Видеоигрите не са виновни за престъпленията на Брейвик

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Видеоигрите не са виновни за престъпленията на Брейвик

Андерш Брейвик отправя крайнодесен поздрав преди изслушването си в съда
Ройтерс
Андерш Брейвик отправя крайнодесен поздрав преди изслушването си в съда
Това, че Андерш Брейвик редовно е играл видеоигри с насилие не обяснява защо норвежецът уби 77 предимно млади хора, много от които са споделяли страстта му към игрите.
Обсебването от игри като World of Warcraft може да изглежда удобно обяснение за това, че 33-годишният норвежец, който не се набивал на очи, извърши бомбен атентат в Осло и застреля десетки младежи на остров Ютьоя през юли, но това е опасно опростенческо мислене, предизвикано от вътрешната ни необходимост да си обясним причините за деянието на Брейвик.
"Хората искат отговор на въпроса защо се случват такива неща. Това е напълно разбираемо", отбелязва Сеена Фазел, консултант по криминална психология в Оксфордския университет. "Затова душевното разстройство често е привлекателно обяснение, тъй като предлага някакъв отговор".
Мотивът на търсещите отговор, според експерти, е да разберат какво отличава масовия убиец от останалите хора. Афинитетът към компютърните игри обаче не е отговорът.
Туре Синдинг Бекедал, който се измъкнал невредим от остров Ютьоя, докато Брейвик стрелял по лагеруващите, коментира пред Reuters, че му се струва абсурдно да свърже компютърните игри с нападенията. "Аз съм играл същите игри с насилие, но не стрелям по деца наляво и надясно. Половината хора на Ютьоя бяха играли същата игра. Това е част от популярната младежка култура", обяснява той.
Връзка или причина?
Брейвик каза пред съда, че веднъж играл Call of Duty: Modern Warfare 17 часа без прекъсване и че използвал компютърната игра, за да си изработи стратегия за бягство.
Фазел цитира доклад от 2008 г., публикуван в списание Criminal Justice and Behaviour – един от най-цитираните трудове в тази област, който описва два експеримента, целящи да проверят дали игрите, съдържащи насилие, подтикват към такова.
Резултатите показват, че излагането на влиянието на видеоигри с насилие по никакъв начин не се отразява на нивото на агресия в поведението на изследваните. Изследователите установяват, че "агресивността в характера, насилието в семейството и мъжкият пол могат да бъдат предпоставки за насилствени престъпления, но видеоигрите с насилие не могат".
Връзката често се бърка с причина, изтъква Кристофър Чеймбърс, старши научен сътрудник във Факултета по психология в Кардифския университет. "Ако един човек играе видеоигри с насилие и после извърши насилствено престъпление, това не означава, че игрите са предизвикали престъплението. Може да няма никаква връзка, а може и причинно-следствената връзка да е обратна – склонността на човека към насилие да го е накарала да играе такива игри", обяснява той.
Алтернативна реалност
В World of Warcraft играчите си създават и контролират герои, които водят битки и изпълняват задачи, за да получат награди в един измислен виртуален свят. От излизането си на пазара през 2004 г. играта си спечели славата на една от най-пристрастяващите и вече е ставала причина за не едно престъпно деяние. Миналия юни американска майка беше осъдена на 25 години затвор, след като тригодишната ѝ дъщеря почина от недохранване, тъй като тя играела WOW с часове и не ѝ обръщала внимание.
Въпреки че WOW е печално известна с пристрастяващия си ефект обаче, тя не може да бъде обвинявана за престъплението на Брейвик, подчертава Хенриета Боудън-Джоунс, психиатър и консултант по зависимостите в Имперския колеж в Лондон. "World of Warcraft привлича хора, които се затрудняват да си намерят място в социалната си среда, но обикновено не играта е причина за това", изтъква тя пред Reuters.
Вманиачаването по игри може да се тълкува като симптом на дискомфорта, който изпитват тези хора в обективната действителност. Според Томас Хиланд Ериксен, професор по социална антропология от университета в Осло, признанията на Брейвик показват колко силна нужда е имал да си изгради "алтернативна реалност", която е пренесъл в истинския свят, когато облякъл собственоръчно направената униформа и се отправил към смъртоносната си мисия.
"Той обича реда, не харесва пороците и хаоса, и е изтъкан от задръжки", коментира Ериксен. "Когато облече униформата, той вече не е самотният, не особено успял млад мъж от западната част на Осло, който няма завършено образование и никога не се е справял кой знае колко добре в живота. Той се превръща в рицар, в защитник на цивилизацията, на Европа, от нашествието на мюсюлманите".