Сержант Петри е нагледното доказателство, когато експертите искат да обяснят колко далеч е стигнала военна медицина днес. Когато дясната му ръка е отнесена от граната в Афганистан през 2008 г., въпреки болката той знае какво да прави – с помощта на турникета в пакета за първа помощ намалява кървенето. Миналата есен сержантът първи клас бе отличен с най-високото военно отличие на САЩ – почетния медал, защото със саможертвата си спасява своята част, а президентът Барак Обама публично стисна новата му механична ръка. Лирой Петри контролира протезата с помощта на сензори, които усещат импулсите на мускулите му, и може да изпълнява дори действия, изискващи фина моторика на пръстите, като бръснене. Благодарение на технологията сега той продължава да служи към Командването на специалните части.  

Историята на сержант Петри привлича вниманието не само защото показва напредъка на военната медицина, но и защото събраният опит е на път

След десетки изпитания на бойното поле напоени с бързосъсирващи кръвта химикали марли (т.нар. QuickClot Combat Gauze) вече са едва ли не част от стандартната екипировка на американските парамедици.

Тези дни Отбранителната агенция за изследователски проекти (DARPA) обяви още, че започва работа по наносензори, които да бъдат импланирани в телата на войниците, за да следят здравословното им състояние. Засега технологията се предвижда главно за специалните части, често опериращи дълго в противниковия тил, но ако експериментите са успешни, някой ден те може би ще революционизират профилактиката.

Една от последиците на продължителните конфликти в Ирак и Афганистан бе, че полевата медицина се сблъска с ред нови предизвикателства. Интензивността на войните премахна много бюрократични пречки и пътят на

бе значително скъсен. Едно десетилетие след 11 септември пък десетки полеви лекари вече пълнят и болниците в Америка и носят със себе си безпрецедентен опит.

Спасяването на конгресдамата Гейбриъл Гифърдс, след като бе простреляна в главата в Тусон, Аризона, миналата година е може би най-известният пример как военната медицина революционизира американското здравеопазване. Травма-екипът, който поема политика и останалите единайсет ранени, е ръководен от доктор Питър Рий, хирург-ветеран с 24 години служба. "Когато бях в Ирак и Афганистан, не стоях в болницата. Аз бях в полевия хирургичен екип, така че съм свикнал да работя с много малко техника и персонал, почти без ресурси и с рани, които са много по-различни тези в цивилния свят", обясни доктор Рий, когато бързите му и адекватни действия в критичната ситуация привлякоха вниманието на медиите. Впоследствие няколко военни неврохирурзи пътуваха до Тусон, за да приложат новите техники за третиране на мозъчни травми, разработени за ранените на бойното поле. Днес Гифърдс, която доскоро имаше минимален шанс за оцеляване, може да се надява на почти пълно възстановяване.      

Въпреки че не привличат толкова много медийно внимание, много малки стъпки също подобряват живота на стотици хора. Както историята на сержант Лирой Петри показва, адекватната първа помощ е критична. Традиционно 90% от жертвите в конфликти умираха, преди да стигнат до полевата болница. Затова от 70-те години насам специалните части на САЩ разработиха програма, която обучава войниците как в случай на нужда да третират сами най-често срещаните рани. Лекарите обикновено гледат подозрително на подобни инициативи, но десетте години в Ирак и Афганистан създадоха огромна база данни за видовете рани и възможните техники за първа помощ. Освен това полевите линейки и хеликоптери са оборудвани така, че медиците не просто да стабилизират ранените, а да започнат процедурите още докато са на път. В американската армия вече не се говори за "златния час" за третиране, а за

когато веднага след раняването започват животоспасителните мерки.

Безпрецедентно високият процент на оцеляване естествено привлече и интереса на медицината в страната. Kомпаниите, производители на военно медицинско оборудване, вече масово го предлагат за цивилни нужди. Специални монитори в линейката например могат да изпращат директно резултатите си до болницата и така парамедиците могат да се съсредоточат върху процедурите. В същото време по примера на "платинените десет минути", както съобщи вестник "Уолстрийт джърнал", много центрове на спешни случаи в САЩ, особено в слабонаселените и изолирани региони, вече тренират операторите на 911 да разпознават симптомите на най-разпространените заболявания и да дават инструкции за първа помощ по телефона, докато дойде медицинският екип.

Сегашните постиженията на военната медицина имат дълга предистория. По време на Кримската война анестезиологията например прави първите си крачки, кръвните банки и пластичната хирургия водят началото си от Първата световна война, а антибиотиците и пеницилинът започват да се използват масово в лазаретите на Втората световна война.

Разликата днес е, че високите технологии играят безпрецедентно голяма роля. Особено щом се отнася до създаването на протези, напредъкът е огромен и ампутацията вече не означава край на пълноценния живот. Идеите за изкуствени ръце и крака, контролирани директно от мозъка, още са в експерименталната си фаза, но с растящия брой ветерани американското правителство продължава да инвестира средства в тях. В крайна сметка идеите за високотехнологичните протези съществуват от десетилетия, но ограниченият пазар на хората, нуждаещи се от тях вследствие на автомобилна катастрофа или друг инцидент, правеше разработката им невероятно скъпа и нерентабилна.