Екранизацията на "Екстази" от Ървин Уелш – нов поглед към отдавна наболели проблеми
Филмът "Екстази" направи премиерата си в Европа по време на кино фестивала в "Глазгоу", а от 20 април той ще тръгне по кината във Великобритания, пише виртуалната киноенциклопедия IMDb.
Продукцията на дебютиращия в игралното кино канадски режисьор Роб Хейдън е по едноименния сборник на шотландския писател Ървин Уелш и по-точно новелата "Непобедимите" от него. Уелш е всъщност любимият автор на Хейдън, който в продължение на десет години търси финансиране на проекта. Според сайта Toronto Film Scene филмът може да се стори на някои зрители като продължение на "Трейнспотинг", но всъщност задава далеч по-дълбоки въпроси – дали двама души могат да проявят истински чувства, докато са под влиянието на наркотиците и какво остава от любовта им, когато дрогата изчезне от живота им.
"Човешкото състояние винаги е ориентирано към провала, разрухата. Също както остаряваме и умираме", размишлява Уелш в интервю за сп. "Икономист". "Правим се, че това не е така, но всъщност ние правим всички тези погрешни решения в живота като част от съдбата ни."
Авторът, документирал многократно темата наркотиците, насилието и нощния живот в книгите си, иска екранизацията на "Екстази" да провокира дебат за опасността от изграждане на един изкушаващ и лъскав имидж на зависимостта посредством киното.
"Действително има такава опасност. Когато актьор играе човек от улицата, този образ вече е по-добър от реалния, тъй като актьорът изглежда добре, изглежда чаровен. В "Трейнспотинг" ужасът от зависимостта беше представен по прикрит начин. В един филм имаш 90 минути, за да разкажеш историята, а в книгата можеш да отидеш в главата на героя и да потопиш читателя в мислите му. В киното трябва да си по-позитивен, иначе хората просто ще си тръгнат от салона", казва Уелш, като дава "Ние, децата от гара "Зоологическа градина" (Christine F., 1981) с Дейвид Боуи и Натя Брунхорст за пример за филм, който представя по-реалистично зависимостта, но малко хора биха гледали.
Според него това е факт заради липсата на социална активност при хората и киното днес. "Преди киното, особено филмите на Кен Лоуч от 70-те и 80-те, казваха на обществото, че определено нещо е грешно и трябва да го променим. Сега филмите не са такива. Ако покажеш на зрителите творба за деградацията и болката, те ще кажат, че това не се отнася до тях, не са в позиция да вземат отношение и тази тема няма общо с живота им. Британското общество се превърна от класово в меркантилно."
Уелш смята, че социалните проблемите, засегнати в книгите му, са по-актуални сега, отколкото в миналото. "Невъзможно е да разсъждаващ за света на Запада без темата за наркотиците. Те са част от всичко и всеки. Очевидно е, че когато хората за безработни или нископлатени, те ще намерят отдушник в наркотиците. Всеки иска да подпечата драмата на своя живот и същевременно да има интригуващ живот. Ако нямаш работа или занимания, едно от нещата, които правиш, е да започнеш да друсаш и да полудяваш".
По-късно тази годината се очаква новия му роман Skagboys, проследяващ събитията преди сюжета на дебютния му "Трейнспотинг".