Леда Гочева: За краденето казваш, че е започнало в детската градина, но когато порасна и продължи да крадеш разни неща - книги, пишещи машини, вестници, списания, цигари, пиене - за какво го правеше? Било е по скоро начин да получиш това, което не можеш да си позволиш, или заради вълнението от вършенето на нещо незаконно, заради самия акт на неподчинение?

Фалко Хениг: В началото, когато ставаше дума за крадене на алкохол и цигари от магазина, това си беше по скоро групова култура. Не помня кой го започна, но не бях аз. Един ден някой се появи с нещо откраднато – пиене или цигари – и скоро това се превърна в част от динамиката на нашата младежка група. Всички започнаха да крадат от супермаркета и целта беше да покажем един на друг колко сме смели и кой е по-дързък в кражбите. Изобщо в книгата "Криминална кариера" аз описвам само онези неща от нашия младежки живот, които са най… как да кажа…

ЛГ: Най-лошите?

ФХ: Е, не най-лошите непременно, но нелегалните, криминалните неща, които вършехме. А много неща бяха забранени. В Източна Германия беше незаконно дори да пътуваш свободно.

ЛГ: Аз стигнах до частта от книгата, в която ти и някакъв твой приятел открадвате от супермаркета пиене, циигари и шоколад за цяла година. Това вярно ли е?

ФХ: Да, вярно е, но ние не ги откраднахме по стария начин, изнасяйки ги от щандовете през деня. Този път влязохме с взлом. Същият супермаркет се намира в квартала, където съм отраснал. Днес го посетих, но вече не е магазин. На неговото място сега има малък бар.

ЛГ: Твоите родители не изглежда да са били много консервативни?

ФХ: Майка ми например през цялото време се съпротивляваше срещу това да стане член не само на партията, но дори и на Дружеството за германосъветска дружба. Със сигурност това не е било лесно, особено за една учителка в училище, сещаш се. Като откажеш, веднага те питат: "Ти не искаш да си приятел с хората от Съветския съюз, така ли?"

ЛГ: Прочетох и как майка ти е ходила по нудистки плажове.

ФХ: Да, но нудисктите плажове не бяха индикация за това колко консервативен или прогресивен е някой човек в ГДР. Нудизмът беше нещо много обичайно в Източна Германия. Изобщо в Германия има история на нудизма, започнала в началото на 20 век. Тогава се появява и Югендщил, това направление в дизайна и в изкуството, известно като Ар нуво. Навлиза идеята, че тялото е красиво и няма нужда да се носи нищо върху него, защото голото тяло не е грозно. Това движение на свободната телесна култура и голотата е присъствало дори по време на нацистите, а след това вече в ГДР през комунизма се е превърнало в нещо като заместител на усещането за свобода.

И двамата ми родители не бяха приятели на Комунистическата партия. Баща ми дори е бил в затвора преди аз да се родя, лежал е по политически причини. В края на шейсетте е имало един особено тежък период, в който на прицел са били младите и бунтарски настроени хора в ГДР. Затваряли са хора с години зад решетките без причина. Това се е случило и на баща ми. Той видял как полицаи бият негов ученик от училището, където преподавал, и реагирал. Казал им нещо от рода на "Ето това, което правите, е същото, което прави и полицията в Западен Берлин." Тези думи били достатъчни, за да бъде първо уволнен и после изпратен в затвора за две години. Мисля, че и до днес на осемдесетгодишна възраст той още се чувства наранен от това, което е преживял в онзи период от живота си.

ЛГ: Разказваш как си си водил дневник и в него си написал нещо лошо за своя учител. Казваш, че си го направил за следващото поколение, за бъдещето, за времето, в което тази система ще е свършена и ще е останала далеч в историята. Странно, че си мислил така, когато си бил на по-малко от 14 години. Този извод рационално ли го направи или си имал усещане, че системата в ГДР няма да издържи дълго? Било ли е интуиция, че нещата ще се променят?

ФХ: Мисля, че беше по скоро от желание да се направя на герой. В часовете учехме как хората са се съпротивлявали в годините на нацизма, как са рискували и са били убивани, само защото са казали гласно, че не харесват Адолф Хитлер. Когато бях на 13 или на 14, аз също исках да бъда толкова смел и да постъпвам така, да показвам, че не харесвам режима.

ФХ: През 2009 г. от берлинската болница Шарите ми възложиха да съставя хроника по случай нейния юбилей – 300 години от създаването й. Много се зарадвах да получа тази поръчка, макар че работата беше много и съвсем не лека. Както и да е, завърших я. След това обаче написах една друга книга, в която събрах доста лоши истории от миналото на болницата. Например, там е имало един случай на серийна убийца, която отнемала живота на пациенти. Също така се е случвало лекари да експериментират върху болните. Историите са доста и след като ги публикувах в тази книга, на шефовете на болницата очевидно не им е станало много приятно. Търсили са в книгата нещо, за което да се закачат, за да ме съдят, но във въпросната книга нямаше как да намерят основание. Тогава някой открил, че в текстовете от хрониката, която болницата Шарите ми беше възложила да съставя, имало плагиатство. Тоест определен автор е взел нещо от друг автор и го е подписал като свое. Тогава от Шарите си казали "Ето за какво можем да съдим Фалко Хениг. Той е виновен, че има грешки в хрониката, не си е свършил работата като съставител." Само че аз не смятам, че съм отговорен за това, че друг автор е извършил плагиатство и е представил чуждо изследване за свое. Въпросните глави изобщо не съм ги писал аз. Не знам как ще завърши процесът, но поне първото дело, което току-що приключи, го спечелихме. На следващото дело, на което трябва да се явя, искът е за 60 000 евро според обвиненията на болницата. Надявам се, че вторият процес няма да ме зароби завинаги.

Беше лято, ваканция, исках да видя най-накрая нещо от света. Имах Трабант, но не ми се струваше подходящ за сезона. Откраднах от един строеж няколко тръби и с помощта на приятели отрязах покрива на колата. Единият от приятелите можеше да заварява и с тръбите направихме гюрук. Седнах в трабанта и отпътувах. Избягах на Запад през Унгария. Направихме го заедно с един мой приятел от детинство. Избрахме този път, защото малко по-рано същата година бяха показали по телевизията как американският и унгарският президент сваляха заграждения по границата между Унгария и Австрия и всички разбраха, че вече е възможно да се отиде на Запад, без да си рискуваш живота.

Веднага след падането на Стената, бях решил много да пътувам. Исках да отида до Гърция. С помощта на един номер със застраховката се получи. Мисля, че такива трикове вече не минават. Времената вече не са същите както непосредствено след обединението на двете Германии. Застрахователните компании все още работеха по стария начин, имаха папки, документите им бяха складирани някъде в мазето и за да направят проверка на отделен човек, им трябваше време. Сега само поглеждат в компютъра и всичко излиза веднага. Аз направих следния номер: Тогава имах автомобилна застраховка, с която ако стане повреда на колата и това се случи на поне 50 километра от мястото, където живееш, и ако няма начин да отстранят повредата на място или до края на деня, автоматично получаваш билет за влак до същия град, за където си тръгнал с автомобила. Аз имах и поредния Трабант, който вече се беше повредил и не можеше да се движи, и помолих един приятел да ме дръпне с въже на 50 километра от града. Спряхме на един паркинг и повикахме пътна помощ. Те естествено нямаше начин да поправят колата, а аз казах, че съм тръгнал към Гърция с Трабанта. Така получих билет за влак до Гърция. Другото, което правех, бяха номера с багажа. Ако успееш да се организираш така, че куфарът ти да изчезне изведнъж по време на екскурзия, и се развикаш "О, къде ми е куфарът? Откраднаха ми багажа!", много вероятно беше автобусната компания да ти възстанови някаква сума според декларираната стойност на куфара. Така чрез застраховките успях да стигна чак до остров Родос в Гърция. После продължих към Азия на собствена сметка. Бях на около 20 години и много ми се искаше да пътувам.