На 10 юни София беше домакин на годишната среща на министрите на икономиката на страните от Югоизточна Европа в рамките на Конференцията за инвестиции и търговия. Преди конференцията беше проведен форум на бизнес лидерите, воден от Българската международна стопанска асоциация (БИБА), в който компании от 10-те страни от Югоизточна Европа разискваха ключови въпроси за подобряване на инвестиционната среда и за ускорен икономически растеж на региона. Бизнесът представи и съвместна декларация на министрите, в която бяха формулирани пет основни препоръки, касаещи подобряването на бизнес климата в региона и привличането на повече чужди инвестиции. Декларацията беше подготвена от Регионалната мрежа на Съветите на чуждестранните инвеститори от страните на Югоизточна Европа, която включва Съвета на чуждестранните инвеститори в Албания, България, Република Хърватия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора, съвместно с Консултативния съвет за Югоизточна Европа, Стопанския и индустриален консултативен комитет към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Конференцията за инвестиции и търговия беше организирана от съпредседателите на Инвестиционната харта за региона и Работната група за либерализация и улесняване на търговията към Пакта за стабилност. Работата на инвестиционната харта активно се подпомага и финансира от 17 държави, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На конференцията присъстваха още председателят на работната маса I I на Пакта за стабилност и вицепрезидент на ЕБВР Фабрицио Сакомани, заместник генералният секретар на ОИСР Ричард Хеклингер и Мартин Бартенщайн, федерален министър на икономиката и труда на Австрия.

-----------------

В: Каква е оценката на бизнеса за проведения форум в София и какви препоръки отправихте към правителствата от Югоизточна Европа?

- За пръв път България е домакин на такава среща. Досега и трите предишни конференции на министрите на икономиката от региона и директорите на агенциите за инвестиции се провеждаха във Виена. Това според мен е категорично доказателство за положителната оценка за зрелостта и благоприятната бизнес среда в страните от Югоизточна Европа. Формулирахме искания от министрите в региона, които засягат четири основни приоритетни области. Освен това констатацията ни е, че се получи активен формален и неформален диалог. Те касаят поземлена реформа, инфраструктурата, трудовото законодателство и подкрепа за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции за хората и икономиките на Югоизточна Европа. Извън тези специфични приоритети по отношение на реформите препоръчахме на министрите да се наблегне на аспектите на практическото изпълнение на съществуващи и предстоящи икономически реформи, както и на предоставянето на подходяща информация по отношение на изпълнението на реформите и на повишаването на прозрачността на инвестиционната среда.

В: Ще има ли конкретна полза за България от този форум и ще се реализират ли някакви нови идеи от него?

- Има няколко конкретни ползи. Най-важната от тях е предложението на България за откриване на офис в София, един своебразен "тинк-танк", чиято дейност ще е разпространение в региона на добрите практики в областта на публично-частните партньорства (ПЧП). Ние, бизнесът, както и Пактът за стабилност, напълно подкрепяме тази идея.

В: Какво точно ще прави този тинк-танк офис?

- Един такъв офис може да развива и популяризира конкретни и специфични проекти. Например развитие на транспортната инфраструктура и национални системи. По този начин можем да ускорим реформите и да привлечем допълнителни частни инвестиции, което от своя страна ще намали нуждата да се ангажират средства от бюджета. Той ще работи и за приемане на работещо и хармонизирано законодателство по отношение на ПЧП. Според нас в тази посока е необходимо и предоставяне на подходящо обучение на държавните служители от Югоизточна Европа и повече подкрепа за изграждане на административен капацитет в региона като метод за улесняване на инвестициите в областта на инфраструктурата.

В: На какво равнище на развитие е България по отношение на публично-частните партньорства?

- България е един от лидерите в региона в това отношение. В рамките на Съвета за икономически растеж през последните години успяхме да намерим формула за диалог между бизнеса и правителството. Имаме добри практики и примери за това как този диалог се трансформира и в успешни публично-частни партньорства. Такива са доста концесионни договори в конкретни инфраструктурни проекти. На такъв принцип беше изградена и системата за новите български документи за самоличност, при която частният доставчик осигури финансирането и изграждането й, като разходите му бяха компенсирани с постъпленията от продажбите на документите. Така една класическа и ключова сделка на основата на публично-частно партньорство беше осъществена, без да се ангажират бюджетни средства. За жалост не във всички държави от региона диалогът между бизнеса и държавата е конструктивен и не във всички има ясно разбиране за огромната полза от този тип комбиниране на частния и правителствения сектор. Точно заради това ние искаме да обобщим и да посочим най-добрите практики от сферата на ПЧП и да ги предоставим на всички страни от Югоизточна Европа. Това ще е от ключово значение за постигането на устойчив икономически растеж в региона.

В: Кои са проблемите в другите сектори, които трябва да бъдат решени?

- Необходимо ни е работещо законодателство за поземлената и недвижимата собственост, както и реализация на реформите в областта на управлението на поземлените отношения. Правителствата трябва да осигурят кадастър, както и регистрация на имотите. Те са предпоставка за насърчаване на международните и частни инвеститори. Важен параметър е и изграждането на добре работеща инфраструктура. Трета важна линия е осигуряването на сериозна квалификационна програма за развитие на човешките ресурси. На четвърто място ни е необходима програма за привличане на преки частни инвестиции за страните поотделно и за региона като цяло, като целта на тази програма ще е инвеститорите да припознаят Югоизточна Европа като своята дестинация за капиталовложения. Последният аспект от препоръките ни е да се осигури свободна зона за търговия между държавите в региона и извън него чрез прилагане на споразуменията за свободна търговия. Притеснени сме от темпа на провеждане на реформите в съдебната система, които според нас закъсняват, и искаме опростяване на тежките процедури за стартиране на бизнес. Всичко това го казахме на министрите. Според нас бизнесът е важен елемент от процеса на реформи в икономиката и затова им предложихме нашето партньорство при решаването на проблемите. В същото време обаче властите трябва да са наясно, че ще осъществяваме контрол върху тяхната дейност.

В: Пое ли бизнесът някакъв конкретен ангажимент към министрите и ще приеме ли някакви задължения в работата си с правителствата?

- Бизнесът пое ангажимент за конструктивно партньорство и диалог с правителствата в региона, за да подпомогне по-доброто разбиране на необходимите икономически и правни реформи. Има редица варианти за това как организациите, представляващи бизнеса, могат да се включат в конкретни проекти за преодоляване на проблемите на държавата. Ние в БИБА например само преди два месеца подписахме споразумение със Съвета на ректорите на университетите в България за сътрудничество. Целта на това споразумение е програмите във вузовете и броят на студентите да бъдат адаптирани съгласно нуждите на бизнеса. Сред нашите ангажименти са осигуряване на рейтинг на университетите според международните стандарти, където хора от бизнеса и бизнес практиката да вземат участие, за да се постигне по-голяма обективност в критериите и оценките. Предоставяме възможности за стажове във водещи фирми, които повишават квалификацията на учащите и им дават необходимия опит, преди да се включат в реалния сектор по-късно на пълни обороти. Осигуряваме и достъп на студентите до лидери и мениджъри от успешни компании и институти чрез лекциите, които организираме на територията на отделните вузове. Това е по отношение на висшето образование. Иначе работим и в работни групи на отделни министерства.