Това е част от историята на момиче №2 - една от жертвите на трафик, за които "Дневник" разказа. А хватката с таксито е сред най-разпространените в България за "доставка" на момичетата до клиентите.

Разследващи говорят за метода 

Службите следят пазара не само заради проституцията, която в страната не е нито забранена, нито легализирана, но и заради т.нар. вътрешен трафик на хора. Момиче №2 е жертва именно на този вътрешен трафик. При него млади жени (най-често чрез заблуда за намиране на работа) биват местени от един град в друг, където ги принуждават да проституират.

Най-честото вътрешният трафик е по посока Варна. И курортите около морския град през лятото. Момичета от страната се докарват и в столицата. Заради по-голямото търсене.

По данни на разследващи след разбиването на голяма организирана група и държани от нея клубове, бизнесът се е преструктурирал. Той пак се доминирал от същите големи играчи, но след операцията от съображения за сигурност момичетата били държани по две-три в апартамент, а не в специализирани клубове, за да не могат да бъдат лесно разкрити при акция. При поръчка момичетата биват превозвани без сводник или друг придружител освен таксиметровия шофьор.

Така няма и как да се преследва някакъв вид престъпление – просто момиче се вози в такси и отива някъде. Същият таксиджия обаче играе ролята на охранител, той прибира обратно жената, както и сумата, която тя трябва да даде на сводника си.

Преструктуриране, и то сериозно, се забелязва при трафикантите, работещи за западноевропейския пазар, казват следящи проблема.

Едната от промените, наложени от кризата, е смесването на няколко вида трафик, което досега не се случвало. Трафикът на хора е един от най-доходните – печалбите са сравнително същите като при пренасянето на наркотици. В същото време обаче това престъпление е и с най-малък риск, тъй като пътуването с приятелка или роднина изглежда безобидно. Затова и доскоро трафикантите избягвали да комбинират набирането на хора с прекарването на дрога например. Едва отскоро – след настъпването на кризата, започнали да дават наркотици на момичетата, които те да пренасят. Но тези примери според разследващи поне засега са рядкост. Обяснението е, че трафикантите рядко се решават да изложат на риск  "стоката", осигуряваща им сигурни доходи за дълго време.

Последните 1-2 години се забелязва и друга промяна в организацията на "бизнеса" в чужбина. До неотдавна обичайното било строго организирани престъпни групи, набиращи по 15-20 момичета за работа в клуб в западноевропейска столица. В тези заведения 5-10 души имали грижата за всичко, съществувала йерархия и разпределение на функциите – набиране, транспорт, пласиране, контрол. И един-двама тартори, които събирали голяма част от парите.

Сега с цел да не са лесно уязвими групите се раздробили. Пак се правят отчисления към тартори, но свързаностите са умишлено размити. Сега един сводник набира до две момичета, настанява ги в отделен апартамент. Така се избягва опасността да бъдат "ударени" при акция и да "изгорят" заедно с много други.

Работата "на дребно" съвсем не означава, че потокът на парите е намалял. Печалбата е същата - едно-две момичета работят за един трафикант, които впоследствие отчислява към същите стари лидери, за да не бъде обезпокояван и да бъде оставен да работи без проблем.

Момичетата са ясно разпределени още от България. Така още с набирането им е ясно  на кой тартор ще принадлежат. Ако се опита нов човек или момиче без сводник да работи за своя сметка, бива пребивано, изнасилвано и вкарвано в машината, в "правия път".

Пласирането става там, където от години има българска диаспора, хора с контакти и установили се в съответния град. С това експертите си обясняват и т.нар. синдром Сливен. Те все още не могат напълно да разберат защо момичета именно от този край така масово решават да проституират в чужбина.

Да, районът е беден, има малцинства, но има и доста други подобни райони, а сливенски млади жени направо заливат Европа, разказват експерти. Вмятат, че хора от Амстердам, постоянно срещащи момичета от Сливен, си мислели, че този град е столицата на България, тъй като по техните разбирания най-много хора емигрирали от столицата.

Дълго се чудихме защо точно Сливен, най-вероятно защото едни от първите, които след промените избягаха в Европа, бяха от този регион, установиха се и решиха, че това е най-лесният начин за печалба – връщаха се и трафикираха момичета – роднини, приятелки... разказва човек, работещ по такива случаи.

Освен в Холандия много девойки от Сливен има и в Белгия. От Варна отивали в Германия и Франция. Шумен, Добрич и Разград също "пласирали" във Франция, а от Врачанско имало канал за Испания и Италия.