"Боинг" В-29 "Суперкрепост" не случайно се смята за най-известния тежък стратегически бомбардировач от времето на Втората световна война. Прославя се най-вече при бомбардировките над Япония и над японските позиции в Китай. В-29 разполага с много нововъведения - херметичната кабина за членовете на екипажа, модерна свързочна техника и революционна за времето си система за дистанционно управление на огъня. Херметичната кабина помага на височина 9140 м летците да чувстват налягане като на 3100 м. Освен това кабината е била съоръжена и с революционни за времето си кислородни апарати, които са се използвали при настъпила разхерметизация.

Всичко започва в края на 30-те години

Историята на създаването на първия тежък бомбардировач, който може да носи ядрено оръжие, ни отвежда към края на 30-те години на XX век. През ноември 1939 г. четири самолетостроителни компании - "Боинг", "Дъглас", "Локхийд" и "Консолидейтид", получават от американските ВВС задача да разработят стратегически бомбардировач от ново поколение. Фирмите не са избрани случайно. Всички те имат опит в проектирането на самолети за армията. В заявката на ВВС на САЩ са посочени основните параметри на проекта: скорост 560 км/ч, таван на полета 6000 м и 1 т бомбен капацитет. Параметрите не са избрани случайно. В средата на 30-те г. известният летец Чарлз Линдберг посещава Хитлерова Германия, където се запознава с плановете на Третия райх за развитието на бойната авиация. През лятото на 1940 г. и четирите компании предоставят своите разработки. Комисията на ВВС решава и на 6 септември сключва договор с "Боинг". Едно от важните условия, които натежават в полза на компанията, е, че тя вече е внедрила в гражданските си самолети херметичената пилотна кабина. След две години, на 29 септември 1942 г., прототипът на бомбардировача ХВ-29 извършва първият изпитателен полет. Конструкторите на "Боинг", само за да определят максимално подходящия профил на крилото, правят 100 000 пробни модела. Въпреки това първият полет показва десетки дефекти по модела. Най-големи главоболия на конструкторите създават двигателите. Те често се самозапалват.

Тестовите полети

От септември до декември 1942 г. са извършени от пилота изпитател Едмунд Ален 23 полета с обща продължителност от 27 часа. При тях 16 двигателя показват дефекти. От друга страна, вибрациите на двигателя понякога предизвикват откъсване на витлото. Проблемът със самозапалването на двигателите е решен окончателно в средата на 1944 г. На 29 декември 1942 г. летецът изпитател Едмунд Ален загива, след като един от двигателите се самозапалва и самолетът се разбива. Въпреки появилите се дефекти през пролетта на 1943 г. първите 14 бомбардировача постъпват на въоръжение в американската армия. Освен В-29 по време на войната се появяват още две модификации - В-29А и В-29В. Последната се появява на тихоокеанския театър на бойните действия през 1945 г. Тя е със значително подобрени характеристики и нова турбосистема на двигателите. По време на цялата Втора световна война са изработени три прототипа, 14 предсерийни образеца, 2181 Б-29, 1119 В-29А и 311 В-29В. Затова не случайно се взема решението именно тези тежки бомбардировачи да бъдат избрани за извършването на

атомната бомбардировка над Япония

Когато президентът Хари Труман е информиран за първия успешен тест на ядрено оръжие и малко след това взема решение да го използва срещу врага без предупреждение, той пише в дневника си: "Открихме най-ужасната бомба в историята на света. Това може би е огненото разрушение, предсказано във времето на Двуречието след Ноевия ковчег." За Уинстън Чърчил експлозиите над японските градове са "второто пришествие на гнева". Биографът на Труман - Дейвид Мъкълоу, се опитва да оправдае действията му. "Как президентът би могъл да обясни на американския народ, че не е използвал бомба, която би могла да сложи край на войната и на кръвопролитията, които биха съпътствали евентуалната американска инвазия в Япония?"Според ортодоксалния възглед Труман се решил на атомната бомбардировка, тъй като тя била единствената реална алтернатива на нахлуване в далекоизточната държава. Според ген. Маршал десант край Токио и на други места в Япония би струвал поне четвърт милион американски военни жертви. За целта със заповед от 9 декември 1944 г. е създадена 509-а ескадрила. Тя получава 15 В-29, които са допълнително преработени с цел да се олекотят, както и да се пригоди бомбеният им отсек за носенето на ядрени бомби. Ескадрилата започва специални "сухи" тренировки за предстоящата бомбардировка.

Продължението

Тази практика продължава и след края на Втората световна война. Сформирано е Стратегическо авиационно командване на САЩ. През 1947 г. то разполага със 148 самолета. Те са базирани в САЩ, Великобритания и Западна Европа. Корейската война 1950-1953 г. е апогеят на бойната слава на "Суперкрепостите". През първата година от войната те налагат тотален контрол над въздушното пространство над Корейския полуостров. Ситуацията се променя коренно през 1951 г., когато СССР изпраща реактивните изтребители МиГ-15. В края на 1953 г. Москва твърди за 69 свалени бомбардировача, докато Вашингтон признава за 35. Годината е преломна за "Суперкрепостта". Започва постепенното нейно сваляне от въоръжение като стратегически бомбардировач, носещ ядрено оръжие. Единствено Националната гвардия на САЩ продължава да ги използва заедно с армейските центрове за обучение на летци.

----------------------------------------

Български инженер участва в работата по В-29

Българинът Асен Йорданов от малък е запален по самолетостроенето. Родителите му го изпращат да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Анри Блерио в парижкото предградие Етан. По време на Балканската война Асен е в София, става доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград, където има 26 нови самолета, доставени от Франция, Русия, Германия и Италия. През Първата световна война Асен Йорданов е приет в Школата за запасни офицери, а по-късно постъпва в авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта. Във въздушното отделение получава боен самолет, с който участва в десетки въздушни боеве и за проявена смелост е награден с орден за храброст. С Ньойския договор е забранено на България да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. През 1921 г. Йорданов заминава за САЩ с желание да участва в конкурса за обиколка на земята със самолет. Първоначално върши обща работа, след време постъпва като чертожник в конструкторското бюро на заводите за изтребители "Къртис", а сетне става летец изпитател. Същевременно завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Издига се до главен конструктор в концерна "Къртис" и е член на конструкторските екипи "Локхийлд", "Дъглас", "Боинг" и "Пайпър". Като главен конструктор прави първия в света многоцелеви самолет "Дъглас ДС-3" и участва в конструирането на известните от Втората световна война летящи крепости "Боинг В-17 Фортрес" и "Боинг-29 Суперфортрес", тежките изтребители "Лайтнинг Р-38" и др. През 1941 г. Асен Йорданов основава "Джорданов авиейшън къмпани", преименувано по-късно в "Джорданов корпорейшън". Първият човек, стъпил на Луната, Нийл Армстронг признава, че се е учил да лети от Асен Йорданов. Той умира на 71 г. на 19 октомври 1967 г.

-------------------------

Технически характеристики

Модификация В-29

Размах на крилата: 43.05 м

Дължина на самолета: 30.18 м

Височина на самолета: 8.46 м

Площ на крилата: 161.27 м2

Тегло в кг празен самолет: 31 815

нормално натоварен : 56 245

максимално натоварен : 61 235

Мощност к.с. : 4 х 2200

Максимална скорост: 604 км/ч

Нормална скорост: 547 км/ч

 Дължина на полета: 3230 км

Екипаж до :10 души

Въоръжение: четири 12.7 мм картечници

Бомбен товар : 9072 кг