Мандатът на Димитър Костов като член на управителния съвет на БНБ и подуправител и ръководител на управление „Банково” започна от 11 юни 2005 г. Преди това той беше председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на ТБ „Алианц България”, изпълнителен директор на ЦКБ. В периода 1995-1997 г. беше министър на финансите, а преди това зам.-министър на финансите.

-------------

 

B: Каква е вашата оценка за преструктурирането на собствеността на БОРИКА и как виждате развитието на картовия оператор вече в частни ръце?

- Като цяло БОРИКА до момента се е утвърдила като основния оператор за картовите услуги. Системата ще бъде единна така или иначе, като в бъдеще ще трябва да се впише в европейската система за картови разплащания. Там в момента протича процес на унификация между отделните държави. От тази гледна точка развитието на картовия ни оператор и на системата като цяло досега е правилно по отношение на стратегическите перспективи.

Това, което БОРИКА предоставя като услуги на своите клиенти - веднъж като оторизация и втори път като осигуряване на отделните относително самостоятелни системи на една или друга банка, са важни въпроси и представляват интерес за банковата общност. На това се основава и придобиването на БОРИКА от банките. Така, както е принципът при "Банксервиз", който като основен доставчик на услуги на банките също е тяхна собственост. Участието им вече и в БОРИКА като акционери ще им даде възможност да се включат по-активно във формулирането на стратегията за развитието й, така че тя да отговаря максимално на потребностите им като основно инфраструктурно предприятие по отношение на платежната система.

Коренни промени в стратегията няма причини да се правят. Това, което се очаква, е да се повиши ефективността на БОРИКА. На тази основа и банките ще са по-ефективни и ще могат да предоставят по-голяма добавена стойност за своите клиенти.

 

B: В бъдещите задачи на БОРИКА е записано "допълнително намаляване на таксите за банки не-акционери". Как ще стане това, след като в Европа тези такси са доста по-високи?

- БОРИКА ползва относителните предимства, които страната ни има като по-ниски разходи за всяко едно производство. И за това е в състояние да предлага по-ниски такси в сравнение с някакво средноевропейското равнище. Но едновременно с това БОРИКА ще трябва да повиши мащаба на обхвата на услугите, които предлага сега, до нивата в Европа. Ето защо нещата не са така просто сравними.

Да, в ЕС има по-високи такси, но за различен обхват услуги, за различна структура на услугите и пр. Затова дори сега е трудно да се правят директни сравнения, тъй като тарифите за услугите са изготвени по малко по-различен начин. В бъдеще ще се търси едно по-оптимално структуриране на услугите, така че да може банките като клиенти на БОРИКА да си подбират тези услуги, които са им най-необходими. Така и банките ще могат да си оптимизират не само плащанията към БОРИКА като техни разходи, но и това, което те предоставят на своите клиенти.

 

B: Какви допълнителни услуги могат да очакват клиентите при ползването на банкова карта?

- БОРИКА работи по много проекти, които да разнообразят предлаганите продукти и услуги при боравенето с карта - теглене на различни суми пари, предоставяне на различна информация, която се получава от банкоматите, и др. Има и идеи на банките да обвържат ползването на картите с ползването на други услуги. БОРИКА трябва да отговори на това, което банките искат, защото това, което те търсят, в крайна сметка изразява желанието на пазара. Не би трябвало да си измисля сама някакви абстрактни продукти, а да отговаря на търсенето на крайния клиент.

 

B: Темата за отлагането на членството на България в Европейския съюз в момента е на мода в обществото. Дали едно евентуално отлагане на страната би променило календара на БНБ за приемане на еврото и валутния механизъм?

- Към момента няма никакви причини да се променя стратегията на БНБ. Това, което се обсъжда, е само вероятността да се случи едногодишно отлагане. Но така, както аз разбирам контекста на обсъжданията, става въпрос всъщност за предложения какво трябва да се направи, за да не се стига дотам.

Убеден съм, че след изборите, когато се състави ново правителство, то ще дефинира така приоритетите си, че предварително известният срок - 1 януари 2007 г., да бъде постигнат. Няма никакви причина да се мисли за преподреждане на задачите от гледна точка на друг срок. Поне моите впечатления от почти всички програми на политическите сили са насочени към това - да не се допуска отлагане. Вярно е, че има някаква вероятност задачите, които са си поставили, да им дойдат в повече, но това е друг въпрос.

 

B: Наскоро от финансовото министерство настояха за въвеждане на праг до 10 хил. лв. за кешови разплащания. Доколко една такава мярка би произвела полза за обществото?

- Отнасям се с разбиране и уважение към идеята да се търсят подходящите решения, за да се насърчават безналичните разплащания. В същото време една такава задача едва ли би имала успех на базата на забрани и на административни ограничения.

Аз възприемам, че в случая става въпрос за търсене на икономически стимули, които да насърчават по-ниска граница или таван за безналичните плащания. С въвеждането на този термин "праг" аз разбирам въвеждане на пакет от мерки, които да стимулират икономическите агенти и банките да разширят обхвата на некешовите разплащания.

Такива простички решения бяха търсени през последните петнадесет години три или четири пъти. Видя се, че не е в административните мерки решението, а в предоставянето на стимули. Едновременно с това трябва да се развива и инфраструктурата за плащанията. Паралелно трябва да върви проникването на системите, позволяващи ползването й. Първоначално инвестициите бяха повече в банкомати, а сега една от важните бизнес задачи е разширяването на мрежата от ПОС терминали в магазините.

Преди време се коментираше, че търговците предпочитат плащанията в брой, но вече, от една страна, данъчната администрация съществено напредна в контрола, а най-вече и пазарът започна да показва, че тези, които предлагат възможност за безналично плащане, придобиват конкурентно предимство.

 

B: На 1 юли ще се навърши една година, откакто заработи допълненият Централен кредитен регистър. Изпълни ли той поставените му задачи като намаляване на риска за банките?

- Създаването на този кредитен регистър беше важна добавка в инфраструктурата на банковото посредничество. Ролята му е, че предоставя данни, а на базата им всяка една банка има възможност да развие системата си за оценка на кредитния риск. В интерес на истината една от причините за кредитния бум беше и обновяването на кредитния регистър.

В същото време обаче не бива да надценяваме това, което е свършено. Възможностите за подобряването му са много по посока на актуалност, систематизираност на информацията, разширяването на обхвата. И това ще е от полза както за банковия сектор, така и за останалите участници. На този етап достъпът на външни за банките участници е законодателно ограничен, но в бъдеще могат да се търсят подходящи законодателни решения, които да регламентират и техния достъп.

 

B: В момента по информация на регистъра редовните кредити са 93%. Доколко тези данни не са заблуждаващи, имайки предвид това, че в него са включени прекалено нови заеми, за които все още не е минало достатъчно време, за да е ясно дали ще излязат в просрочие?

- Фактът е този - 93% от кредитите са редовни, и не можем да имаме съмнения. Интерпретацията какво означава това е съвсем различно нещо.

Интерпретирането на информацията, че към дадена дата редовните заеми са с дял от 93%, трябва да се прави в контекста на един по-широк анализ. Първо, исторически във времето как са се развивали, второ - да има елемент на прогноза и да се анализира в съпоставка с другите данни.

Например тези 7% нередовни кредити - каква им е структурата. Едно е заем под наблюдение, който в следващите месеци може да се оправи, друго е заем, спрямо който се предприемат мерки за събирането му. Освен това е важна структурата и на обезпеченията, тъй като едно е да имаш нередовни кредити с неликвидни обезпечения, друго е да бъдат с ликвидни залози.

Освен това лошите кредити трябва да се съпоставят с размера на собствения капитал плюс заделените провизии.Тези 7% сега представляват не повече от една трета от собствения капитал и заделените провизии. Това класифицира банковата система като добре капитализирана. В процеса на нарастване на кредитния портфейл в първия момент има ефект на свиване на дела на нередовните заеми, което после може да се разшири. Ето защо трябва да се гледа и в исторически аспект.

В анализите на БНБ се съпоставя обемът на нередовните, но не спрямо текущия размер на кредитния портфейл, а спрямо обема му преди дванадесет месеца. По този начин се елиминира изкривяването на ръста на нередовните заеми.