Здравният министър се отказа от въвеждането на минимален брой легла в болниците
Няма да бъдат въвеждани минимален брой легла, който трябва да имат болниците. Критериите за това с кои болници здравната каса ще сключва договори ще бъдат описани в закон, а позицията на областните комисии за това, в коя област колко болници трябва да има, ще трябва да се взима предвид при приемането на Националната здравна карта. Такива промени почти сигурно ще настъпят между първо и второ четене на спорните текстове в Закона за лечебните заведения. Днес депутатите приеха измененията на първо четене, но и управляващите от ГЕРБ и здравният министър Стефан Константинов дадоха заявка че ще приемат тези изменения.
Един от най-спорните въпроси е за предвиденото изискване за минимален брой легла, които ще трябва да имат вбъдеще различните видове болници. Както от опозицията, така и от ГЕРБ коментираха, че този текст може да се окаже противоконституционен и припомниха решение на ВАС, с което се отхвърля подобно изискване в наредба на здравното министерство.
Юлиана Колева (ГЕРБ) пък припомни, че предишния здравен министър Ана-Мария Борисова лично е инструктирала болниците в страната да намалят леглата и те са изпълнили това изискване, Според нея увеличаването на необходимия брой легла би противоречало дори на политиката на ГЕРБ, водена до сега.
Председателят на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ) също подложи законопроекта на остра критика, като изтъкна редица юридически недомислици. Колегата и Пламен Цеков се съгласи и с аргументите на опозицията, че условието здравния министър да решава за националната здравна карта и за разпределението на болниците в страната, е притеснително.
След като около два часа управляващи и опозиция критикуваха измененията, министър Константинов защити промените, които преди време определи като една от първите крачки за реформа в системата. Той обяви че, целта на текста за минимален брой легла е да бъдат ефикасни болниците, които ще ползват публичен ресурс, но допълни, че би се отказал от промяната, тъй като по нея има много въпросителни, а и тя не е толкова съществена за реформата. По-рано и депутати от ГЕРБ казаха, че текстът няма да остане за второ четене.
Константинов определи като най-важни за реформата в здравеопазването, приемането на текстовете за Националната здравна карта. Според измененията, тя ще определя колко болници ще има в различните области. НЗОК пък ще има максимален брой болници, с които ще може да сключва договор, като очакванията са да се намали броя на лечебните заведения, получаващи финансиране от нея.
Опозицията възрази, че това създава предпоставки за корупция, след като не са ясни критериите, на база на които касата ще решава с кого да сключва договор и с кого не, както и кой чиновник ще решава колко болници да има във всеки регион. Пред "Дневник" председателят на здравната комисия Десислава Антонова каза, че ще настоява между първо и второ четене в закона ясно да се запишат критериите, които ще спазва НЗОК при решението с кого да сключи договор.
Тя ще поиска също мнението на областните съвети за това колко болници са необходими в съответната област да се взима в предвид, а да няма само информативен характер, както е записано в законопроекта. Стефан Константинов каза, че думата на областните съвети ще тежи, а здравната карта няма да се определя еднолично от министъра, каквито опасения има.
Един от най-спорните въпроси е за предвиденото изискване за минимален брой легла, които ще трябва да имат вбъдеще различните видове болници. Както от опозицията, така и от ГЕРБ коментираха, че този текст може да се окаже противоконституционен и припомниха решение на ВАС, с което се отхвърля подобно изискване в наредба на здравното министерство.
Юлиана Колева (ГЕРБ) пък припомни, че предишния здравен министър Ана-Мария Борисова лично е инструктирала болниците в страната да намалят леглата и те са изпълнили това изискване, Според нея увеличаването на необходимия брой легла би противоречало дори на политиката на ГЕРБ, водена до сега.
Председателят на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ) също подложи законопроекта на остра критика, като изтъкна редица юридически недомислици. Колегата и Пламен Цеков се съгласи и с аргументите на опозицията, че условието здравния министър да решава за националната здравна карта и за разпределението на болниците в страната, е притеснително.
След като около два часа управляващи и опозиция критикуваха измененията, министър Константинов защити промените, които преди време определи като една от първите крачки за реформа в системата. Той обяви че, целта на текста за минимален брой легла е да бъдат ефикасни болниците, които ще ползват публичен ресурс, но допълни, че би се отказал от промяната, тъй като по нея има много въпросителни, а и тя не е толкова съществена за реформата. По-рано и депутати от ГЕРБ казаха, че текстът няма да остане за второ четене.
Константинов определи като най-важни за реформата в здравеопазването, приемането на текстовете за Националната здравна карта. Според измененията, тя ще определя колко болници ще има в различните области. НЗОК пък ще има максимален брой болници, с които ще може да сключва договор, като очакванията са да се намали броя на лечебните заведения, получаващи финансиране от нея.
Опозицията възрази, че това създава предпоставки за корупция, след като не са ясни критериите, на база на които касата ще решава с кого да сключва договор и с кого не, както и кой чиновник ще решава колко болници да има във всеки регион. Пред "Дневник" председателят на здравната комисия Десислава Антонова каза, че ще настоява между първо и второ четене в закона ясно да се запишат критериите, които ще спазва НЗОК при решението с кого да сключи договор.
Тя ще поиска също мнението на областните съвети за това колко болници са необходими в съответната област да се взима в предвид, а да няма само информативен характер, както е записано в законопроекта. Стефан Константинов каза, че думата на областните съвети ще тежи, а здравната карта няма да се определя еднолично от министъра, каквито опасения има.