Италианската индустрия вижда надежда в реформите на Монти
Подчертаният от Алпите път от Торино на запад можеше да бъде много живописен, ако не бяха дългите редици затворени заводи за коли и автомобилни части, които сякаш са свидетелство за сериозните проблеми на италианската автомобилна индустрия.
Малките компании, които са се скупчили около завода на Fiat Mirafiori, сега работят само по 3 дни в месеца. През годините те се борят с постоянно намаляващи поръчки, а вътрешният пазар достига през 2011 г. най-ниското си равнище от 1996 г. насам, пише агенция "Ройтерс".
Производителите, разчитащите на "италианския Детройт", обаче виждат надежда в реформите на неизбрания премиер технократ Марио Монти, който иска да промени остарелите закони. Извън Италия Монти е разглеждан като изпитание за желанието на Европа да се учи от дълговата си криза.
Производителят на фарове OLSA се намира на един хвърлей разстояние от легендарните фабрики като Bertone и Pinifarina. Изпълнителният директор Масимо Бравин казва, че промените ще помогнат за съживяване на упорито ниската производителност.
"Имаме хроничен проблем с високите нива на отсъствие от работа и този (съществуващият) закон предпазва работниците от последствия", казва Бравин, който е началник на 1000 работници в компанията. Проблеми като OLSA имат мнозина.
Монти настоява за приемане на промени в трудовото законодателство, които според него са жизненоважни за връщането на растежа в италианската икономика. Премиерът технократ обаче е изправен пред сериозна съпротива от най-големия италиански профсъюз и левите партии.
Главната лобистка група на работодателите Confidustria има нов председател. Това е Джорджо Скуинзи, председател на корпорацията Mapei за производство на химикали и лепипа, и той ще заеме мястото на Ема Мардцегаглия като главен защитник на бизнес общността в Италия. "За мен фундаментален приоритет е опростяване на бюрокрацията в държавата ни", каза Скуинзи на пресконференция след избирането му. Confindustria има един от най-изтъкнатите институти по икономически изследвания в Италия. Правителството се консултира с бизнес лобито и работническите профсъюзи при всяко важно икономическо решение. |
Трънът в очите на профсъюзите е член 18-и. Тази ключова клауза в италианското трудово законодателство дава право на работници в компании с повече от 15 души да съдят работодателя за неправомерно уволнение. Този механизъм за защита на работните места, създаден за предотвратяване на дискриминацията на работното място, е причина за високите нива на отсъствия в заводите, казва Бравин пред "Ройтерс". Проблемът вероятно ще намалее, ако реформата премине през парламента и създаде по-добра инвестиционна среда.
"През януари и февруари в Италия са отсъствали 12 на сто от работниците, а в нашия завод в Полша 2%. Как очаквате чужди компании да инвестират тук", казва Бравин, докато седи в офиса си с гледка към други производители на части, автомобилни дилъри и молове в покрайнините на Торино.
OLSA успява да просперира, отваряйки заводи в Бразилия, Мексико, Китай и Полша, за да намали производствените цени. Дизайнът и контролът на качеството се осъществяват в Италия. Скованият трудов закон от 60-те години на миналия век обаче е най-голяма спирачка за растежа на фирмата му, казва Бравин. "Ако покажеш, че тези единични случаи (на непроизводителност) не са толерирани, ще увеличиш продуктивността навсякъде."
Според сегашната система, ако един работник реши да се обърне към съда заради уволнение, на него или нея ще трябва да бъде изплащана заплата, докато делото преминава през дългия съдебен процес, и ако той спечели, работата му бива връщана. И това често се случва.
Според проучване на италианската асоциация на директорите на компании за човешки ресурси 43 на сто от участвалите компании през март 2012 г. казват, че са били принудени да върнат на работа уволнени работници, след като те печелят делото в съда. Но съществуват и прецеденти.
Преди година изпълнителният директор Серджо Марчионе успява да промени едностранно трудовите правила във Fiat, след като две години се бори с профсъюзите. Много от тях са хванати натясно от Марчионе, който използва политическия вакуум в Италия, за да избегне традиционната процедура по пазарене, и заплашва да затвори заводи и изнесе продукцията си другаде.
"Бяхме свикнали с безкрайни разговори и преговори, продължаващи по цяла нощ", спомня си Маурицио Певерати, председател на клон на профсъюза UILM. "Марчионе дойде, носейки презентация, и ми казва: Времето е пари. Срещата отне 40 минути. Не бяхме готови за това."
Докато OLSA все пак се справя добре в условията на криза, много от съседите й в предградията на Торино са в значително по-лошо положение.
Съседните заводи на Bertone и Pinifarina имат планове да възобновят продукцията си. По-малко известни доставчици като Saturno, който произвежда пластмасови преси, и производителят на седалки Lear са потънали в бюрократичното блато. Това обаче не е единственият проблем на италианската индустрия.
Saturno е в процедура по защита от банкрут. 380-те работници продължават да получават заплатите си през последните 2 години благодарение на италианските закони. Компанията обаче може скоро да фалира, след като сделка за 3 милиона евро бе провалена през изминалата седмица.
"Бюрокрацията уби сделката", казва Диего Бава, изпълнителен директор на компанията IMR, която е щяла да даде парите на Saturno. "Предложението ни трябваше да бъде одобрено от министерството в Рим и времето изтече, без те да кажат да."
Вероятно сега компанията Saturno ще започне процедура по ликвидация, смята Бава. След това работниците все още ще могат да получават парите си в продължение на две години благодарение на сегашните закони.
Според част от реформите на Монти, които трябва да влязат в сила през 2017 г., тези работници биха били преместени в нова система на осигуряване за безработни, след като прекарат една година в системата за уволнение. Това означава, че компаниите ще спестят пари.
"Италия има един от най-сложните трудови закони в Европа. Тези политики са направени в полза на работниците, но когато водят до допълнителни разходи за бизнеса, в дългосрочен план имате проблем", казва един запознат източник от автомобилната индустрия.
В момента компаниите в Италия могат да се отърват от много работници наведнъж само в случай на реструктуриране или след дълга консултационна процедура с профсъюзите. Те могат да затворят цяла продуктова линия, но не могат да уволнят отделни работници по икономически причини.
"Това е най-важната реформа на правителството на Марио Монти за икономически растеж", казва Джорджо Барба, професор по икономиката в Миланския университет.
Профсъюзите в Торино казват, че реформите ще принесат в жертва по-слабите производители на коли и ще причинят много загуби в краткосрочен план.
"Много от доставчиците, които работят за Fiat, са на последни издихания, защото Fiat намали инвестициите", казва Маринела Балтера от профсъюза на металурзите Fiom.
"Сега, ако периодът на временна безработица бъде намален, това ще засили затварянията. Просто казано, спирате кислорода. Създавате безработица."
Друг производител на части обаче смята, че в дългосрочен план реформите ще бъдат добри за фирмите, които оцелеят:
"Реформите ще направят по-лесно да се уволняват хората и естествено ще последва рискът от това. В краткосрочен план това означава рецесия. В дългосрочен ще стимулира инвестициите."
Ако реформите ускорят Дарвиновия принцип сред производителите в Торино, целият сектор може да извлече полза, смятал Бравин.
"Смятам, че има много потенциал в този регион", казва той. "Знаем как да правим коли тук и цената на труда е по-ниска откъдето и да било в Европа. Ако профсъюзите разберат нуждата от гъвкавост, всички може да бъдем по-конкурентоспособни."