Създателят на "Миграцията на паламуда" се опълчи на собствениците на киносалони
Новият филм на режисьора Людмил Тодоров "Миграцията на паламуда" с участието на Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев и покойния Велко Кънев засега няма да се разпространява в големите киносалони в страната заради монополното положение, създадено от собствениците на киносалони. Това обяви самият режисьор след първата публична прожекция на филма днес, 6 февруари, в кино "Люмиер".
По думите му двете фирми, които държат 80 процента от кинозалите в България, поставят неправомерни финансови условия. Решението му е вид протест и опит да се даде гласност на конкретната ситуация, пред която са изправени всички създадели на българско кино у нас.
"Подложих филма си на удар с надеждата да изведа наяве този проблем, който има много измерения", каза режисьорът на филмите "Шивачки", "Емигранти" и "Любовното лято на един льохман".
Той призна, че действието му е свързано с надеждата филмът все пак да се покаже на голям екран и публиката ще може да го гледа именно в тези салони след време, но засега единствените уговорени публични прожекции, които се предвиждат, са две по време на "София Филм Фест" 2012 г. и четири излъчвания в "Нова телевизия" през следващите две години.
Той обоснова причините си със следните факти: "Приходите, които киносалоните взимат от прожекциите на филмите у нас, са близо 70 процента, като останалите 30 процента се разделят поравно между разпространителя и продуцента. Разпространителят взема 15 процента от нетните приходи. Той си начислява разходи по рекламата на филма, които надвишават реалните му разходи. Отчита ги с кухи фактури. Така за продуцента вместо 15 процента остават между 5 и 10 процента от общите приходи.
Тези 5-10 процента се разпределят между продуцента, копродуцентите, авторите на филма и отчисления за българската държава, която е основният финансов донор....", се каза конкретно в текст, разпространен след прожекцията.
Самият Тодоров заяви, че това се дължи на факта, че през последните години българските филми са започнали да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните чувствително се е подобрил. По думите му три от петте най-гледани филма за изминалата година са български.
"В тази връзка миналата година Министерството на финансите направи ревизия в Националния филмов център. Едно от нещата, които интересуваха ревизорите, беше къде отиват отчисленията за държавата от приходите на българските филми и как става така, че след като приходите често надхвърлят 1 милион лева, за държавата остават две-три хиляди? Естествено, ревизорите не намериха отговор на този въпрос, защото търсиха не там, където трябва. Отчисленията за държавата са нищожно малки, защото нищожно малко оставят собствениците на киносалони. Държавата обаче не търси при тях (защо ли?), а търси там, където няма да намери нищо", каза още режисьорът.
За да бъде включен филмът "Миграцията на паламуда" в програмата на една зала, собствениците на киносалони искат такса от 625 евро без ДДС, което Тодоров преизчисли в обща сума от 30 хил. лв. предварителни такси за пускането на филма въобще в техните зали. Според него таксите не са правомерни и са прекалено високи, което се дължи в липсата на регулация в показването и разпространението на български филми.
Последствията не са само финансови, но и върху имиджа на страната, което е по-вредно, смята той. Когато европейски филмови фондове, телевизии и частни копродуценти осигуряват между 100 и 500 хил. евро за един български филм, а получат отчисления от приходите му на стойност хиляда евро, едва ли биха участвали в български проекти, допълни Тодоров.
"Тази година държавата ще даде 12 милиона лева за един национален културен продукт, какъвто е киното. Условията на киносалоните силно възпрепятстват реализацията на този продукт. Почти всички мои колеги приемат техните условия, защото иначе филмите им няма да видят бял свят. Аз лично избрах да не се съглася с тях." Режисьорът призна, че не му се иска филмът му да отиде на вятъра и той все пак ще се показва по други начини, каквито съществуват в по-малките зали, или чрез т.нар. пътуващо кино, но големите екрани, за които всъщност се прави един филм, засега са извън бъдещето на "Миграцията на паламуда".
Собствениците на киносалони в България злоупотребяват с монополно положение и е крайно време органите, отговорни за това, да се размърдат.
На въпрос дали тази стъпка няма да попречи на имиджа на филма и това, че публикациите за него няма да са свързани толкова с неговото съдържание, колкото с проблема, който изниква покрай него, Тодоров отговори, че би се радвал, ако двете се разграничават.
| Филмът "Миграцията на паламуда" е съвременна комедия за човешката надежда, която понякога изглежда нелепа. Действието се развива някъде между две села и разказва за двама бащи и техните двама синове, които се борят с живота, за да оцелеят - всеки както може. Ситуациите, в които изпадат по време на тази обикновена човешка борба, са много комични. Бащите (Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев) искат да спазарят един огромен кръст и две икони при свещеника (Велко Кънев) на едно малко морско градче. Синовете им (Владимир Зомбори и Никола Стоянов) пък разнасят откраднати от циганите римски бюстове и един бюст на Георги Димитров и се опитват да им намерят купувач. Всички те изпадат в симпатични и комични ситуации. Накрая не стигат до никъде, но не униват, защото са заедно. Междувременно миграцията на паламуда в река Янтра става факт. Филмът бе заснет в края на 2010 г. В медиите името му се споменаваше особено често, когато в края на снимките му актьорът Христо Мутафчиев получи инсулт, от който след това успя да се възстанови. |