Два сюжета съпътстват всички парламентарни избори у нас след 1990 г. Първият от тях не е онзи коя от големите политически сили ще надделее, а с колко, с каква преднина и дали тя ще е достатъчна за самостоятелно парламентарно мнозинство. Вторият - коя от малките партии ще оцелее и премине 4%-ата бариера. На пръв поглед между двете теми няма съществена връзка и въпросът за малките с лекота се свежда до пикантериите на Партия "Български орел" и наскоро, о боже, почившия Кире Либерало от Перник. Но и най-беглата ретроспекция на изборните резултати показва, че дребните електорални камъчета са осигурявали стратегически предимства на едни едри политически играчи и са обръщали каруцата на други.

Достатъчно е да припомним представянето на Коалиция "Симеон II" с лидер Иван Георгиев, която през 2001 г. спечели 157 141 гласа, като не й достигнаха само 12 008, за да прескочи парламентарната бариера. Всичко това тя постигна по един изключително икономичен начин - без запомнящи се имена в листите, без кампания и без агитация. Нейният основен електорален ресурс бе в дублирането на новия тогава ключов играч НДСВ и най-голямото усилие, което имаше да полага, бе да се регистрира, да се разположи в пространството и да чака.

Обаче онова, което той с малки усилия и за малко едва не спечели, нанесе голям ущърб на Кобурга - лиши го от мнозинството, което впоследствие го постави в голяма зависимост от балансьора Доган и "Новото време". Самият Кошлуков в началото също загуби - облог и каса уиски, обещана в ефира на "Нова телевизия", дълг, който още не е изплатил. Впоследствие обаче спечели, гарантирайки си ролята на значим миноритарен политически акционер, накратко рекетьор във и на собственото си правителство.

Можем още да припомним, че освен 157 141 гласа за И. Георгиев на изборите през 2001 г. другите извънпарламентарни партии взеха 338 505 гласа, т.е. почти толкова, колкото ДПС с Либерален съюз и "Евророма". Или общо 495 646 гласа бяха дадени за малки политически формации при общо около 4.5 милиона гласували. И това не е характеристика, присъща само на последните парламентарни избори. През 1990 г. партиите, които останаха извън парламента, взеха около 370 000 гласа, през 1991 - над 970 000 (17.65%), през 1994 - над 810 000 (15.6%), през 1997 - около 325 000. Тези сметки показват, че не може да се поставя знак на равенство между малките партии и партиите фантоми - докато първите са активни участници в голяма игра в съответствие с едри интереси, вторите задоволяват битовите нужди на своите учредители, които при това нерядко дори и не гласуват за самите себе си.

С появата си на българската политическа сцена Кобурга и НДСВ смазаха временно малките партии, сред които най-много изпъкват ВМРО и Каракачанов, "Гергьовден" и Любен Дилов-син, Евролевицата с Томов и "Бизнес блока" с Жорж Ганчев. Те обаче се оказаха жилави и на местните избори през 2003 показаха воля за живот и политическо присъствие. Редом с тях се появиха нови независими политически играчи от средите на бизнеса, които се отказаха да търсят реализация на своите интереси както посредством големите, така и чрез малките, като в много от случаите успяха да пробият традицията и да се пласират пряко в местната власт именно като независими.

С приближаването на изборите старите малки и новите независими избраха различни тактики за участие в парламентарната надпревара. Старите малки се прегрупираха помежду си в нови коалиции. Дилов заряза Каракачанов и се присъедини към Надежда Михайлова, вследствие на което пък бе зарязан от ударния си медиен отряд в лицето на Слави Трифонов, Росен Петров и компания. Подобна стратегия на присламчване към големия приложиха и Демократическата партия, Яне Янев с едно от многото БЗНС-та, Илия Илиев с една от многото ромски организации. Самият Красимир Каракачанов се прегрупира към Софиянски, който от своя страна бе зарязан от мозъчния си тръст в лицето на Грозданова, братя Павлови, Аня Дайнова и Общинска банка, които пък бяха архитектите на коалицията.

След случилото се е напълно възможно тази коалиция да попадне в една междинна категория на политически играчи, които разглеждат себе си като големи, но се представят на изборите като малки. Което ще е жалко, защото, ако не прескочат парламентарната бариера, гласовете им ще бъдат разпределени пропорционално между останалите, от което, разбира се, ще спечели най-вече БСП.

От друга страна, БСП и нещичко ще загуби най-вече поради присъствието в политическата игра на новата коалиция между Евролевицата на Томов, партията на проф. Кръстьо Петков и НДПС на Гюнер Тахир.

Засега тази коалиция не се появява в социологическите проучвания със стойности извън рамките на статистическата грешка, но и 2% да събере, тя ще ги вземе от една лява периферия, която и без това не е много широка. Тя се сви допълнително и след включването на Бойко Борисов в електоралната игра като водач на две листи на Сакскобургготски. Той по принцип е харесван най-много в нискодоходните слоеве от провинцията, а именно те са средите, от които може да дойде приливът на свежи гласове за левицата, който да и осигури мнозинството, което все още проучванията не й отреждат.

Всъщност Бойко Борисов бе единствената непредвидима значима величина на тези избори. Ако той бе играл сам с някоя от извънпарламентарните партии и асоциации на независими политически играчи или например в комбинация със Слави Трифонов, той би могъл да събере подкрепа от поне 15% от гласовете и да се превърне в самостоятелен голям играч. Но при избрания от него курс тази врата се затваря, доколкото свежестта на неговата независимост, опърничавост, бабаитлък и хокане на политическата класа, депутатите, съдиите и адвокатите се попарва от сланата на статуквото. Не че няма да привлече гласове, но разликата между реализираните и пропуснатите политически ползи ще се измерва в стотици хиляди гласа.

От друга страна, впрягането на генерала в предизборната каруца на властта оставя свободно пространство за други нови малки играчи върху струната на независимостта, бабаитлъка и хокането на старите партии и статуквото. От тази ниша би могла да се възползва например новосъздадената Федерация за активно гражданско общество, която е най-новосъздадената асоциация на бизнесмени, отчасти успели в прякото представителство на местно ниво и обнадеждени да го пробват и на национално.

Предвождани от шефа на Съюза на месопреработвателите в България, те са убедени, че влизат в парламента, твърдение, което все още не може да бъде дискутирано сериозно, доколкото не е проверявано в представителни социологически проучвания. Отсега обаче е ясно, че те не биха могли да имат значимо присъствие във всички избирателни райони, но на определени места ще окажат някакво влияние върху разпределението на гласовете - там, където имат вече стъпка не само в местния и регионални бизнес, но и в съответната власт и администрация.

Въпреки това ФАГО ги чакат известни разочарования. Те нямат ярък лидер и не са притегателен център за известни личности, а в българската голяма политика след 1991 г. никой все още не е влязъл така изведнъж. На първо място, всички пробиви на новите и малките са се случвали след удачно присъствие поне в периферията на националния политически живот: парламентарните и президентския успех на Жорж Ганчев, парламентарните - на Томов и Сакскобургготски, президентския - на Бонев. На второ място, местните клиентели са полезни на местни избори, но по-слабо ефективно на национални избори. И на трето място, политическата лоялност на работниците към своите работодатели не е добродетел по нашите земи и не се очаква скоро да дойде на мода.

Вероятно в някаква степен ще бъдат разочаровани и Цветелин Кънчев с "Евророма". С Азис начело на листа, както и други популярни ромски фолкзвезди, те придобиват шансове, защото ще придадат цвят на една скучна в идеологическо и програмно отношение кампания, с други думи, те ще повишат своята политическа разпознаваемост. Но рискът за тях е да бъдат разпознавани предимно от хора, които ще се веселят, и то безплатно, за тяхна сметка, но няма да гласуват за тях. А що се отнася до ромите, всяка от големите партии си има контингент, махали и територии, с които работи от години и които няма да отстъпи без бой срещу слава и песен.

Разбира се, това са само предварителни общи разсъждения на тема малките в голямата политика. Те биха били по-прецизни, ако вече имахме регистрираните партии, коалиции и листи в Централната избирателна комисия, чиито състав бе определен едва в четвъртък. Въпреки тази непрецизност едва ли може да се очаква изненадващ резултат от известните стари малки или неизвестните нови такива. По-скоро изненадата ще дойде по линията на отпадането на някои от старите известни претенденти за големи играчи. Подкрепата за ДСБ и Костов е твърда и растяща, така че оттам новина едва ли ще има.

Подкрепата за ОДС е мека и спадаща поради неудачна коалиционна политика, което през изминалите седмици го номинира за парламентарна изненада №1, но накрая вероятно ще събере 250 000 - 300 000 гласа, за което ще допринесе случващото се в Българския народен съюз (Софиянски, Мозер, Каракачанов), който тази седмица оглавява класацията на претендентите за безпарламентарно бъдеще. Но и който и от тях да бъде сполетян от тази участ, ще допринесе повече за мнозинството на БСП, отколкото за значим прираст към другите вдясно.