Пазарът на книги се стабилизира
Програмата на панаира тази година ще бъде по-слаба и премиерите ще бъдат по-малко от обикновено. Въпреки това в рамките на панаира и тази година ще се организира училище за творческо писане, в което Йордан Ефтимов ще обяснява особеностите на воденето на рубрики в периодичния печат и характеристиките на SMS поезията, Емилия Дворянова и Биляна Курташева ще водят практически упражнения, а Михаил Неделчев ще разкрива особеностите на литературнокритическата статия.
На 28 май ще бъде връчена и статуетката "Бронзов лъв" - награда на Асоциация "Българска книга" за най-добре издадена книга. За приза се състезават 28 заглавия на 16 издателства, като сред тях има детски енциклопедии и сборници с приказки, речници, избраните произведения на Йордан Радичков от издателство "Анубис", културологичното изследване на Йордан Велчев - "Градът между Изтока и Запада", "История на киното" на Тодор Андрейков на "Колибри", изследването на Иван Сарандев "Българска литература" на "Хермес". За приза за най-добре издадена книга ще се бори и луксозното издание на "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун на издателство "Бард"
Цената на входния билет за панаира остава непроменена - един лев.
-------------------
Всяка година по това време - около поредния Пролетен панаир на книгата и в навечерието на празника на писмеността - се заговаря приповдигнато за книги, автори и издатели, за това как българинът постепенно се връща към добрата книга и как качеството на издаването става все по-добро. Това, което не се чува, е по-тихичкото мърморене на издателите, че участието им в подобни прояви е по-скоро представително, отколкото да има някакъв икономически ефект, че хората идват само за да разглеждат. Че по принцип идеята да се купуват входни билети за панаира е грешна, защото никой не иска от зяпачите да дават пари за вход, когато отиват на изложението "Кожено царство" например, или че половината от потенциалните почитатели на книгата се губят по базарите на по-долните етажи на НДК.
Читателите намаляват
Печеливш бизнес ли е книгоиздаването? Издателите имат една версия по въпроса, авторите - втора, разпространителите - трета. Всички те обаче зависят от едно нещо - интереса към четенето, който намалява. Като редовни читатели се самоопределят само 22% от българите, а за последните 10 години броят на младите хора, които не четат, се е увеличил с 15%, сочат резултатите от проведеното миналата година национално социологическо изследване от агенция АССА-М. То беше поръчано от Асоциация "Българска книга" и Националния център за книгата към Министерството на културата. Проучването е показало още, че почти половината от хората (41%) не четат изобщо, а също толкова (40%) не са си купували книги през последните три месеца. От четящите пък едва 41 на сто пазаруват от книжарниците, а 72% си набавят желаните книги от приятели назаем. През 2001 г. например общо у нас са издадени 5700 заглавия със среден тираж 1200 бройки. Това прави приблизително 6.5 млн. - по-малко от една книга годишно на глава от населението.
В същото време обаче
издателствата са близо 3000
Всички те се борят за вниманието на тези 22 процента от хората, които още не са загубили интерес към книгата. При това положение поне на теория част от тях би трябвало да фалират, но те дори се увеличават.
Сред трудностите в издателския бизнес най-често се сочи фактът, че потребителите са облагани с 20% ДДС за това, че четат (в много държави ставката за книги е доста по-ниска). Повечето издатели са склонни да говорят с патос по темата. А сметката изглежда така: ако книгата струва 10 лева, то 2 лв. от тях отиват за печат, 2 за хартия, издателят калкулира за себе си 3 лв. (в това число разходи за хонорари, заплати, авторски права, печалба), а останалите пари са за разпространение - търговска отстъпка, която варира от 20 до 35%. Издателите твърдят, че на практика цената на книгата е фиксирана, макар че няма закон за това. На практика те водят борба за намаляването само на тези 20% ДДС, които плащат от своята печалба, защото нито печатът, нито търговията с хартия могат да бъдат освободени от данък. Излиза, че ако ставката бъде намалена, това няма да се отрази кой знае колко върху цената на книгите.
Усилено се говори и че книгите са скъпи. Проучване, направено от "Галъп интернешънъл" преди три години, констатира, че 10-те лева са психологическа бариера за покупката им. При това тази цена е посочена от категорията "активни купувачи". Обикновено средностатистическият започва да се колебае за цена над 7 -8 лв. В същото време "Одисей" на Джеймс Джойс, обявен за роман на ХХ век, се появи за първи път на български език миналата година и се продаваше на внушителната цена от 40 лв.
Издателите обаче са готови да спорят, че продаваните в България книги са едни от най-евтините. У нас продължават да се издават романи (често и добри) на цена от 5-6 лв. Освен това пазарът наложи свои правила и вече трудно може да се открие книга, отпечатана на вестникарска хартия.
Бизнесът не е губещ
Книгоиздаването определено вече е печеливш бизнес, казва главният редактор на списанието "Книгите днес" Пламен Дойнов. Мнението му контрастира с широко разпространеното схващане за този пазар. Издателите разказват с умиление как след 1989 г. пазарът е поглъщал абсолютно всяка книга, непрекъснато се товарели камиони с продукция, а те се разплащали с търговците с пари в чували на борсата. Единодушни са поне по едно: "Добре, че тогава мутрите не проявиха интерес към този бизнес...". Днес не са много онези, които твърдят, че условията за бизнес са добри. Повечето казват, че едва смогват да продадат тиражите на книгите, да платят хартията, да дадат хонорари на автори и преводачи, а още по-трудно е купуването на авторските права за чужди автори. Но фактите говорят друго. Вярно е, че няма точна статистика колко книги излизат седмично на пазара и в какъв тираж, но смело може да се каже, че броят им е не по-малко от 40-50. При това - всяка седмица.
Разпространението
Проблем е недостатъчно добре организираната търговско-разпространителска мрежа. Хората трудно достигат до книгата. Какво се случва на панаирите, колко книги издават българските автори и въобще къде потъва цялата книжна продукция за година, която наброява хиляди заглавия, не се знае. Според директора на Националния център за книгата към Министерството на културата и туризма Игор Чипев поне няколко години трябва да се работи в една посока - да се върнат на пазара библиотеките. "Те не купуват нови книги в продължение на цяло десетилетие. Затова в последните две години развиваме програма „Помощ за библиотеките" - сами да избират какви книги биха искали да купят, но трябва сами да намерят половината от средствата, а ние им даваме другата", обясни Чипев. По думите му в България има 8000 библиотеки, като само половината от тях работят интензивно. Ако Центърът успее да подкрепи половината от тези 4000, това означава на пазара да се върнат 2000 нови купувача. Така при отпечатване на 500 бройки средно на книга, увеличението на тиража ще е 4-5 пъти.
Справочници вместо романи
Пак от списъка с проблеми е все по-малкото свободно време на хората. Раймонд Вагенщайн, председател на Асоциацията на книгоиздателите, посочва, че през последните години ориентацията е все повече към справочната и учебната литература - ако мнозина могат и да не четат, малко са тези, които биха спестили на децата си ученето на чужди езици, а оттам и купуването на речници и граматики. Пак според проучването на агенция АССА-М след справочната литература се нареждат историческите романи, биографиите, мемоарите. Едва след тях идват криминалетата и трилърите, любовните романи, езотериката.
Българските автори
За разлика от годините преди 1989 г., сега за тях няма търсене. Българската поезия излиза в тираж 300-500 бройки, прозата - максимум 1000, а изключенията се броят на пръсти. "За България тези тиражи са нещо нормално", казва мексиканският преводач Рейнол Перес. По думите му в Мексико се пише много поезия и всеки месец излизат към 70-80 стихосбирки. Според него положението е едно и също навсякъде по света - превеждат се само най-популярните автори, а останалите много рядко имат шанс да се появят пред по-широка публика. Перес познава българската литература, превежда съвременни автори и твърди, че горе-долу в същите обеми се печата и в родината му.
Проучванията показват, че през последните 15 години само името на Христо Калчев е успяло да се превърне в запазена марка и всички разпознават неговите сюжети и герои. Повечето литературни критици обаче не са съгласни с това и казват, че добрата публика следи автори като Георги Господинов, Христо Карастоянов, Алек Попов, Теодора Димова, Стефан Кисьов, Пламен Дойнов, Борис Минков, Кристин Димитрова, Петър Чухов, Здравка Евтимова и др. Според Вагенщайн пък е пълна заблуда, че повечето от книгите са преводни и че на пазара преобладават българските.
Компютърът срещу книгата
С навлизането на компютрите известно време можеха да се обяснят намалелите тиражи. Сега обаче подобни аргументи не звучат сериозно. На практика интернет дори може да улесни четенето на книги, защото го прави по-достъпно. Онлайн книжарниците стават все по-популярни - всеки може да си поръча книга от почти всяка точка на страната и до ден-два ще я получи. Тази услуга предлагат няколко големи виртуални книжарници - http://www.bgbook.dir.bg, http://www.pe-bg.com, http://www.books.bg/, www.helikon.bg и други. Повечето дават отстъпки за купувачите. Намаленията варират между 5 и 25 процента в зависимост от броя на поръчаните книги. Спестената сума обикновено надхвърля таксата за доставка, така че дори след плащането на куриера книгата може да ви излезе по-евтино, отколкото на площад “Славейков“. В някои онлайн магазини доставката е безплатна при поръчка над определена стойност.
Държавната помощ
Вече няколко години издатели и автори следят кога ще бъдат обявени субсидиите за книги. Националният център за книгата има програми, които осигуряват финансова подкрепа на издателя за български автори, преводи, популяризиране на българските книги, доставки за библиотеките и т.н. Една част от издателите и авторите са доволни, че техни книги са били изцяло или частично субсидирани, други са на обратното мнение. Поетът и критик Йордан Ефтимов твърди, че на практика издателствата сами се субсидират, след като дават такса от 60-80 лв. за участие в конкурса. Има недоволство и от критериите, по които се оценяват книгите. Някои дори открито заявяват, че колкото и да помага Националният център за книгата, резултатите показват, че само издателство "Жанет-45" на Божана Апостолова успява да издаде над 50-60 български автори на година и на практика замества този център.