На 4 април пред Върховния касационен съд родителите на убитите сестри Росица и Христина Белнейски Фани и Стоимен Белнейски изненадващо поискаха делото да бъде върнато за ново разглеждане. Мотивът им – да се стигне "до цялата истина, като бъдат разкрити всички съучастници". Заедно с искането те се отказаха и от адвоката си Ивайло Найденов, за когото изявлението им пред съда дойде като гръм от ясно небе.

Остава загадка защо едва сега родителите вземат решението си, след като досега подкрепяха действията на разследващия екип и прокуратурата. И бяха приели с удовлетворение за паметта на невинните си деца доживотната присъда без право на замяна за Лазар Колев, произнесена от Пазарджишкия окръжен съд през юни 2011 и потвърдена от Пловдивския апелативен съд през ноември 2011. Случило ли се е нещо и какво от ноември миналата година досега, за да поискат връщане на делото, могат да кажат само Фани и Стоимен Белнейски .

Онова, което е публично известно, е, че този процес от самото начало беше белязан от мъчително лъкатушене, спорадични блокирания и отпушвания и премина през джунгла от противоречиви експертни мнения. Разминаваха се дори заключенията за времето на смъртта. (В обвинителиня акт е приет 28 януари – денят на изчезването на момичетата.) И паралелно – с неизброими медийни слухове и интерпретации.

Двете момичета – Росица на 18 г. и Христина – на 15 г., са видени за последно на 28 януари 2006 г. вечерта в Пазарджик и са намерени мъртви на 31 януари в местността "Грамадите" между Пещера и Брацигово. Вестта за жестокото убийство потресе цялата страна. Пазарджишката полиция понесе силни обществени атаки заради забавянето на разкриването на убийците, междувременно директорът на областната РДВР Жоро Стоицев подаде оставка. Разследването обаче не помръдваше, публичното обяснение беше, че намереният биологичен материал не бил годен за извличане на ДНК нито тук, нито в чужбина..

През май 2008 беше направена ексхумация на телата по настояване на доайена на съдебната медицина у нас проф. Стойчо Раданов и със съгласието на родителите, а новата петорна експертиза под негово ръководство заключи, че пораженията на костите на жертвите са резултат от прегазване от тежка машина. Поредна лавина догадки заля медиите заедно с грозни публични разправии между съдебните медици от София и Пазарджик. И за да стане още по-стряскяща мистерията, на 17 октомври 2008 проф. Раданов беше намерен обесен на детска площадка близо до дома си.

Факт е обаче, че разследването се отпуши едва през 2008 - след ексхумацията и след като с делото се зае следователят с дълъг опит Веселин Мартински. Най-напред той разобличи алибито на 31-годишния Лазар Колев, а новата – втора - експертиза отведе разследването до него. Именно втората експертиза (от 2008) установява, че биологичния материал под ноктите на Росица и в телата на жертвите е на Колев . Това заключение заедно с показанията на ключовия свидетел Владимир Савов, пред който обвиняемият признал за престъплението си, стават опората за прокуратурата и двете съдебни инстанции, за да заключат, че извършителството на Лазар Колев е доказано по несъмнен и категоричен начин.

На въпроса защо едва през 2008 материалът под ноктите и в телата на жертвите е показал резултат, следователят Мартински заяви вчера пред Дневник.бг, че при първата аутопсия ноктите "били залети с туш". И че "през 2006 не е имало възможност да бъде сравнена базата данни". Следователят обаче нарече "фолклор" съмненията за лошо свършена работа от първия екип и с рязък тон коментира, че "всяко разследване е съпроводено с много трудности и че трябва да се отделят медийните интерпретации от фактите".

Че има съучастник (или съучастници) не е новина от седмицата, а твърдение, което се базира на втората експертиза. В тялото на Христина е намерен биологичен материал и от друг, неизвестен мъж. Но като какъв той е участвал в престъплението – този въпрос е ключов. Неслучайно още след произнасянето на първоинстанционния съд окръжния прокурор на Пазарджик Димитрия Ганчева каза, че съучастникът можел да бъде съден за само за изнасилване.

Това изявление е много важно – то намеква за евентуална задънена улица, в която може да се озове прокуратурата при хипотезата, че вторият може да е участвал и в убийството. Защото вече има осъден за убийството (ако ВКС потвърди присъдата за Лазар Колев), а законът не позволява да има друг процес за едно и също престъпление (убийството на сестрите).

Това е сложен правен въпрос. По-простичко обяснено: ако се появи "вторият" като съизвършител, ще се постави отново въпросът за степента на участие в убийството на осъдения вече Колев. Тоест присъдата за Колев предпоставя поведението на прокуратурата оттук нататък спрямо съучастниците, ако бъдат разкрити. Трябва да се установят нови обстоятелства и нови доказателства, с които да се оспори присъдата на Колев и тогава да се "започне отначало".

Ето защо искането на родителите "да се започне отначало" се възприема като "подпомагащо" за Лазар Колев. Ето защо и юристите, с които Дневник.бг разговаря, бяха единодушни в едно: колко принципно важно е прокуратурата да очертае още в началото много прецизно рамките на процеса, за да не се окаже впоследствие в трудна ситауция като евентуалната в делото "Белнейски".

Бащата на сестрите каза във вторник, че семейството се е надявало до последно Лазар Колев да си признае кои са съучастниците му.

Такава надежда е несъстоятелна и издава коварството на съветите, които може би са били дадени на родителите. Защото стратегията на адвокатите Марковски (защитата на Колев) е изградена на тоталното отричане на участие въобще още от повдигането на обвинението и тя изключва дори намек за признание за смекчаване на положението на подсъдимия. "Ние отричаме докрай, вие доказвайте, а и най-тесничката пролука ваша пролука е нашето безценно оръжие пред върховните съдии". Това е стратегия "или – или", рискована, но напълно в духа на склонността към предизвикателства, с която се славят опитните адвокати.

Участието на други лица се разследва с отделно наказателно производство, обясни пред Дневник.бг представител на Върховната касационна прокуратура, но не коментира какво участие. По думите му искането на родителите за връщане на делото за ново разследване не може да бъде предмет за обсъждане от ВКС, защото ВКС се произнася само по жалбата на подсъдимия срещу присъдата. С други думи, ВКС дори и да върне делото на Апелативния съд, това няма да стане заради искането на родителите, а на съвсем друго основание, предвидено в НПК - само ако съдът открие съществени процесуални нарушения в хода на процеса.

Ако това стане, защитата ще инкасира най-трудната си червена точка – че рискът й си е заслужавал.

А мистериите ще продължат да хвърлят сянка над това дело.