Век след потъването на "Титаник" отпечатъкът, който тази трагедия оставя върху най-богатия си и най-прочут пасажер може още да се види в луксозния хотел, който той построява в Ню Йорк. Джон Джейкъб Астор ІV - един от най-богатите американци по това време, потъва с кораба в злощастната нощ на 14 срещу 15 април 1912г.
Век след потъването на "Титаник" отпечатъкът, който тази трагедия оставя върху най-богатия си и най-прочут пасажер може още да се види в луксозния хотел, който той построява в Ню Йорк. Джон Джейкъб Астор ІV - един от най-богатите американци по това време, потъва с кораба в злощастната нощ на 14 срещу 15 април 1912г. Преди това той е успял да помогне на бременната си съпруга да се качи на последната от малкото спасителни лодки, разказва "Асошиейтед прес". 
В "Сейнт Риджис" - един от най-старите луксозни хотели в Манхатън, все още се усеща аристократичността от епохата Бел епок. Служители във фракове продължават да разнасят поръчките по стаите. Фоайето с таван в стенописи и изящната мраморна стълба не са променяни след гибелта на Астор. Хилядите обвити в кожена подвързия книги, които той е събирал, са си там, където ги е оставил преди 100 години. 
Тази година в памет на Астор хотелът добави на полиците нова книга. "Разказът на един оцелял" (A Survivor's Tale) съдържа спомените на пътник, оцелял като скочил през перилата на "Титаник" малко преди корабът да изчезне в ледените води на Атлантика. 
"Това е било неговото бижу", казва внучката Джаки Дрексъл докато оглежда хотела. "Често първото нещо, което дядо ми е правел сутрин, е да се разходи по стълбите и из хотела, за да се убеди, че всичко върви перфектно. Той изключително много се гордеел, че е създал всичко това."С времето медната обшивка на покрива позеленява, но вътре мебелировката и копринените тапети напомнят за една епоха на изтънчените удоволствия. 
Все още гостите на хотела са едни от най-богатите хора на планета - "Сейнт Риджис" е популярен сред кралски особи и знаменитости, търсещи защита от досадни папараци. "Дискретността е ключов елемент във всичко, което се върши в хотела. Имали сме държавни глави, кралски фамилии, хора от шоубизнеса, политици", разказва директорът Пол Неш. 
Когато Астор построява хотела през 1904г., сградата се издига над редицата къщи по Пето авеню и е висока само 18 етажа. Въпреки това "Сейнт Риджис" бил един от най-високите небостъргачи в града. Оформлението му следва това на екстравагантните хотели в Европа, които все още не са се превърнали в стандарт в САЩ. 
По това време е било обичайно много богатите да живеят продължително в луксозни хотели от този тип. Според Неш това почти не се е променило и днес - нощувка в президентския апартамент струва 21 000 долара и обикновено той е резервиран за по 3 месеца. 
"Те могат да се разхождат из хотела, сякаш са у дома си и никой няма да ги безпокои", обяснява 25-годишната служителка Дженифър Джиачи (на преден план). 
Макар униформите им да изглеждат като извадени от филм за онова време, отговорностите на икономите на "Сейнт Риджис" са еволюирали с времето, за да отговарят на нуждите на гости от ХХІ век. Те все още наливат кафето и оправят възглавниците - рядкост в повечето хотели - но служат повече като личен секретар, говорещ няколко езика, отколкото като покорни слуги на богаташките капризи. "Гостите ни може да пътуват с частен самолет, но също така най-вероятно носят дънки и бяла тениска", казва директорът Неш. 
Хотелът има и "електронен иконом" - програма за смартфони, с която гостите могат да изпращат инструкции и поръчки за лимузини или шампанско още преди да са пристигнали за настаняване. Идващите за продължителен престой често искат стаите им да се обзаведат с нови мебели. Една от гостенките пък поискала ваната й да се напълни с хлорирана вода от плувен басейн, което било изпълнено без да се задават каквито и да е въпроси. 
Подобно на гостите си, Астор се наслаждавал на луксозното обслужване като един от членовете на най-влиятелните нюйоркски фамилии. Но той бил и изобретател (например на примитивна климатична инсталация) и страстен библиофил. С помощта на малкото издателство Thornwillow Press сега хотелът възстановява и вкарва в каталог почти 3000-те книги, останали от Астор. 
Сервитьорът Луис Родопулос в една от кухните на "Сейнт Риджис", в който работи от 56 години. 
"Ако Джон Джейкъб Астор можеше днес да се разходи из стаите, те със сигурност щяха да му изглеждат познати", казва Люк Ийвс Понтифел, основателят на Thornwillow. "Той би познал и книгите по лавиците. Това е като капсула на времето." 
На 4 април "Сейнт Риджис" организира малка вечеря в библиотеката в памет на едновековния юбилей от гибелта на основателя. Гостите, сред които и някои от потомците на Астор, бяха облечени с костюми и рокли от началото на ХХ век, а менюто бе вдъхновено от блюдата, сервирани на борда на "Титаник". Всеки получи и по едно копие от "A Survivor's Tale" на Джак Тайър, публикувана за пръв път със съгласието на семейството му. 
Тайър е бил на 17 години по време на катастрофата и си спомня как майка му се спасила в лодка, но баща му загинал заедно с повече от половината хора на борда. Младежът оцелял в ледената вода като часове наред се държал за борда на една от лодките и слушал воплите на хората, които умирали от измръзване около него. 
Астор бил забелязан за последно да пуши пура на палубата. Тялото му по-късно е открито в морето. Няколко седмици по-късно съпругата му родила момче. "Мисля, че е останал до края и е помагал на хората да се качат на лодките. Той никога не е опитвал да се спаси", казва внучката му Дрексъл. Според нея Астор би бил доволен от начина, по който наследството му е съхранено в "Сейнт Риджис". Вярвам, че ако бе оцелял, той щеше да построи още много хотели и бих искала да съм го познавала, казва още тя. "Всъщност, това е най-тъжното - че и баща ми никога не е имал шанс да го види." 