Безработицата във Великобритания: Няколко младежи извън статистиките

Равнището на безработицата във Великобритания от ноември до януари се е задържало на 13-годишен връх – 8.4%, а делът на младите хора между 16 и 24 години без работа е 22.5% - най-високият досега от 1992 г., показват последните статистики.
В същото време правителството реши да увеличи от октомври минималната работна заплата, но за всички под 21-годишна възраст тя се замразява на сегашното ниво. Опозицията и синдикатите веднага критикуваха решението като "откъснато от реалността" и обричащо младите британци на мизерия.
Това обаче изглежда не е достатъчно, за да изкара британците на улицата, а според изследване от март потребителите във Великобритания са малко по-склонни да харчат за по-големи покупки, защото вече не се страхуват толкова за работните си места.
"Започнах бакалавърската си степен в криза и завършвам сега в същата тази криза - така че общо взето всички сме наясно, че ситуацията не е положителна", разказва за "Дневник" Ивайло Яйджиев, който учи съм последна година "Политически науки и френска филология" в Университета в Бат.
Проблемът е основно за хора без висше образование или такива от "непрактичните" специалности в непрестижни университети, казва Ивайло. |
Като цяло хората около него намират работа. Най-популярни сред тях са т.нар. graduate schemes, които големите компании имат. Това са специално направени програми за току-що завършили студенти, които се наемат веднага на работа без изисквания за предишен опит и се дообучават няколко месеца за специфичната област на работа.
Според Ивайло ключът към намиране на работа е предишен стаж при дадения работодател, който после директно наема обратно стажантите без да се обявяват външни конкурси. Положението за хуманитарни и социални науки е доста тежко, докато компютърните науки и инженерите нямат такива проблеми.
Разделението е предимно между елитните университети с малко безработица и не толкова престижните или пък хора без университетско образование. В бъдеще, смята той, последната група вероятно ще се увеличава заради по-високите такси. Като решение на проблема Ивайло вижда планираните от правителството vocational courses, които са практически курсове за определени работи, а не толкова университетски програми.
Съотношението кандидатури за работа към работни места често достига почти 100 към 1 за стандартни позиции със средни заплати, казва Ивайло. |
"До голяма степен младежката безработица се приема като нещо, което не е по вина на правителството или поне не е директно обвинявано, а и правителство и опозиция сравнително малко се занимават с този въпрос." Затова според Ивайло няма потенциал за масивни протести – "все пак младите са по-заети да си търсят работа отколкото да протестират".
Сходно е мнението и на Пол Дарвил, който учи в същия университет. Причината да няма протестни движения той си обяснява с липсата на политическа алтернатива.

Основната опозиционна партия на лейбъристите се опита да се разграничи от управляващата коалиция, но продължава да има широко съгласие, че намаляването на бюджетния дефицит трябва да бъде основна цел в икономиката, допълва той . "При липсата на политическа алтернатива и явна политическа опозиция, която да действа като катализатор, не мога да си представя да се развият широкомащабни протестни движения."
Засега Лондон е преангажиран с кметски избори и олимпийските игри, които предстоят това лято - затова ми се струва, че кулминацията на протестите е отминала, смята Владислава. |
"Затова на Острова по-добрите университети си струват - не само заради традициите и репутацията, но и заради връзките с индустрията, които са си създали. Постоянно има събития, на които човек може да се среща с бъдещи работодатели и да опознае средата", разказва тя.
Другото нещо, което помага на младите хора там, е фактът, че държавата е създала система, чрез която поема таксата за образование, при условие че заемът бъде изплатен, след като си намериш работа и започнеш да печелиш над определен праг. "Стига да си мотивиран и усърден в стремежа си към по-добра среда - образованието е лесно достижима цел. Истината е, че за най-амбициозните и мотивираните кризата може да е силен стимул", допълва Владислава.
След като направи магистратура в Англия, тя се надява да се реализира в България. "Това ми решение за много хора изглежда странно, а не бива да е така. Имам много чуждестранни колеги от Германия, Англия, Италия, Полша, Китай и др. и за тях най-естественото нещо на света е да опиташ да постигнеш нещо първо вкъщи. Сред тези от нас, които идваме от Балканите - дори не и от Източна Европа като цяло, съществува обратната представа."