Дискусия за опита на Великобритания в проучванията и добива на шистов газ днес в Народното събрание събра едва десетина депутати от опозицията. Макар че преди седмици ГЕРБ внесе предложение за създаване на парламентарна комисия, която да проучи задълбочено темата, днес никой от депутатите на управляващата партия не прояви интерес към презентацията на експерта Антъни Грейлинг от Агенцията по околна среда на Великобритания.

Засега само една компания има лиценз за шистови проучвания във Великобритания - местната Cuadrilla, информира експертът оскъдното народно представителство. Големи добивни компании като Exxon и Shell все още не са получили лиценз за такава дейност, посочи той.

Опитът на страната до момента се базира на 3 сондажа, направени в областта Ланкашър. Компанията вече веднъж е била принудена да спре хидрофракинга (хидравлично разбиване - методът, използван при проучванията и добива на шистов газ), след като миналата година сондажните работи в Блекпул предизвикали две слаби земетресения между 1.7 и 2.3 степен по скалата на Рихтер. Въпреки че в този район месечно се регистрират 20-30 естествени труса с такъв магнитуд, проверка показала, че е много вероятно тъкмо сондажите да са причина за конкретните земетресения.

Комисията по енергетика на британския парламент е направила проверка по случая. Докладът на комисията установил, че трусовете не са универсална последица от фракинга, а резултат от специфична геология на района и заключила, че не е наложителна забрана за метода. Парламентарната комисия е препоръчала щателна екооценка за всеки конкретен проект за сондаж, стриктен контрол от отговорните институции и местната власт. Освен това компаниите, използващи фракинг, трябва да декларират пълния списък химикали, които ще използват, изтъква докладът.

Анализ на британската Агенция по околна среда за качествата на водата, използвана във фракинга, показал, че опасенията за висока радиация в нея не са оправдани. По думите му, в отпадъчната вода е бил засечен радий, но в малки количества и концентрации. Досегашните пробиви не са в райони с подпочвени води, използвани за пиене, уточни експертът. Според него, евентуални проекти за сондажи в близост до такива водни пластове, значително по-трудно биха получили разрешение, но не биха били автоматично отхвърлени. Екологичен риск съществува основно при проектирането и изпълнението на сондажа - как ще бъде направена циментовата обшивка на пробива например, така че стриктният контрол при този процес е най-важен, каза Грейлинг.

Заради малкия мащаб на тази практика Великобритания все още не разполага с достатъчно информация и има доста неизяснени въпроси около шистовите сондажи, подчерта експертът. Държавата обаче не възнамерява да забрани напълно фракинга. Предстои ново, по-подробно проучване на рисковете от фракинга, както и изясняване на причините за трусовете в Блекпул.

На въпрос как британското общество гледа на шистовите разработки и дали има доверие в отговорността на институциите си, Грейлинг отвърна, че екоагенцията се ползва с обществено доверие и добави "ние сме демокрация и не бихме допуснали дейност без съгласието на гражданското общество".

Идеята за парламентарна комисия за шистовия газ, по подобие на комисиите, създадени в други страни, дойде от министъра на икономиката Трайчо Трайков при дискусиите по темата през януари. Споровете бяха предизвикани от намерение на правителството да разреши на американската компания "Шеврон" да проучвания за шистов газ в Добруджа.

След серия протести, по настояване на гражданска инициативна група парламентът с почти пълно мнозинство гласува безсрочен мораториум за прилагане на хидрофракинг с високо налягане (над 20 атмосфери) при проучванията и добива на нефт и газ в България. Така бяха забранени и проучванията, и добивът на шистов газ в страната, тъй като хидрофракингът е единственият познат метод за такива разработки.

Според представители на нефтодобивните и газодобивни компании в страната обаче забраната възпрепятства и сега прилагани практики за обезопасяване на сондажи чрез водни струи под високо налягане и прилагането й би предизвикало проблеми.

По думите на Иван Иванов бъдещата парламентарна комисия най-малкото ще предложи прецизиране забраната, така че да не създава проблеми в конвенционалните сондажи.

Рамадан Аталай от ДПС и председателят на комисия по околна среда Искра Михайлова (също ДПС), които бяха на днешната среща с британеца, коментираха, че ще подкрепят създаването на специалната парламентарна комисия. По думите на Аталай, една от целите й ще е да върне доверието в институциите.

Междувременно от инициативата за забрана на хидрофракинга внесоха петиция с подписите на над 50 000 граждани за законово регламентирана забрана за метода.

Тъкмо заради недоверието в способността на институциите да контролират адекватно шистови сондажи, каквито досега не са правени в България, през януари екоминистерството внесе законови поправки, които да затегнат режима за всички нефтени и газови сондажи.

Промените, които са пред второ четене в пленарна зала, предвиждат детайлна екооценка (ОВОС - Оценка за въздействие върху околната среда) да се прилага за всеки проект за проучване на нефт или газ в страната. Сега тази продължителна екопроцедура се прилага по преценка на министерството на околната среда във всеки отделен случай.