Когато на 9 май 1949 г. Рение ІІІ сяда на трона, казиното и хотелите в Монако са място за срещи на обеднели благородници. Първите години от управлението на новия владетел не подсказват, че нещо ще се промени към по-добро. Точно обратното - началото е почти катастрофа. След серия упорити слухове за източване и пране на пари през 1955 г. фалира Banque des Metaux Precieux, ръководена от приближени на принца. Банката управлява държавните финанси и с нейното рухване държавата е изправена пред колапс. Не по-добро е положението и в другия източник на доходи за княжестовто - Societe des Bains de Mer.

Тук от началото на управлението си Рение кръстосва шпага с гръцкия милиардер Аристотел Онасис. Когато през 1951 г. намира данъчно убежище в Монако, гръкът става главен акционер в Societe des Bains de Mer. Извън казиното компанията притежава основните хотели на Скалата, а чужденецът е на път да я прибере в джоба си. Едва след женитбата си Рение успява да вземе кожата на Онасис с един прост трик - национализира компанията. След това нещата тръгват като по вода. Базираната единствено на казиното индустрия е забравена, страната се превръща във финансов офшорен рай за посредници. Върху малкото парче земя започва бясно строителство. Рение увеличава територията, като отвоюва 175 хектара от морето. По същото време си осигурява благодарение на Франсоа Митеран добри международни позиции и членство в ООН и Съвета на Европа. "Шефът" никога няма да бъде тревожен от френското провосъдие. Два пъти са правени такива опити. И двата пъти неуспешно. Всичко минава.

Говори се, че в края на живота си е притежавал лично богатство от 2 млрд. евро. Трудно е да се провери, тъй като темата тук винаги е била добре охранявана държавна тайна. Сравнително сигурно е, че притежава 3% от акциите на Societe des Bains de Mer, има две изключително ценни колекции - едната от стари коли и другата - от марки, за която се смята, че е третата в света.

Богатството на владетеля идва обаче изключително от недвижимата собственост. Между замъка и ловната хижа над Монако, наследени от дядото, владетелят притежава множество бутици в княжеството, туристическа агенция и четири сгради за отдаване под наем. Сред тях е La Belle Epoque, станала известна след пожара, довел до смъртта на Едмонд Сафра, богатия израело-ливански банкер, натурализиран гражданин на Монако, който нае от негово височество апартамент от 1000 кв.м. за 150 000 евро месечно.

И така за половин век начело на компанията Монако Рение остави добър отчет. Националното богатство за 30 години се е увеличило двадесетократно - от 190.77 млн. франка през 1970 на 3 903.96 млн. франка през 2000 г. В момента в Монако има 53 банки и финансови инсттуции три пъти повече, отколкото преди двадесет години, които управляват активи от 60 милиарда евро. За пет години сумата се удвои. Аблосолютен световен рекорд за държава с население от 35 000 души. Жителите на Монако, разбира се, имат полза от подобно богатство - благодарение на щедро разпределяните помощи тук няма бедни. Националните приоритети се прилагат широко и върху пазара на работни места, където гарантираната минимална работна заплата позволява на едно крупие в казиното да получава месечно 5500 евро. Останалите, които са избрали да бъдат адвокати, архитекти нотариуси, лекари, фармацевти и т.н. на територията на Монако, пък са предпазени от каквато и да било чужда конкуренция. И като добавим, че не плащат нито данъци, нито такси, можем да отбележим, че монакците са сред най-глезените в света.