Възходът на популистите заплашва консенсуса в еврозоната
Нарастващата подкрепа за евроскептични, антиимигрантски настроени популисти в еврозоната заплашва постигането на политически консенсус в полза на съкращенията и бюджетната дисциплина.
Ратифицирането и прилагането на предложения от Германия фискален пакт за налагане на по-строги бюджетни правила в Европейския съюз изглежда все по-несигурно в някои държави членки, след като Европа е на път да загуби доминиращия образ "Меркози" - водещият тандем, който преговаряше за него.
В неделя Европа беше шокирана от резултатите на първия тур от френските президентски избори, на които крайнодясната и евроскептична Марин льо Пен получи почти 18% от гласовете, като противниците на статуквото събраха повече от една трета от гласовете и по този начин подчертаха засилваща се тенденция в Европа.
От Амстердам и Виена до Хелзинки и Атина гласоподавателите са ядосани заради безработицата и бюджетните съкращения и протестират срещу управляващите партии, като правят все по-трудно за традиционните политически сили да ръководят държавите.
Много европейски политически фигури нападат мюсюлманските имигранти, създават напрежение в застаряващите европейски общества, които са зависими от имигрантския труд, и повдигат съмнения за Шенген.
Консервативният френски президент Никола Саркози, който доскоро беше най-близкият партньор на германския канцлер Ангела Меркел в лидерството на Европа, пък може да стане 11-ият лидер на еврозоната, който ще напусне поста след началото на кризата.
За да спечели на балотажа на 6 май, той най вероятно ще се опита да привлече поддръжниците на Льо Пен, като звучи строг към Европа и като обещае да пребори имиграцията и да предприеме енергични мерки за сигурността.
През това време в Холандия правителството на малцинството падна, след като антиимигрантската и евроскептична Партия на свободата на Геерт Вилдес, от която правителството зависеше, отказа да подкрепи сериозни бюджетни съкращения, за да се постигнат целите на ЕС за дефицита.
Падането на кабинета, който силно подкрепяше фискалния пакт на ЕС и критикуваше Гърция и други провинили се държави в еврозоната, ще направи ратифицирането на договора за по-строга фискална дисциплина много трудно и дълго, ако изобщо това се случи.
"Ако само Холандия не ратифицира (договора), това на теория не означава, че той ще се провали – само 12 от 17 членки на еврозоната са необходими, за да влезе той в сила – най-много това ще навреди на достоверността на договора и ще окуражи други държави да направят същото", заяви Алистър Нютън, политически анализатор в Nomura International.
Договор без стойност
Без Франция, втората по големина икономика в Европа, пактът ще носи само стойността на хартията, върху която е отпечатан.
Оланд обеща на избирателите си, че ще предоговаря договора, ако бъде избран, като условие за ратифицирането му. Той ще настоява в него да бъдат добавени мерки, които да стимулират икономическия растеж, например чрез програми, финансирани от ЕС.
Според Янис Емануилидс, който е главен политически анализатор в Центъра за европейски политики, популисткият възход във Франция и Холандия ще затрудни правителствата да постигат споразумения по политиките в еврозоната и за бъдещи спасителни планове.
"Досега виждахме, че всеки път има страх за екзистенциална криза в еврозоната, но парламентите намираха мнозинство, за да вземат решения в последната минута", каза той, като подчерта, че това понякога взема жертви – като правителството в Словакия миналата година.
"Ключовият въпрос е какво ще се случи, ако не може да се преодолее такова препятствие в страна като Германия. Ако достигнем до тази точка, това ще бъде като удар в стена", продължи експертът от гръцко-германски произход.
За момента протестните партии в Германия спечелиха малко доверие, макар че общественото недоволство срещу спасителните пакети се засилва. Все по-голямо е и нежеланието за налагане на икономии в страната, което може да се отрази на изборите следващия месец в Северен Рейн – Вестфалия.
Политическите анализатори, които наблюдават еврозоната, смятат, че съществува дългосрочна заплаха за зоната с единна валута, която идва именно от популистките гласове.
"Когато имаме един на петима френски гласоподаватели, който е дал подкрепата си за Националния фронт, първият тур от изборите показа това, за което говорим от 2011 г. – намалява подкрепата за традиционните партии, което дава възможност на крайни партии да получат повече подкрепа, като застанат в опозиция и започнат да водят реторика срещу Брюксел", подчерта Тина Фордхем, главен политически анализатор в Лондонското сити.
Това се случи във Франция, Холандия и Финландия, но не само. В Австрия в момента сред най-популярните партии е крайнодясната Партия на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе. В Гърция набират сила крайнодесни и крайнолеви партии, които недоволстват от строгите мерки срещу помощ от ЕС и МВФ, като се очаква те да привлекат половината избиратели на изборите на 6 май.
И въпреки че в крайна сметка Франция отново ще бъде управлявана от президент от проевропейското ляво или проевропейското дясно, неговата амбиция да се съгласява със следващи стъпки за европейската интеграция вероятно ще бъде доста по-малка като резултат от вота в неделя.