Леденото спокойствие на процеса срещу Брейвик
Когато започна процесът срещу Андерш Брейвик, прокурорите и назначените от съда психиатри се изредиха да се ръкуват с масовия убиец. Всички се усмихваха. Един от лекарите дори леко се поклони. Човекът, убил 77 души, им отвърна с усмивка.
Почти на никого в Норвегия това не направи впечатление.
Добре дошли на процеса за най-тежкото престъпление в страната. Норвежки стил, драма в съдебната зала, комбинираща едно от най-жестоките убийства в мирната история на Европа от Втората световна война насам с тотална учтивост, говореща много за спокойната увереност на норвежците в честността на собственото им общество и правораздаване.
На фона на тази скандинавска сдържаност и избягване на конфронтация Брейвик всеки ден започва с жеста на екстремистката десница, изглеждащ сюрреалистичен и неуместен. Следващият ден продължава със същата ледено студена възпитаност.
"Привършвате ли своето изявление?", пита съдията убиецът, който заявява, че не съжалява за стореното и би го повторил, ако може. В продължение на повече от час той изрежда заплахите си срещу исляма, срещу европейският мултикултурен ад и срещу избитите от него тейнейджъри, които той обявява за "политически активисти".
"Имам още 6 страници", отвръща той.
Разговорът се повтаря. Съдията възпитано призовава Брейвик да приключва с пледирането си. Обвиняемият възпитано отговаря: "Още една страница".
За зрителите на всичко това по света, запознати с емоционалните сцени и удрянето с чукчето в предаваните по телевизията процеси в американските съдилища, спокойствието на съдията е стъписващо. Докато Брейвик реди хвалбите си за антиимиграционните модели на Япония и Южна Корея, съдията кратко се намесва: "Моля да се придържате към норвежката действителност".
В Норвегия на процеса се гледа като на начин да се сложи емоционален край на събития, разиграли се в страна, гордееща се със своята толерантност и решена да не позволи заплахата от нападения да разруши отвореното й общество. Но всичко това кара наблюдатели, особено тези от чужбина, да се питат дали правораздавателната система на Норвегия, в която максималното наказание е 21 години затвор, не е манипулирана от хитър психопат, за да може той да разпространява расистките си възгледи.
На моменти предаваното от съдебната зала напомня на пиесите на великия норвежки драматург Хенрик Ибсен, в които уютното всекидневие бива разтърсено от дълбока криза и емоционална буря, разбиващи ледената покривка на благочестивия буржоазен живот от ХІХ век.
У самия Брейвик има нещо, напомнящо на пастор от пиеса на Ибсен - твърд поглед, тъмен костюм, прилежно поддържана брадичка...
В ХХІ век на социалните медии, автоматичното оръжие и експлозивите, с които той атакува едно наглед мирно общество, стореното от Брейвик носи по-скоро черти от мрачните антиутопични криминални романи на Стиг Лашон или Хенинг Манкел, добили напоследък световна известност.
В първия ден на процеса прокурорът не трепна докато изброяваше списъка на мъртвите и описваше избиването им с такива подробности, че норвежките телевизии заглушаваха сс сигнал част от детайлите. Брейвик слушаше спокойно и поглеждаше от време на време разпечатката на обвинението пред себе си. Един зловещ списък с десетки убийства.
Единственият по-емоционален момент в залата беше, когато Брейвик се просълзи при прожектирането на собственото му пропагандно видео в интернет, включващо картини на средновековни кръстоносци и музикален съпровод.
"Много вълнуващ филм", каза той. "Мислех за моята страна и моята раса, те загиват."
До този момент Брейвик седеше неподвижно, докато прокурорът го обвиняваше, че е екзекутирал десетки хора с изстрел в главата.
Няма го американският съдебен театър, няма ги адвокатите, използващи залата като сцена. Норвежката обвинителка седи на мястото си, докато задава въпроси на Брейвик с търпение и възпитан тон, сякаш говори на дете.
Няма ги гневните изблици на семействата на жертвите в галерията, няма призиви за мъст. Просто тих стоицизъм.
"В друг национален контекст всичко това можеше да изглежда по съвършено различен начин - с демонстрации и бдения по улиците", обяснява Матю Гудуин, преподавател по международни отношения в Университета на Нотингам.
Но норвежците поставят на първо място вярата си в системата: "В Норвегия съществува дълга традиция на уважение към властите и респект към институциите", допълва Гудуин, който е изучавал страната. "Освен това те искат да се сложи точка".
След нападенията от миналия юли Норвегия общо взето отказва да изостави своя либерален режим на охрана и сигурност. Не се забелязват признаци на бум за производители и търговци на сканиращи устройства и охранителни фирми, както сме виждали да става в САЩ и Западна Европа.
В дните след атентата доминираше призивът за запазване на спокойствие. Премиерът апелира за повече откритост и демокрация. Реакцията на норвежците се символизира от съобщението в Twitter на едно момиче: "Ако един човек може да създаде толкова омраза, само си представете колко любов сме способни да създадем всички ние."
В съдебната зала, намираща се близо до мястото, където Брейвик взриви кола бомба, за да отвлече вниманието на полицията от последвалото нападение на остров Ютьоя, няма да видите и следа от разгорещените дебати в САЩ относно това редно ли е на американска територия да бъдат съдени заподозрените за 11 септември членове на "Ал Кайда".
В галерията за публиката с около 200 места търпеливо седят роднини и журналисти, докато Брейвик обещава "реки от кръв" в Европа и призовава европейците да поемат като него своята отговорност.
"Ние сме търпелив народ", казва Йон Хестнес, ръководещ група за подпомагане на оцелелите от атентата в Осло. "Не крещим, не избухваме в плач за това и онова. Друг въпрос е какво се случва в мислите ни. Но това е залата на един почтен съд и така трябва да бъде. Смятаме, че е важно той да каже това, което иска."
Респектът тук е водещият принцип. Някои оцелели носят стикери с надпис "Моля, без интервюта".
Специално построената за целта съдебна зала е модерна, оборудвана с класическа дървена норвежка ламперия и в сдържани цветове. Полицията позволява на посетителите да внасят напитки. Те изглеждат леко объркани от това какви може да са правилата в този процес.
Мнозина норвежци остават убедени, че на Брейвик трябва да се позволи да представи своята теза, въпреки че той вече призна за убийствата. По думите му той е невинен и е действал в защита на Норвегия от исляма и имигрантите.
Не че напълно няма искрици на потиснат гняв. Оцелели и роднини на загиналите са изпълнили залата в първите дни на заседанията. Но вместо да разговарят за случилото се, мнозина се потапят в удобното мълчание на SMS-ите. "През цялото време получавам от тях съобщения", казва Хестнес. "Казват ми, че всичко това е ужасно и болезнено."
