Над 500 души са загинали по време на съботните безредици в източния узбекски град Андижан, съобщи АП. Според медиите силите на реда открили огън, когато се опитали да овладеят излезлите от контрол протести. Би Би Си твърди, че те започнали в четвъртък срещу петък, когато група въоръжени лица щурмували градския затвор и освободила стотици затворници, излежаващи присъди както по политически, така и по углавни дела. По-късно демонстрантите, изпълнили централния площад на града, завзели сградата на областната администрация и местния гарнизон. Силите на реда отговорили на щурма с огън.

В резултат от сблъсъка в училище №15 на Андижан има над 500 трупа, съобщи АП. Очевидци разказват, че пред моргата, поликлиниката и болницата са се събрали хора, които търсят изчезнали свои близки. Ферган.ру предаде, че в паркове и градини се копаят гробове, в които се погребват неидентифицираните жертви. Ранени са най-малко 2000 души, съобщи Ройтерс.

Президентът на Узбекистан Ислам Каримов съобщи, че са убити десет милиционери и войници и много повече бунтовници, но официалните данни още не са оповестени. Държавният глава заяви категорично, че не е давал заповед за стрелба и обвини за бунта в Андижан и съседния град Иличовск (Кара-Суу) забранената радикална организация "Хизб ут Тахрир". Тя се бори за създаването на ислямска държава - халифат, в Централна Азия, която да обедини живеещите в региона мюсюлмани. От групировката отрекоха да се замесени в избухналите безредици.

Интерфакс съобщи вчера, че обстановката се нормализира, но войската продължава да патрулира из града, а на площада и на важните кръстовища са разположени бронетранспортьори. Андижан е вклинен в района, от който преди два месеца започнаха протестите в Киргизстан, довели до бягството на президента Аскар Акаев. Размириците в района на Андижан и Иличовск (Кара-Суу) подгониха 6000 узбеки към границата с Киргизстан. Някой от тях успяха да я преминат, въпреки че КПП-ата бяха затворени.

Андижан остана и в неделя затворен за журналисти.

“Няма да е необходима руска намеса за решаването на ситуацията в Узбекистан”, заяви в интервю за ИТАР-ТАСС руският външен министър Сергей Лавров. Той изрази надежда, че страната сама ще успее да овладее ситуацията. ЕС и НАТО призоваха правителството на Узбекистан и протестиращите да се постараят да избягват нови кръвопролития и да постигнат намаляване на напрежението с мирни средства, предаде “Ройтерс”. "Председателството на ЕС следи ситуацията в Андижан с голяма загриженост", се казва в съобщение на люксембургското председателство на Евросъюза. Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер призова за мирно решение на конфликта. Той припомни, че Узбекистан е член на програмата на НАТО "Партньорство за мир" и трябва да спазва неговите принципи.

------------------------

Узбекистан е сред азиатските републики от бившия Съветски съюз със силно авторитарно управление. Страната е верен съюзник както на Русия, така и на Вашингтон в борбата с тероризма, но е критикувана от ЕС и ЕК за погазване на човешките права. Откакто е независима държава Узбекистан е под авторитарното управление на президента Ислам Каримов, който преследва всякаква опозиция, политическа или религиозна.

Руските медии посочват, че Ферганската долина, където се намира Андижан, от години е под влиянието на уахабизма - крайно течение в сунитския ислям. На тази основа там действа силна опозиция срещу режима на Каримов. Страната е богата на природни ресурси, но липсата на пазарни реформи доведе до рязък спад в жизнения стандарт на хората. Средната месечна заплата в момента е около 30 долара.