След като миналата година “Одисей” на Джеймс Джойс беше най-сетне преведен и на български и това се превърна в най-голямото като стойност културно събитие у нас, за първи път през тази година България се включи в традиционното 24-часово непрекъснато четене на романа, което се провежда по цял свят от петдесет години насам. Датата не е случайна. На 16 юни 1904 г. е първата среща между Джойс и Нора Барнакъл, която по-късно му става жена.

Сто години по-късно този празник вече е индустрия - случайно да се сещате за някоя друга дата на първа любовна среща, която се празнува от Шанхай до Монреал? За дъблинчани това е поредният, при това напълно оправдан повод за парти, което на всичкото отгоре започва още от сутринта. Миналата година, когато беше стогодишният юбилей, над 10 000 души се събраха на обща закуска с наденички, бекон и пудинг. Благодарение на романа, едни очевидни и семпли съчетания са се превърнали в маниашко литературно меню, както е

сандвичът с горгонзола и чаша бургундско

Още тогава се заговори за “диснификацията” на Джойс - нареждането му до "Ривърденс", Свети Патрик и пърхащите елфи и леприкорни. И все пак основното значение на тези четения е друго - то е придобиването на усещането за романа и изобщо за книгата като за сакрален предмет. Между другото, по същия начин се отбелязват и дните на Сервантес в Испания. Има нещо, което напомня на мистериозен култ в избора на любимия пасаж или на часа, в който да го прочетеш...

Това е смисълът на тези четения и би било много добре, ако покрай другите здраво вкоренени работи и то успее да намери почва у нас.

Историята все пак е за 24-те часа, в които Джойс компресира живота и лутанията на един евреин и дъблинчанин - порядъчния, но и похотлив Леополд Блум. Вместо заливи и морета

Одисей на 20-и век обикаля пъбове и ресторанти

описани с такава точност, че самият Джойс се похвалил, че ако Дъблин бъде унищожен, може да се възстанови до последния улук само въз основа на описанията в книгата му.

Да видим обаче кои се оказват най-известните моменти от 750-те страници на романа и така да направим едно малко ритуално четене.

Безспорно първото изречение за Бък Мълиган (донякъде и защото е първото), после - прословутият монолог на Моли (освен всичко друго и защото е в края).

В индустрията “Джойс” могъщо присъствие имат джойсоведите или джойсолозите, които пишат за Джойс и термодинамиката примерно, и не бих се изненадала, ако някъде е защитен докторат за символиката на наденичките и чревцата в романа. Едва ли обаче на тях се дължи славата на закуската в главата “Калипсо”.

Това е

най-известната литературна закуска

тя е сред най-великите натуралистични пасажи, свързани с храната, и още по-точно, със запържването.

И така, часът е осем сутринта, датата - 16 юни 1904 г., мястото е къщата на Леополд Блум. Ето какви са първите думи за него: “Господин Леополд Блум ядеше с удоволствие вътрешните органи на зверове и птици. Обичаше гъста супа от пилешки дреболии, воденички с вкус на орех, пълнени печени сърца, дроб на филии, изпържен с галета, пържен хайвер от треска. Най-много обичаше овнешки бъбречета на скара, които гъделичкаха небцето му с острата миризма на урина.”

Малко отклонение: писателят Алдо Бузи беше казал за другите писатели: “Тези, които никога не говорят за ядене, апетит, глад, храна, готвачи, хапване, не ми вдъхват доверие. Сякаш им липсва нещо основно.” Добре и вярно го е казал.

Ако Леополд Блум и “Одисей” са началото на модерния роман, то началата на романа като такъв са при "Дон Кихот" на Сервантес. И приликата, с която въвеждат своите герои, е удивителна: едно от първите неща, които научаваме за дон Алонсо Кехана, бъдещия Дон Кихот, е какво ядял през всеки от седемте дни на седмицата:

“На обяд оля от варено месо, по-често говеждо и по-рядко овнешко, на вечеря обикновено кълцано месо или риба, яйца със сланина в събота, леща в петък и по някой гълъб за прибавка в неделя.”

И така Леополд Блум обичал да си угажда и, както забелязваме, също като Дон Кихот

предпочитал вкусното пред здравословното

Та след като му пристъргало, Леополд Блум се отправя към “свинскопродавеца Длугач (”с очи на пор и пръсти като саламчета”) да купи свински бъбреци. Докато гледа навързаните наденички в месарницата, се втренчва в сочните бутове на момичето от съседната къща и започва да размишлява (и за наденичките, и за бутовете).

След като се връща вкъщи, той “шляпна тигана направо върху живите въглени и се загледа в бучката масло, която се хлъзна по дъното му, после се стопи… Остави оцапаната с кръв хартия да падне на земята и пусна бъбрека в цвъртящото масълце. Сега пипер. Поръси го, като… въртеше пръстите си кръгообразно над тигана.” Лаконично и в същото време толкова ясно, че сцената е като кадър от филм. “После набоде мръвката с вилицата и я пъхна в устата, после взе да дъвче апетитно еластичното месо със съсредоточеното изражение на познавач дегустатор. Изпържено точно колкото трябва. Наряза си хляб на кубчета, потопи ги в соса и ги излапа.”

Да се чудиш как само след няколко часа и след около 100 страници той напуска ресторант "Бъртън", отвратен от гледката на поглъщаната от устите около него храна - една също изумителна сцена.

След този пасаж винаги когато погледна романа, ми замирисва на пържени бъбречета.

Да избереш няколко пасажа от 750 страници прилича на чудовищна манипулация, но чудото на тази книга е, че целият човешки живот е в нея, затова е нормално всеки да си избере и хареса по нещо.

Сигурно съм и пристрастна, но без тези пасажи нещо в тази гигантска и величествена постройка със сигурност щеше да се разхлаби.

 

Тук рецептата трябва да е някоя запържена карантийка, но това заслужава отделно внимание. Сега ви предлагам

 

Ирландски питки

Правят се много лесно и от традиционните за тази страна зеле и картофи

четвърт картофисол, черен пиперполовин глава накълцана средно голяма зелка 100 г прясно мляко50 г масло плюс още толкова за пърженето

50 г бекон125 г брашно

Сварете картофите, както си знаете, изцедете, смачкайте ги на пюре, след което охладете. В подсолена вода за няколко минути сложете зелето. Изсушете и оставете да се охлади. Затоплете едната част от маслото, прибавете картофите и зелето и разбъркайте, докато сместа се загрее. Поръсете с брашно.Сложете сместа на хладно и после оформете питки, приблизително 5 см в диаметър и дебели 1.5 см. Изпържете в останалото масло до златисто.

Поднасяте заедно с междувременно запържения в нагорещен тиган бекон.