На хълмовете в Северна Япония вятърните турбини разсичат студения въздух и сякаш се присмиват на работата в близкия индустриален комплекс, от който зависи бъдещето на ядрената индустрия в страната.

Ветропаркът в Рокашо се е разгърнал край първия японски завод за рециклиране на отработено ядрено гориво. Комплексът прилича на конструктор от "Лего" плюс няколко стоманени кули. Той трябваше да е готов преди 15 години, но едва сега наближава краят на строителството му.

Преследван от непрекъснати технически проблеми, той бе проектиран за обработка на остатъчното гориво от реакторите. Сега на него се възлагат надежди да възстанови доверието в ядрената индустрия, съсипано от земетресението и последвалата авария миналата година. Тогава АЕЦ "Дайичи" във Фукушима бе удавена от вълните и се стигна до разрушаване сградите на реакторите, теч на радиация и принудителна евакуация на хиляди хора.

Рокашо обаче сякаш идва твърде късно и предлага твърде малко. Критиците му казват, че Япония бързо остава без място за съхраняване на ядреното гориво и ако не се намери решение, целият ядрен енергиен сектор ще трябва да затвори врати не по-късно от 20 години.

Дългосрочното съхраняване на отработеното ядрено гориво и отпадъци е проблем за всички държави с АЕЦ, но специалистите казват, че за Япония, с нейната нестабилна геологична структура и гъсто населен терен  предизвикателството е още по-голямо.

Заводът в Рокашо трябва най-после да започне работа през октомври - чели 19 месеца след като над Фукушима радиоактивни облаци предизвикаха най-голямата авария в света от 25 години насам. Кризата стана още по-тежка, когато се оказа, че около 1800 тона изразходвано ядрено гориво е останало на сухо в басейните, които би трябвало да го охлаждат.

С наближаването на годишнината от бедствието от 11 март ядрената индустрия, която преди 12 месеца даваше една трета от енергията, е на практика парализирана. 52 от общо 53 реактора за спрени и изчакват разрешение от контролните органи след провеждането на стрес тестове за устойчивост на също толкова силно земетресение и 10-метрови вълни.

В действителност централите трябва да преминат нещо повече от стрес тест - те трябва да убедят властите в префектурите, че ще се реши проблемът с отработеното гориво - че то няма да се трупа вече на територията на АЕЦ и в складове по брега, застрашени от всяко следващо по-голямо цунами.

Във Фукушима прътите с остатъчно гориво бяха струпани в басейни в същите сгради, където са и реакторите. Когато трусът и вълните изключиха охлаждането, се стигна до пожари и газови експлозии. В един момент отработеното гориво се оказа по-сериозен проблем дори от притесненията за топене на реакторите.

Управителят на префектура Ехиме подкрепя ядрената енергетика, стига тя да гарантира необходимата безопасност. Според Токихиро Накамура време е най-после да се реши проблемът с отпадъците, включително да възможността за складирането им дълбоко под земята.

Той обвинява няколко поредни правителства за невъзможността да вземат тежкото решение. "Това е традиционна тема. Има цяла история за това как един след друг бягат от отговорност, само и само да не изгубят изборите."

Рокашо може да поеме 80% от отработеното ядрено гориво на Япония, ако приемем, че Токио реши да се върне към докризисното ниво на производство на енергия от АЕЦ.

Но проблемът с отпадъците днес е станал толкова остър, че заводът ще спечели на страната само още някакви си десетина години преди да се наложи взимането на по-дълготрайното, но и политически деликатно решение отработеното да се складира дълбоко под земята.

Ако Япония не успее да намери решение, цялата ядрена енергетика може един ден да спре.

Историята на Рокашо не е много обнадеждаваща.

Някои експерти дори очакват допълнително забавяне заради участъка, който трябва да съхранява силно радиоактивните течни отпадъци, които не могат да се рециклират в гориво. Този отпадък се остъклява в цилиндрични контейнери с цел да се съхранява дългосрочно под земята. Операторът на завода Japan Nuclear Fuel Ltd (JNFL) трябваше да направи някои промени в дизайна на контейнерите за остъкления материал, които са по-големи от тези, използвани във Франция например.

Дори и след като заработи Рокашо, остават два проблеми: само това предприятие не стига, за да спре трупането на остатъчно гориво и още не е намерено решение на въпроса как да се съхраняват контейнерите в гъсто населената страна в сеизмично активен район.

С идея да рециклира повече от изразходваното гориво, Япония планираше да отдели смесва отделения в Рокашо плутоний и да го комбинира с уран за производството на гориво. За това обаче трябва да се построи ново предприятие в района и срокът за стартирането му е 2016 г. Предполагаше се, че така на Япония ще й се налага да внася по-малко уран. Всичко това се промени след Фукушима, защото реакторите там използваха именно такова гориво, което при аварията се оказа голяма заплаха за човешкото здраве, понеже съдържа опасни изотопи на плутоний.

При толкова сериозно изоставане от сроковете Япония се нуждае от ново хранилище, което да е далеч от централите, обичайно разположени по бреговете.

Но за разлика от Франция или САЩ - най-големите производители на енергия от ядрени реактори, Япония не разполага с геологично стабилни и пусти пространства, където е погребан за векове напред радиоактивният отпадък. Гъстотата на населението й е 10 пъти по-голяма от тази на САЩ и почти 3 пъти по-голяма от тази на Франция. Затова като никоя друга индустриално развита ядрена страна японците се изправени пред проблема, наричан още "Не го искам в задния си двор".

Определено в Япония няма къде да намерите пустощта на пустините в Невада, където до 2010 г. САЩ складираха дълбоко под планините отработено гориво, преди да се сблъскат с обществения натиск също да намерят друго решение.

Японците имат още един проблем - правителството е делегирало на частния бизнес задачата да се справи с ядрените отпадъци, поради което няма централен орган за взимане на решения. Има само национален регулатор, което е различно от САЩ и Франция, където държавните органи диктуват случващото се с материали, от които може да се произведе ядрено оръжие.

В Япония няма е хранилища за т.нар. сухо складиране, използвани в Европа и САЩ като места, по-сигурни от басейните в района на АЕЦ. Съвместно дружество между Tokyo Electric Power, операторът на централата във Фукушима, и Japan Atomic планира да изгради такова хранилище в Муцу, северно от Рокашо, където да на временно съхранение да се съберат около 3000 тона отработено гориво, запечатано в метални контейнери. Този проект обаче не важи за всички ядрени обекти и също изостава от графика си. Предполага се, че ще заработи през октомври 2013 г. - 15 месеца след първоначално предвидения краен срок. Капацитетът му ще е три пъти този на годишното количество ядрени отпадъци в Япония, в случай, че страната се върне към производството на ядрена енергия от преди аварията във Фукушима. Като цяло 17 японски АЕЦ са останали с място за съхраняване на гориво в следващите 6 години и почти половината от това пространство са басейни за горивни пръти.

Хранилището в Муцу трябва да пази отпадъците за 50 години, след което те ще се рециклират и остъклят за дълготрайно съхраняване. Смята се, че по това време вече ще е факт втори завод за преработка в Рокашо, макар че още не се знае дори къде точно може да е той и как ще се изгражда. Междувременно, някои японски централи, където хранилищата са препълнени, вече започнаха да използват гориво рециклирано във Франция и Великобритания.

Рециклирането на японско ядрено гориво не само изостава, но и е ужасяващо скъпо. Според официални изчисления горивото, получено от преработените в Рокашо отпадъци в следващите 40 години, ще струва 245 милиарда долара. Разходите до 2030 г. показват, че излиза два пъти по-евтино отпадъкът просто да се погребе завинаги.

Дори в префектура Аомори, където е заводът Рокашо, не искат да приютят окончателното хранилище, защото според губернатора й Шинго Мимура този отдалечен и беден район прави достатъчно за японската енергийна сигурност.

Възможно е определянето на това място да бъде възложено на частната компания Nuclear Waste Management Organisation of Japan (NUMO), вместо правителството да се нагърби с тази задача. NUMO е финансирана с фондове от енергийните дружества и още не е открил район, който би се съгласил да приеме хранилището.

В същото време е достатъчно да се хвърли един поглед на хранилището за пръти с отработено гориво в Рокашо - то вече е пълно на 95%. Харукуни Танака, директор в JNFL, казва, че до 2-3 години капацитетът ще се изчерпи.