Иван Татарчев е избран за главен прокурор от СДС. В началото на мандата си образува дела срещу Жан Виденов и министрите му Васил Чичибаба и Кръстьо Трендафилов, както и разследване срещу министъра на здравеопазването от правителството на Жан Виденов д-р Мими Виткова за СПИН-скандал от 1995 г. Започва съдебно преследване срещу финансистите на БСП Веска Меджидиева, Огнян Дойнов, Венцислав Йосифов.

В края на мандата си той подновява проверката "Сапио" срещу министър-председателя и бивш финансов министър Иван Костов.

- 1999 г. - Ученият от БАН Никола Филчев е избран за главен прокурор от СДС.

В началото на мандата си прекратява проверката "Сапио". Започва дела срещу депутата о.з. ген. Бриго Аспарухов, о.з. ген. Радослав Пешлеевски и бившия началник от Шесто управление на ДС и настоящ издател на в. "Дума" Димитър Иванов.

В края на мандата на правителството "Костов" той започна проверка срещу министър Илко Семерджиев. Малко по-рано и срещу председателя на икономическата комисия в Народното събрание и депутат от СДС Никола Николов, както и срещу председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов.