Меломан
Mighty Rearranger
Sanctuary, 2005
рок
****
След исторически бележки от сорта на „Цепелин премаза зимния" с авторство на родни журналистически корифеи, сякаш протагонистите на една от малкото останали легенди в рока бяха напълно забравени у нас. Спомняте си - зимен дворец в София, месец март, Робърт Плант и Джими Пейдж и огромното изкушение концертът да бъде представен като концерт на Led-Zeppelin. Най-вероятно такъв концерт никога няма да се случи, просто защото това би означавало един много лош край на една от малкото останали хубави рок приказки.
Ако все още не сте убедени в горното твърдение, спомнете си за спиритуалистичните сеанси, посветени на Фреди, и перманентните „ежегодни-прощални-бенефисни-абсолютно-последни" концерти на Queen. За щастие някогашните музиканти от Led Zeppelin имат доста идеи за самостоятелни изяви и едва ли скоро ще им се наложи да вадят „труповете от килера" - достатъчно е да споменем за No Quarter - уърлд проекта на Пейдж и Плант или The Sporting Life на Джон Пол Джоунс с Диаманда Галас, и нещата стават ясни.
Поредната порция новини идва под формата на втори албум на Плант с формацията The Strange Sensation (съставена от също от „бивши" музиканти на Portishead, Шиниъд ОКонър и Massive Attack) наречен Mighty Rearranger. Звукът е много по-близо до класическите за Цепелин блус фразировки макар и влиянието от No Quarter да е запазено под формата на етнически инструменти и доминиращ акустичен звук. Проектът бе представен за пръв път на Festival Of The Desert, близо до легендарния град Тимбукту в сърцето на малийския Сахел. Албумът е безкомпромисно добър!
Rigmor Gustafsson and The Jacky Terrasson Trio
Close To You
(Celebrating Dionne Warwick)
ACT, 2005
вокален джаз
***
Тези от вас, привлечени от името на Дион Уоруик в подзаглавието на албума, могат да бъдат разочаровани. Всъщност може и да ни бъдат… защото това, което тук ще чуем, е един чудесен кристално чист, нежен глас и една много семпла и хубава, разбира се, джаз ориентирана интерпретация на …песните на Дион Уоруик? И да, и не, защото песните всъщност са на Бърт Бакара и Хал Дейвид. Новата звезда на шведския вокален джаз е придружена в този албум от престижна компания - Нилс Ландгрен (тромпет), Джаки Терасън, (пиано и Fender Rhodes), Шон Смит (бас) и Ерик Харлънд (перкусия, барабани). Джаз аранжиментите на тези без съмнение прочути поп парчета са необичайно сполучливи и целият албум звучи като една доста по-добра алтернатива на комерсиалния попджаз на Нора Джоунс.
Paolo Fedreghini and Marco Bianchi
Several People
Schema
нюджаз
****
Почти две години изминаха след дебюта на Aka Paul&Mark в Милано през 2000, в който музикантите се занимаваха единствено с окомплектоване на новото си студио. Това, което следва, е пренасяне на музикалните идеи върху материални носители. Разбира се, подобна продукция е мислима само във собствено студио заради значителния брой гостуващи музиканти. Вероятно оттам идва и името на албума Several People - семпло, но със стил!
Точно такова е и звученето - елегантно, приглушено, клубно, джази и в рамките на този толкова актуален нюджаз от Италия. Хората, които гостуват тук, са Ермано Принсипе, Даниел Ричардс, Клаудия Бернат и Анджела Баджи (вокали) Макс Фуриан и Анджело Пушчеду (перкусия), Марко Ричи (бас) и брас секция в състав: Джакомо Тингали, Джей Джей Сансън, Мимо Валенте и Ренато Даиелло. Албумът притежава онова с нищо незаменимо звучене на джаза от 60-те, но без да е старомоден. Отлична продукция, издадена от водещия нюджаз лейбъл в Европа!