Очите на Лондон
През петте летища на Лондон годишно преминават около 70 млн. пътници. “Гетуик” посреща и изпраща самолети по всички европейски дестинации, дневният поток достига 100 хил. пътници. Още по-голямо и по-заето е летището “Хийтроу”. Двадесет процента от заетите в Лондон обслужват туризма, 275 хил. финансисти работят тук.
Уникална е смесицата от нова и традиционна култура.
В Лондон можете както да се наслаждавате на модерните високи сгради от стъкло и бетон, на уникални атракции като най-голямото виенско колело в света London Eye (Окото на Лондон), така и да бродите по тесни лондонски улички, останали от онова време или да изпиете кафето си в “Ковънт гардън”, проектиран от Ениго Джонс преди повече от 370 години.
Можете да влезете в Музея на модерното изкуство, където има творби от сюрреализма до концептуалното изкуство. В Националната портретна галерия наред с портрети на Кралица Виктория, Чърчил, Чосър, можете да откриете и портрета на А. Милн с Кристофър Робин и Мечо Пух на коленете си или на футболната звезда Дейвид Бекъм и битълса Пол Макартни.
Можете освен това да посетите площад Пикадили, катедралата “Свети Павел”, Лондонската кула, Шекспировият театър “Глобус”, Музеят на восъчните фигури на Мадам Тюсо, Лондонският аквариум, Гринуичката обсерватория, Лондонската зоологическа градина в Риджънт'с парк, Хайд парк. А можете и
сами да откриете своя Лондон.
Приятно е, че навсякъде виждаш само усмихнати лица. И улиците са усмихнати, парковете - също. Цветя са разцъфтели под прозорците на много от сградите и в градините и парковете, които са целогодишно свежо зелени. Това са някакви странни видове, внесени не знам откъде и аклиматизирани, които дават цвят през цялата зима до лятото. Вечер слушах някакъв странен вой, докато ми обяснят, че това са лисици. Животните се разхождат на воля, под защитата на закона. Нещо като свещените крави в Индия. Моят гид ми предлага първо
полет с "Окото на Лондон"
най-забележителната атракция на 135 метра над южния бряг на Темза. Финансиран от "Бритиш еъруейз" в навечерието на 2000 г., този символ на обновяващия се свят съжителства с традиционните сгради на парламента и “Биг Бен” на отсрещния бряг. Макар и отричано от традиционалистите, “Окото” се е превърнало в един от символите на Лондон - колелото, с което в новото хилядолетие за 30 минути се "обхожда" големият град, но не с традиционния английски автобус на два етажа на "Лондон прайд" чрез ежедневните турове за туристи, а с... полет. Пътниците се движат по 25 човека в 32 капсули, които се въртят бавно на 360 градуса. Всяка капсула е плътно затворена, но пътниците вътре могат да се движат свободно, има камера за наблюдение и радиовръзка. Панорамната гледка е вълшебна. Когато си на върха, очите не смогват да обгърнат целия мегаполисен град. При ясно време се вижда до 40 км разстояние.
Слизаме долу, замаяни от невероятната гледка, минаваме обратно по моста и отмаряме пред кулата на Биг Бен заедно с любопитните туристи, очакващи да чуят камбаната, която отброява часовете на града. “Гласът на Лондон” показва точно време от 1859 г. Оттук нататък можем отново да потънем на всевъзможни места - Уестминстърското абатство и църквата, преживяла коронацията на почти всички английски монарси, Уестминстърския дворец, една от най-знаменитите сгради на света, където се намира парламентът на Великобритания: Камарата на лордовете и Камарата на общините.Аз обаче избирам
разходката по мостовете
За мен мостовете на Лондон са едно от чудесата на света. И тук сравненията са невероятни - от завършения през 1894 Tower Bridge - един от най-красивите мостове в света до отворения през 2000 г. модерен Millenium Bridge - първият лондонски пешеходен мост, който пресича Темза на повече от 100 ярда. Интересен факт е, че когато е бил отворен, на 10 юни 2000 г., по моста са преминали от 80 до 100 хиляди души. Като всички мостови структури и този мост е обект на известно движение, но в този случай било отбелязано по-голямо от типичното странично преместване. Даже някои от по-възрастните пешеходци се държели здраво за страните на моста и се оплаквали, че усещат морска болест. Така мостът получил без време названието “Клатещият се” и само след два дена бил затворен.
Инженерите решават, че проблемът се дължи на страничните натоварвания генерирани при стъпването на пешеходците, т.е. че прословутото клатене се дължи на последователното стъпване, когато се движим в тълпа. След близо две години изследвания подобренията, които те правят, водят до успех и мостът отново е отворен за публика на 27 февруари 2002 г., като клатенето е премахнато завинаги.
Потайностите на Сохо
Това е един квартал на Лондон, заключен между четириъгълника "Риджънт стрийт", "Шафтъсбъри авеню", "Чаринг крос роуд" и източната половина на "Оксфорд стрийт". Името идва още от времето, когато кралските ловци са викали "Со-хо" в двореца Уайтхол.
Един от незаконните синове на Чарз ІІ, херцогът на Монмаунт, е най-старият му обитател. А съмнителното му родословие определя и основния тон на квартала за дълги години. Сохо беше известен на света като център на бардаците, секс магазините, пийпшоуто и, разбира се, на стриптийза. В средата на 80-те години на миналия ХХ век във Великобритания е приет закон, който въвежда скъпи лицензи за подобен вид заведения и много от тях са затворили врати. Поне официално. Сега в Сохо може да намериш няколко червени фенера, плюс магазинчета на секс облекло и фетишистки атрибути. Сохо има славата и на място, където може да те измамят. Особено ако си турист, който отива за първи път да преживее нещо необичайно. Влизаш в някое малко мазе, сядаш в очакване да започне нещо като секс шоу, а до теб сяда компаньонка, която пие някакъв коктейл. След това (често преди да започне шоуто, ако въобще има такова, или пък след него) ти донасят сметка за няколкостотин лири, която включва и нейните коктейли на баснословна цена. Ако откажеш да платиш, идват двама-трима биячи и те принуждават да го направиш.
Има, разбира се, и искрено възторжени туристи, които твърдят, че
Сохо е рай за чревоугодниците
Има и традиционни, съществуващи от десетилетия джаз клубове, като например Рони Скот'с (Ronnie Scott's) или стари, известни ресторанти като унгарския Gay Hussar (Веселия хусар).Синоним на Сохо са и някои личности, като например Пол Реймонд (Paul Raymond), кралят на порнографската литература в Англия (в смисъл че притежава повечето такива издания, които са "мека" порнография и е позволено да се излагат само на най-горните рафтове в книжарниците и будките), който притежава голяма част от земята в Сохо.
Офисите на сър Пол Макартни също са тук, на "Върджин", както и представителният магазин на легендарния електронен лейбъл "Уорп".Когато човек се разхожда из лондонския квартал Сохо има и впечатлението, че пред него се разкрива цяла Източна Азия - продавачи на подправки, училища за бойни изкуства, магазини за текстил.
В Чайна таун дори и имената на улиците са на мандарин.
През февруари десетки хиляди туристи се стекоха в Сохо, за да присъстват на празненствата по случай китайската Нова година. Бях и аз там и наистина се забавлявах сред тълпата и уличните атракции, сред групите, придружаващи китайските дракони, които подобно на българските кукери гонеха злите сили. Опитах китайските вкусотии и отнесох със себе си традиционния сувенир - китайски петел, символ на Годината на петела според китайския хороскоп.
Китайците си имат своя Търговска камара. Те обаче се чувстват застрашени. Казват, че Чайна таун е в опасност и за спасяването му е създаден инициативен комитет. Проблемът е, че собственикът на недвижими имоти Хол Роузуил иска да прогони дребните китайски търговци, за да построи голям търговски център. В резултат на това се очаква наемите да скочат с 400-500%. Бизнесът на китайските търговци, сред които е единствената китайска бижутерия в Чайна таун, единственият рибарски магазин и други, ще изчезнат, оплакват се азиатците. Досега над 3000 души са подписали писмото до общинските власти на Уестминстър.
Въобще Сохо е един много пъстър, странен и потаен квартал. Има места, където казват, че трябва здраво да стискаш чантата си, има малки прашни магазинчета, откъдето собствениците могат да ти изровят всичко, до световноизвестния универмаг "Либърти", има и офиси на корпорации от типа на "Дойче телеком", от които излизат юпита с еднакви ризи. Някой беше казал сполучливо, че лондонските юпита са неизтребими, но те съвсем не изглеждат като тукашните си епигони - т.е. като орхидеи, присадени на картофено стъбло.