Канадските моряци забелязали малкото тяло да се носи сред айсбергите 6 дни след потъването на "Титаник".

19-месечното момченце носело четири ката дрехи и чифт кожени обувки - безсмислена защита срещу ледените води, но все пак най-доброто, което родителите успели да направят, докато корабът им изчезвал в дълбините на Атлантика.

Безименното дете, както става известно, днес лежи в гробището с много други от жертвите на "Титаник" в канадското атлантическо пристанище Халифакс. Този град трябвало първи да се справя с най-мрачните последици от бедствието, отнело живота на близо 1500 души, разказва "Ройтерс".

След катастрофата вниманието се насочило към Ню Йорк, където пристигнали около 700 спасени. Това е било и пристанището, в което очаквали "Титаник".

По същото време Халифакс изпраща кораби да съберат телата, превръща ледена пързалка в морга и погребва мъртвите в три гробища.

Историята за кораба все още е жива в града, където все още се виждат белезите от най-тежката морска катастрофа в мирно време - 150 гроба, над 20 места, свързани с издирването на телата, и десетки вещи.

Век след като "Титаник" се блъсва в айсберг и потъва в нощта на 15 април 1912 г., този 300-хиляден град провежда концерти, мемориални четения и други събития.

В местните ресторанти предлагат специални менюта, свързани с годишнината. Едно от заведенията е в сграда, където е било погребалното бюро, в което са събирани телата. За любопитните има обиколки, които следват последния път на загиналите пасажери от пристанището през моргата и гробаря до църквата и гробищата.

В неделя в часа, когато гордостта на компанията White Star Line потъва на 1300 километра на изток, в Халифакс имаше минута мълчание и изстрелване на сигнални ракети в нощното небе.

Градът няма нищо общо с "Титаник", който е построен в Белфаст и отплава от Саутхемптън на първото си и последно плаване. Халифакс обаче се оказва най-доброто място за спасителна операция. Пристанището Сейнт Джон в Нюфаундленд е най-близко до мястото на катастрофата, но трудно се стига до него и не разполагало с достатъчно погребални бюра. "Освен това е било много по-лесно да се качиш на влака в Бостън, Ню Йорк, Монреал или Торонто и да стигнеш до Халифакс", обяснява историкът Блеър Бийд.

Градските хотели и общежития се напълнили с гробари, репортери и роднини, но малцина можели да осъзнаят какво се е случило.

Компанията White Star Line наела кораби и катери за събиране на телата. На 17 април корабът за полагане на морски кабели "Маккей-Бенет" отплавал със свещеник, гробари, ковчези, торби за тела, 100 тона лед и цялата налична течност за балсамиране, с която разполагал градът.

Екипажът, получил двойна надница, открил първите жертви на 21 април. "Извадени 51 тела, 46 мъже, 4 жени и едно бебе... телата са в добро състояние, но с тежки ожулвания от това, че водата ги е подмятала", записал тогава в дневника си членът на екипажа Клиф Крийз.

Корабът успял да събере 306 тела, но поради изчерпването на формалдехида 116 от тях били погребани в морето. Когато "Маккей-Бенет" акостира с тъжния си товар всички камбани на църквите и пожарните служби започнали да бият. Хората по брега свалили шапките си.

Теглени от коне катафалки откарвали телата - едни в ковчези, други в торби - до временната морга на ледената пързалка "Мейфлауър". Работещият там гробар Франк Нюел отворил една от торбите и припаднал - вътре било тялото на чичо му Артър Нюуел. Франк поне е можел да постави името - повече от една четвърт от погребаните в Халифакс остават анонимни.

За една жена пише: "Вероятно италианка; носела две зелени памучни блузи, зелена памучна пола, късо палто, нищо друга за идентифициране".

При изваждането на всяко тяло то се номерирало и в торбата се поставял опис с надеждата един ден това да помогне за разпознаването му.

Повечето жертви са погребани в гробището "Феървю лоун" в северната част на града, където четири реда простички сиви камъни бележат последното място на загиналите. "Независимо какъв език говорите историята на "Титаник" веднага ви грабва. В съзнанието ви изплува образ, независимо от езиковата бариера", казва Бийд.

Една мразовита събота той забелязва на гробището, гледащо към океана, оставено нещо, което не е било тук преди два дни. "Нещата просто се появяват", казва той и сочи към изкуствените лалета пред много от гробовете на безименните загинали.

Някои посетители искат да видят надгробния паметник на Джей Доусън. Но това не е героят Джак Доусън от филма "Титаник" на Джеймс Камерън. "В действителност това е Джоузеф Доусън - млад ирландец на 20-ина години, който хвърлял въглища в пещите на кораба", обяснява Бийд.

Свой монумент си има безименното дете. Той е платен от Крийз и други членове на екипажа на "Маккей-Бенет". В неделя на гроба имаше оставено плюшено мече и няколко цента.

Обувките на детето могат да се видят в Морския музей на Атлантика в Халифакс, където има постоянна изложба за "Титаник". До тях са ръкавиците на Чарлз Хейс - милионер и президент на Канадските железници.

Крийз носел кръста на погребението на детето и полагал на паметника му венец всяка година, но никога не споделил преживяното. Едва година преди смъртта си през 1961 г. той споменал за събирането на замръзналите мокри тела в малка лодка.

Крийз е погребан в същото гробище.

Историята за безименното дете продължава да вълнува интересуващите се от трагедията на "Титаник" до такава степен, че през 2001 г. тялото му е ексхумирано и първоначалната идентификация показва, че то е финландче. Според последвалите по-сложни изследвания обаче детето е Сидни Лесли Гудин - най-младият член на 8-членно английско семейство, което пътувало на борда.

Никой от тях не оцелял.

Американецът Джеймс Делгадо, един от водещите в света специалисти по "Титаник", казва, че именно безпрецедентните жертви карат тази катастрофа да изпъква толкова много. "И други кораби са потъвали, но в този случай сякаш е заличено от лицето на земята населението на малко градче... ужасът от такава масова смърт тепърва предстоял в наближаващата Първа световна война."

Самият Халифакс преживял такъв ужас скоро след трагедията с "Титаник". През декември 1917 г. в пристанището избухва кораб, натоварен с муниции. От ударната вълна и валящите над града късове от кораба са унищожени големи части от Халифакс. Това била най-голямата предизвикана от човека експлозия преди атомните бомбардировки в Япония от 1945 г. Загиват 2000 души.

Халифакс използвал торбите и системата за номериране на телата като тези от "Титаник".