С излизане от зимния сезон мнозина с радост приемат пролетната топлина, свежест, олекотено облекло и пресни попълнения в дневния хранителен график.

За страдащите от хронични гастритни и язвени болести обаче смяната на сезона е повод за дилема. Дали да обогатят менюто си със зеленчуци и да се примирят с появата на стомашни болки, или да запазят зимните хранителни навици, но с тях и сигурния си комфорт на организма. Защото именно за тези хора съживяването на природата е знак за събуждането на старите им оплаквания.

Факт е, че обострянето на гастритите и язвите се проявява особено силно в сезоните на рязка смяна на менюто - при преход към основно преработени храни и при преминаване на пресни такива. “Драмата” на пролетта обаче има и своята добра страна - затоплянето на времето позволява на боледуващите да започнат активна профилактика като движение и почивка на открито.

Дразнителите са седнали на масата

Темата за продуктите, подправките и външните дразнители за организма на болните от хроничен гастрит или язва е дълбоко преекспонирана. Истина обаче е, че броят на хората с подобен род заболяване нараства и именно поради тази причина е необходимо постоянното напомняне на факторите, възбуждащи симптоматиката на язвената и гастритната болест. Може би първото, което всеки, който поне веднъж в живота си е изпитал дискомфорта на тези заболявания, би посочил като причина, е стресът. Натрупването на неусвоено напрежение се отразява на начина, по който организмът възприема околната среда, а и самия себе си в нея. От години стресът се смята за заболяване и в редица страни лечението на последиците от него се поемат от националните здравни каси поради факта, че множество лекари откриват в него обяснение за редица вътрешни и сърдечни заболявания. В същото време експерти по нетрадиционна медицина вярват, че разковничето се крие в групирането и складирането на “необработени дразнители”. Според тях страдащият от язвена болест просто не е позволил обработката им, което е довело до “блокиране” на организма и неспособност за възприемане на други вещества.

Наличието на прекалено много нитрати в иначе полезните зеленчуци, които се появяват през пролетта, е вторият “виновник” за появата на стомашни болки. Преходът от консервирани храни към свежи продукти традиционно не преминава безпрепятствено. На практика няма човек, който да не изпитва дискомфорт при смяната на хранителния режим. Но точно начинът, по който са отглеждани (в парникова среда и при активно наторяване) зелените продукти, които се предлагат на пазара в началото на сезона, карат страдащите от хроничен гастрит или язва да изпитват особено неприятни усещания. В повечето случаи това дразнение се изразява под формата на тежест в стомаха, констипация или натрупване на газове. Комбинацията им със силна болка и повръщане с отделяне на кървениста слузеста течност вече е признак за развитие на остра форма на язвена болест.

Извън зеленчуците пролетта предлага и възможност за “дегустация” на пресни меса. За тази част от населението, която гледа на месните продукти като на част от всекидневното си меню (отчасти заради навика, както и поради факта, че чрез него организмът си набавя животински белтъчини, аминокиселини, желязо, фосфор, калий, калций, витамини А, В1, В6, В12), изборът трябва да падне върху онези месни храни, които са подходящи за диети. Става дума не само за продукти с ниско съдържание на мазнини. Може би едно от най-важните неизказани правила е месото да бъде от младо животно, а обяснението е съвсем просто - за краткия си живот то е натрупало по-малко токсини в организма, които, прибавени към и без това чувствителния стомах на болния, биха произвели взрив от неприятни кризисни пристъпи.

В този смисъл специалистите диетолози активно препоръчват употребата на пилешко, пуешко, патешко, заешко, риба. Крайно нежелателна е употребата на готови месни продукти като салами, бекон, кренвирши, сланина, при чието производство традиционно се използват оцветители, променящи не само вида на храната, но и образуващи силно канцерогенни нитрозамини.

Любопитното е, че дори традиционните млечни продукти, които присъстват в менюто и през зимата, могат да се окажат необичайно неприятни за боледуващите. Причината до голяма степен е във факта, че през пролетта повечето хора с ентусиазъм се отказват от готовите супи и “зимни” питиета, преминават на таратор и айрян, като в първия случай комбинацията от мляко и краставици може да се окаже взривоопасна, тъй като и двете не са препоръчителни за страдащите от гастрит и язва. Пикантните допълнения към дневното меню и особено към вечерното алкохолно питие, особено към бирата, също не са препоръчителни за болните.

Шансът се усмихва

На фона на мрачната перспектива на постоянни лишения обаче за страдащите все пак има добра новина. Топлото време им позволява да осъществят освен профилактика на стомаха си и такава на целия си организъм. Сънят, упражненията, разходките на открито, колоезденето, джогингът, комбинирани с адекватна билкова или хомеопатична терапия, евентуално медикаментозно третиране, приемане на витамини и прилагане на алтернативни практики на лечение като акупунктура, мопс, ароматерапия могат да дадат повече от благотворни резултати.

-------------

Някои от “забранените” храни при гастрит и язва:

Зеленчуци:

- ряпа

- марули

- краставици

- парникови домати

- салати

Плодове:

- твърди плодове

- цитрусови плодове

Месо:

- свинско

- дивеч

- готови месни продукти

- хайвер

- морски продукти

- тлъсти риби

Млечни продукти:

- айран

- извара

- силно осолени сирена

Питиета:

- газирани напитки

- нескафе

- вино

- бира